Колко пъти сте чували или изричали следното: Колко бързо мина

Колко пъти сте чували или изричали следното: „ Колко бързо мина тази година! “

Със сигурност не един път, а може би, в случай че помислите, ще установите, че с годините ви се случва да го казвате и чувате все по-често.

Факт е. За възрастните годините текат все по-бързо. Или най-малко такова е чувството.

Но не по този начин стоят нещата при децата. За тях времето като че ли тече по-бавно.

Но за какво се случва по този начин?

„ Възприятието ни за дни, седмици, години се повлиява доста от вероятността ни: претърпяваме ли го сега или гледаме обратно в предишното? “, споделя професорът по логика на психиката Синди Лустиг пред HuffPost.

Тя прибавя още, че усещането за време също се появлиява и от паметта и от това какъв брой сме претърпели. За едно 8-годишно дете седмицата е огромна част от живота му. За един 80-годишен човек седмицата е една доста дребна порция от живота му, което способства за чувството, че минава бързо.

Един ден на пенсионирана 80-годишна дама може и да наподобява, че минава по-бавно в сравнение с за едно 8-годишно дете, което е заето в учебно заведение. Обаче, когато тези двама души погледнат обратно към месеца или годината, за по-възрастния от тях този интервал от време ще е минал по-бързо.

Това се случва по редица аргументи.

Животът на 80-годишния човек най-вероятно не е доста по-различен от живота им на 78 или 79 година „ Така че в този случай, те гледат обратно към по-малко събития “, споделя Лустиг.

„ Когато гледаш обратно във времето, колкото по-малко неща има там, толкоз по-бързо ще наподобява, че е минало времето “, прибавя тя.

С други думи мозъкът ни „ слива “ времето, когато дните и седмиците са еднообразни. За един 80-годишен човек, който всеки ден прави едно и също, годината ще се слее в едно в мозъка му и ще се получи чувството, че е предходна бързо.

Новите и вълнуващи неща в дните са нещото, което трансформират усещането ни за времето.

„ Мозъците ни са направени, тъй че да записват измененията “, споделя Ейдриън Беян, професор по механично инженерство.

Многото прекарвания на дребните деца в границите на един ден способстват за усещането, че времето минава постепенно, тъй като им се случват доста неща.

Това важи и за възрастните хора. Запълването на всекидневието ни с разнородни и нови занимания може да помогне за това да нямаме чувството, че времето „ лети “.

Не можем да забавим времето, само че можем да си намерим ново занимание или да се завърнем към някое остаряло.

Можем да излизаме по-често с другари, да запълваме времето си с разнородни и приятни занимания.