Колко смелост и безрасъдство е нужно, за да пропътуваш сам

Колко храброст и безрасъдство е нужно, с цел да пропътуваш самичък над 100 страни по най-екстремния вероятен метод. Отговорът на този въпрос дава пътешественичката Адриана Обретенова.

„ Пеех в хора на варненските девойки, по-късно отпътувах по корабите, живях 4 години в Норвегия и откакто завърших с работата по корабите, които апропо вършиха околосветски пътешествия, не можах да спра. Това се трансформира в пристрастеността на живота ми, в фантазията, да изживея всички тези страсти, които крие тази Вселена “, споделя Адриана.



Тя изясни, че има магия в това да замръкнеш в Самоа, на другия ден да се събудиш във Фиджи, или пък в Лос Анджелист, а след два дни на Карибските острови. „ Откривател “ е на 104 страни.

„ Красиви гледки има на всички места, мога да кажа, че обичан регион ми е Югоизточна Азия, също и Южна и Централна Америка, тъй като в тях има събрана цялост и от история, и от просвета и от природа… Светът е необхватен и обичам да комбинирам културното с естествените хубости, а там го откривам, в тези два континента “, споделя дамата.

Тя пътува без хотелски регистрация, а там накъдето я отвее вятърът.

Държава в картата на света, да намериш да преоткриеш, пътува без хотелски резервации

„ Никога не съм пътувала по сходен метод и няма и да го направя. Опитвам се да видя целия свят, само че доста се въздействам от мнения на пътешественици, които срещам по пътя си. Това са хора, които пътуват рисково, които са от категорията на по този начин наречените бекпекъри или раничари. Примерно по какъв начин отидох в Лаос. Там срещнах човек, който ми сподели - иди и изследвай тази страна, тъй като до няколко години няма да е по този начин, тъй като ще стартира проведен туризъм, и аз отидох в Лаос може би след броени дни. Лаос е див, толкоз див, толкоз неразучен “, изясни Адриана Обретенова.

На места обаче с изключение на позитвното ѝ се случват и доста страшни неща.

„ Последно беше в Етиопия. Там ме захвърлиха на един разклон. Купих си билет за градчето Семера, тъй като оттова желаех да отида в най-ниското извънземно място на света, наречено Данакюл, депресията на Данакюл… Беше четири часа през нощта, в един непроницаем мрак в африканска страна, където има хиени и аз се скрих под един камион. Разбрах, че няма да изкарам там дълго време и оттова пешком до един полицейски пункт, където се прибрах при служителите на реда. Имала съм ужасно сериозни моменти около тези пътувания, в Гватемала ме обраха няколко пъти за един месец. Всяка страна си идва с хубавото и с неприятното “, споделя пътешественичката.

Тя изяснява и за какво я влече дивото.

„ Етиопия за мен беше нещо като бойно кръщене, както като всяка африканска страна, изключвам тук Северна Африка. В момента ви приказвам за Черна Африка, тъй като когато бях на юг в долината Омо, при племената, научих в действителност потресаващи неща, които се колебая, че ги споделят на групи пътуващи туристи. Научих по какъв начин в случай че не направиш един обред с вода и кафе ти хвърлят новороденото в реката, тъй като то ще бъде минги… Научих, че дамите са обрязани… Научих по какъв начин мъжете в някои племена възмъжават, по какъв начин си бият дамите. Това не се приказва на екскурзиант, а аз го научих “, изясни Адриана.

Тя постоянно обаче се връща в България.

„ Имам носталгия по България и даже когато работих 8 години по пасажерските лайнери, нямаше ден, в който да не мисля за България. Имаше дни, в които съм плакала, толкоз ми липсваше. Смятам, че корените ми са тук, близкине ми са тук, кухнята. Това, кото обичам, е тук. Смятам, че човек постоянно остава завързан към родното, само че има и една друга истина при мен, че когато се заседя повече от месец и някак желая да хвана пътя, да отида отново

Стотици хиляди километри с маратонки и джапанки без стоп. Но тръгваш, с цел да се завърнеш отново.