Иран разполага с над 500 хил. военни и ракети с до 2 хил. км обхват
Колко мощна е иранската войска, разяснява БиБиСи, като съгласно оценките, 523 000 са дейни ирански военнослужещи, съгласно Международния институт за стратегически проучвания, основан в Обединеното кралство.
Това включва 350 000 в постоянната войска и минимум 150 000 в Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC). В военноморските сили на IRGC има още 20 000 чиновници. Тази група оперира с редица въоръжени патрулни лодки в пролива Ормуз, мястото на няколко борби, включващи танкери под задграничен байрак през 2019 година
IRGC също управлява отряда Басидж, доброволчески сили, които оказват помощ за прилепяне на вътрешното противоречие. Това звено може да активизира стотици хиляди. IRGC е основан преди 40 години за отбрана на ислямската система в Иран и се трансформира в съществена военна, политическа и икономическа мощ. Въпреки че има по-малко войски от постоянната войска, тя се смята за най-авторитетната военна мощ в Иран.
Силите Кудс, ръководени от военачалник Солеймани, организират секрети интервенции в чужбина за IRGC и рапортуват непосредствено на висшия водач на Иран, аятолах Али Хаменей. Смята се, че са към 5000 души.
Разположени са в Сирия, където поучават военни детайли, лоялни на сирийския президент Башар Асад и въоръжават шиитските милиции. В Ирак те поддържат доминираните от шиитите паравоенни сили, които оказват помощ за разгрома на ДАЕШ.
Съединени американски щати обаче настояват, че Кудс имат по-широка роля, като обезпечават финансиране, образование, оръжие и съоръжение на организации, които Вашингтон дефинира като терористични групи в Близкия изток. Те включват Хизбула в Ливан и палестинския Ислямски джихад.
Икономическите проблеми и глобите затрудняват вноса на оръжие в Иран, който е относително дребен спрямо този на други страни в района.
Стойността на вноса за защита на Иран сред 2009 година и 2018 година е равна на едвам 3,5% от вноса на Саудитска Арабия за същия интервал, съгласно Международния институт за проучване на мира в Стокхолм. Повечето ирански импорт идва от Русия, а останалата част от Китай.
Ракетните качества на Иран са основна част, като се има поради относителната липса на въздушна мощ спрямо съперници като Израел и Саудитска Арабия.
Доклад на американското министерство на защитата разказва ракетните сили на страната като най-големите в Близкия изток, съдържащи основно ракети с дребен и междинен обхват на деяние. Също по този начин се споделя, че Иран тества галактическата технология, с цел да създава междуконтинентални ракети.
Ракетната стратегия с отдалечен обхват е спряна от Иран като част от нуклеарната договорка от 2015 година, съгласно проучвателния център на Кралския институт за обединени услуги (Руси), само че може да се възобнови, поради несигурността към тази договорка.
Във всеки случай доста цели в Саудитска Арабия и в Персийския залив ще бъдат в обсега на сегашните ракети със междинен обхват на Иран и вероятно цели в Израел.
През май предходната година Съединени американски щати разположиха на Близкия изток система за противоракетна защита " Пейтриът ", защото напрежението с Иран се усили, като противопоставяне на балистични ракети, крилати ракети и дронове.
В момента Иран няма стратегия за нуклеарно оръжие и по-рано съобщи, че не желае такава. Той обаче има доста от нужните детайли и познания за основаване на военна нуклеарна дарба.
През 2015 година държавното управление на Съединени американски щати при президента Обама реши, че Иран се нуждае единствено от два до три месеца, с цел да създаде задоволително нуклеарен материал, с цел да направи оръжие.
Ядреното съглашение сред Техеран и шестте международни сили - от което президентът Тръмп се отдръпна през 2018 година - вкарва ограничавания и интернационалните инспекции на нуклеарните действия на Иран. Целта бе да се затрудни и да лишава доста време създаването на материал за оръжие.
След убийството на военачалник Солеймани от Съединени американски щати, Иран съобщи, че няма да бъде привързан от тези ограничавания, само че също по този начин разяснява, че ще продължи да си сътрудничи с нуклеарният орган на Организация на обединените нации, МААЕ.
Въпреки годините наказания, Иран съумя да развие качества с дронове. В Ирак, иранските дронове се употребяват от 2016 година в битката против ДАЕШ. Иран също по този начин навлиза в израелското въздушно пространство с въоръжени дронове от бази в Сирия, съгласно Руси.
През юни 2019 година Иран смъкна американски дрон за наблюдаване, потвърждавайки, че е нарушил иранското въздушно пространство над протока Ормуз. Другият аспект на иранската стратегия за дронове е готовността да продаде или трансферира технологията на своите съдружници и пълномощници в района, разяснява Джонатан Маркус от БиБиСи.
През 2019 година офанзиви на дронове и ракети повредиха две основни саудитски петролни уреди. И Съединени американски щати, и Саудитска Арабия свързват тези офанзиви с Иран, макар че Техеран отхвърли всяко присъединяване и уточни бунтовниците в Йемен.
След огромна хакерска атака през 2010 година върху иранските нуклеарни уреди, Иран разшири личната си дарба в киберпространството. Смята се, че Ислямският революционен гвардейски корпус (IRGC) има свое киберзвено, което работи за търговски и боен шпионаж.
През 2012 година американски чиновници упрекнаха Иран в серия от офанзиви против американски банки, които целяха да нарушат трафика към техните уеб страници. В американски боен отчет през 2019 година се споделя, че Иран също се е насочил към галактическите компании, контрагентите за защита, фирмите за енергийни и естествени запаси и телекомуникационни компании за интервенции в кибершпионаж по целия свят.
Също през 2019 година Microsoft съобщи, че хакерска група, която " произлиза от Иран и е обвързвана с иранското държавно управление ", е ориентирана към президентската акция в Съединени американски щати и се пробва да пробие в сметките на американски държавни чиновници.
Това включва 350 000 в постоянната войска и минимум 150 000 в Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC). В военноморските сили на IRGC има още 20 000 чиновници. Тази група оперира с редица въоръжени патрулни лодки в пролива Ормуз, мястото на няколко борби, включващи танкери под задграничен байрак през 2019 година
IRGC също управлява отряда Басидж, доброволчески сили, които оказват помощ за прилепяне на вътрешното противоречие. Това звено може да активизира стотици хиляди. IRGC е основан преди 40 години за отбрана на ислямската система в Иран и се трансформира в съществена военна, политическа и икономическа мощ. Въпреки че има по-малко войски от постоянната войска, тя се смята за най-авторитетната военна мощ в Иран.
Силите Кудс, ръководени от военачалник Солеймани, организират секрети интервенции в чужбина за IRGC и рапортуват непосредствено на висшия водач на Иран, аятолах Али Хаменей. Смята се, че са към 5000 души.
Разположени са в Сирия, където поучават военни детайли, лоялни на сирийския президент Башар Асад и въоръжават шиитските милиции. В Ирак те поддържат доминираните от шиитите паравоенни сили, които оказват помощ за разгрома на ДАЕШ.
Съединени американски щати обаче настояват, че Кудс имат по-широка роля, като обезпечават финансиране, образование, оръжие и съоръжение на организации, които Вашингтон дефинира като терористични групи в Близкия изток. Те включват Хизбула в Ливан и палестинския Ислямски джихад.
Икономическите проблеми и глобите затрудняват вноса на оръжие в Иран, който е относително дребен спрямо този на други страни в района.
Стойността на вноса за защита на Иран сред 2009 година и 2018 година е равна на едвам 3,5% от вноса на Саудитска Арабия за същия интервал, съгласно Международния институт за проучване на мира в Стокхолм. Повечето ирански импорт идва от Русия, а останалата част от Китай.
Ракетните качества на Иран са основна част, като се има поради относителната липса на въздушна мощ спрямо съперници като Израел и Саудитска Арабия.
Доклад на американското министерство на защитата разказва ракетните сили на страната като най-големите в Близкия изток, съдържащи основно ракети с дребен и междинен обхват на деяние. Също по този начин се споделя, че Иран тества галактическата технология, с цел да създава междуконтинентални ракети.
Ракетната стратегия с отдалечен обхват е спряна от Иран като част от нуклеарната договорка от 2015 година, съгласно проучвателния център на Кралския институт за обединени услуги (Руси), само че може да се възобнови, поради несигурността към тази договорка.
Във всеки случай доста цели в Саудитска Арабия и в Персийския залив ще бъдат в обсега на сегашните ракети със междинен обхват на Иран и вероятно цели в Израел.
През май предходната година Съединени американски щати разположиха на Близкия изток система за противоракетна защита " Пейтриът ", защото напрежението с Иран се усили, като противопоставяне на балистични ракети, крилати ракети и дронове.
В момента Иран няма стратегия за нуклеарно оръжие и по-рано съобщи, че не желае такава. Той обаче има доста от нужните детайли и познания за основаване на военна нуклеарна дарба.
През 2015 година държавното управление на Съединени американски щати при президента Обама реши, че Иран се нуждае единствено от два до три месеца, с цел да създаде задоволително нуклеарен материал, с цел да направи оръжие.
Ядреното съглашение сред Техеран и шестте международни сили - от което президентът Тръмп се отдръпна през 2018 година - вкарва ограничавания и интернационалните инспекции на нуклеарните действия на Иран. Целта бе да се затрудни и да лишава доста време създаването на материал за оръжие.
След убийството на военачалник Солеймани от Съединени американски щати, Иран съобщи, че няма да бъде привързан от тези ограничавания, само че също по този начин разяснява, че ще продължи да си сътрудничи с нуклеарният орган на Организация на обединените нации, МААЕ.
Въпреки годините наказания, Иран съумя да развие качества с дронове. В Ирак, иранските дронове се употребяват от 2016 година в битката против ДАЕШ. Иран също по този начин навлиза в израелското въздушно пространство с въоръжени дронове от бази в Сирия, съгласно Руси.
През юни 2019 година Иран смъкна американски дрон за наблюдаване, потвърждавайки, че е нарушил иранското въздушно пространство над протока Ормуз. Другият аспект на иранската стратегия за дронове е готовността да продаде или трансферира технологията на своите съдружници и пълномощници в района, разяснява Джонатан Маркус от БиБиСи.
През 2019 година офанзиви на дронове и ракети повредиха две основни саудитски петролни уреди. И Съединени американски щати, и Саудитска Арабия свързват тези офанзиви с Иран, макар че Техеран отхвърли всяко присъединяване и уточни бунтовниците в Йемен.
След огромна хакерска атака през 2010 година върху иранските нуклеарни уреди, Иран разшири личната си дарба в киберпространството. Смята се, че Ислямският революционен гвардейски корпус (IRGC) има свое киберзвено, което работи за търговски и боен шпионаж.
През 2012 година американски чиновници упрекнаха Иран в серия от офанзиви против американски банки, които целяха да нарушат трафика към техните уеб страници. В американски боен отчет през 2019 година се споделя, че Иран също се е насочил към галактическите компании, контрагентите за защита, фирмите за енергийни и естествени запаси и телекомуникационни компании за интервенции в кибершпионаж по целия свят.
Също през 2019 година Microsoft съобщи, че хакерска група, която " произлиза от Иран и е обвързвана с иранското държавно управление ", е ориентирана към президентската акция в Съединени американски щати и се пробва да пробие в сметките на американски държавни чиновници.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ