София прие над 300 водещи психиатри от цяла Европа за

София одобри над 300 водещи психиатри от цяла Европа за един от най-престижните научни конгреси в бранша. Столицата стана хазаин на 16-ата интернационална научна конференция на Европейската мрежа за психично-здравни услуги (ENMESH). Събитието събра учени и практици, с цел да обсъдят тематиката „ Преосмисляне на психологичното здраве във време на смяна “. Организатори на огромната самодейност са Глобална самодейност в психиатрията и Националният център за публично здраве и разбори.

България е хазаин на този реномиран конгрес за повторно след 25-годишно спиране. Конференцията съставлява платформа за теоретичен продан на най-хубавите практики в региона. Професионалистите търсят отговори на въпроса по какъв начин да премислят грижите в свят на динамични обществени промени. Сред гостите се откроиха две от най-големите имена в международната психиатрия – проф. Норман Сарториус и проф. сър Греъм Торникрофт.

Проф. Норман Сарториус акцентира нуждата от смяна в езика и метода към пациентите. Той изяснява, че болесттите трансформират формата си дружно с трансформацията на обществото.

„ Заболяванията се трансформират. Променят формата си, тъй като и ние се променяме. Днес приказваш на език, който татко ти или майка ти ще намерят за доста необикновен. Начинът, по който хората показват своите мисли, се промени. И би трябвало да научим новия език. Но би трябвало да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те към момента са такива, каквито са били преди 100 години. “

На своите 90 години проф. Сарториус продължава да търси новаторски подходи. Той слага фокус върху хората, които се грижат за болните вкъщи. Тези близки постоянно остават без никаква институционална отбрана или помощ.

„ Мисля, че един от целите в този момент е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психологично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е доста огромно. Ходят на работа, гледат децата си и би трябвало да се грижат и за болните. Те нямат никаква отбрана и помощ. И страдат толкоз доста. Трябва да помислим какво можем да създадем за тях. “

Статистиката демонстрира, че всяка година един от четирима души страда от някакъв психологичен проблем. Проф. сър Греъм Торникрофт, дълготраен ръководител на Кралския лицей по психиатрия, подчертава върху неналичието на качествена грижа в доста европейски страни.

„ В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в доста страни в Европа услугите за хора с психологични проблеми не са задоволителни и качествени. А цифрите са ясни – всяка година един от четирима има някакъв психологичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психологичен проблем в фамилията си. И с цел да се оправим, ни е нужна качествена и налична грижа. Която не на всички места в Европа е обезпечена. Затова се обединихме и всяка година събираме експертите в тази област. “

Проф. Торникрофт показва структурните дефицити в източноевропейските страни. Той отбелязва, че огромните психиатрични лечебни заведения остават изолирани от общността. Това води до дългогодишна изолираност на пациентите без действителна опция за рехабилитация.

„ Подобно на множеството източноевропейски страни, тук лечебните заведения са прекомерно надалеч от хората, няма задоволително услуги в общността, няма незабавни спешни услуги. А в тези огромни психиатрични лечебни заведения от време на време хората остават с години, може би даже десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, с цел да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, контузии, ветерани, ранени. Нямам подобен опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лекуването е същото. И по този начин опитът, който имам, е съответстващ за хора от други страни. “

По време на откриването Илияна Йотова съобщи, че психологичното здраве би трябвало да бъде стратегически световен приоритет. Тя акцентира смисъла на предварителната защита и ранната поддръжка за бъдещето на обществото. Можете да прочетете повече за нейната позиция в публикацията Илияна Йотова: Светът би трябвало да припознае психологичното здраве като народен и световен приоритет. В полемиките на форума се включиха и тематиките за дигитализацията и изкуствения разсъдък в психиатричните услуги.

Над 70% от хората над 50 години с психологично заболяване страдат и от физическо страдалчество като диабет. Проф. Сарториус, който е и създател на отдела за психологично здраве в СЗО, изяснява връзката сред физическото и психическото положение.

„ Продължителността на живота се усили и в този момент постоянно психологичното заболяване не е единственото. Диабет или сърдечносъдово заболяване. 70% от хората след 50 години имат още едно заболяване. Трябва да мислим по какъв начин да се оправяме с това. “

Специалистите упорстват за пренасочване на запаси към услуги в общността и спешни екипи. Тези промени са част от националните тактики, които целят деинституционализация на грижата. Повече информация за настояванията на специалистите ще откриете тук: Експерти упорстват за изчерпателен закон за психологичното здраве.

„ Проблемите с психологичното здраве са измежду главните и най-важни публични здравни проблеми в света. А като цяло, в международен мащаб, услугите за психологично здраве са доста недофинансирани. А би трябвало да си признаем, че грижата за болния е доста значима. Затова е значимо да забележим по какъв начин можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат направлявани по какъв начин да се грижат за психологично болния или дементния. Просто би трябвало да променим метода, по който подхождаме към хората. “

Борбата със стигмата остава основно предизвикателство. Страхът на обществото постоянно изолира нуждаещите се и ги възпира да търсят помощ в точния момент. Проф. Торникрофт напомня, че психологичното страдалчество е лечим здравословен проблем.

„ И би трябвало да лекуваме тези настройки в популацията, като обясняваме: психиатричното лекуване може да е също толкоз положително, колкото лекуването на диабет, високо кръвно или болежка в тазобедрената става. Психиатричното страдалчество е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше доста съществено депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възвърне и като здравна сестра работи още 20 години. Това би трябвало да е посланието ни и към държавното управление, към министъра на опазването на здравето, към финансовия министър – би трябвало да влагат в психологичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за стопанската система. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят? “

Инвестициите в психично-здравната грижа носят директни стопански изгоди посредством по-висока продуктивност. Форумът в София даде явен сигнал към институциите за нуждата от гъвкаво работно време и по-добра обществена отбрана за грижещите се фамилии.