Колко от вас са си мечтали колата им да има

Колко от вас са си мечтали колата им да има перка? Всички. С напредването на технологиите, това е въпрос на време, нали? Може да ви се стори изненадващо, само че технологиите са напреднали в тази посока още през 1942. Тогава английската войска прави собствен личен летящ джип. Изненада!

По това време Втората международна война е в разгара си и надлежно армията търси метод да придвижва по въздух повече неща от известия, медицински такъми и хранителни запаси. Идеята им е да изпращат и офроуд коли, които да създадат напредването на пехотните бойци и останалите военни по-лесно. В предишното са тествали също извънредно любопитната машина Hafner Rotachute (за която наложително би трябвало да напишем текст) и по тази причина вземат решение, че просто може да приложат същата технология.

Hafner Rotachute III

Затова и още веднъж се обръщат към Раул Хафнер. Мъжът е австрийски инженер – съвременник и обожател на испанеца Хуан де ла Сивера, основал самолетите с роторни перки – със мощен интерес към хеликоптерите. Така след Rotachute Хафнер основава и Hafter Rotabuggy. И двете машини употребяват една и съща технология, само че Rotachute съставлява капсула, увита в плат, с място за 1 човек, водача, жабка за оръжието му, мотор откъм гърба и опашка. След няколко разнообразни модификации, първият сполучлив полет на машината се извършва на 17 юни 1942 от аероплан de Havilland Tiger Moth. Тръгвайки, самолетът тегли Rotachute на 90-метрово въже на височина към 60 метра. Тежкото приземяване обаче показва потребността от още усъвършенствания като в допълнение колело и перки за по-голяма непоклатимост.

Раул Хафнер

С Rotabuggy въпросът е по какъв начин да се сътвори транспортно средство, което да бъде спуснато от огромна височина без да се разбие на земята. След известно количество проби с елементарен (нелетящ) джип 4х4 от военно време, Willys MB, запълнен с цимент, откриват, че като го пуснат от 2,35 метра, ще се приземи и към момента може да работи без да има потребност да се модифицира.

Със здрава кола на разположение, прибавят и 12-метрова роторна перка, както и олекотена опашка с две закрепени перки за непоклатимост. За да е по-стабилен, към джипа са добавени и два панела на вратите, а истинския му мотор се маха. В кабината има кормило, контроли за перката, както и разн принадлежности за навигация. Така на външен тип към този момент имаме супер олекотения джип с двама индивида вътре, водач и водач, перка на тавана и опашка откъм гърба. Добре пристигнали, настанете се комфортно.

Hafner Rotabuggy

През ноември 1943 стартират тестовите полети в Шербърн, покрай Лийдс. Първото предизвикателство е по какъв начин да сложим джипа във въздуха. Както постоянно се случва при сходни опити, по време на първия тест колата (колата?) изобщо отхвърля да се отдели от земята. Краят е скръбен, когато ускоряват машината с камион, само че тя не може да набере задоволително скорост, с цел да излети. За вторият опит обаче за изтегляне се употребява по-бърз и по-тежък автомобил Бентли. И джипът излетява! Във въздуха развива скорост сред 70 и 105 км/ч. По-късно, през 1944, тестват го тестват с бомбардировач RAF Whitley, с който съумява да излеи на височина 122 метра и да я поддържа 10 минути.

Според тестванията всичко работи приемливо, свидетел споделя по какъв начин е видял треперещ и отпаднал водач да лежи омекотен на земята след един изключително застрашителен полет. Явно от него се е изисквало нечовешко изпитание, с цел да резервира надзор върху джипа, което е довело до плашещо лавиране и клатушкане във въздуха. Когато колата най-сетне сподели, водачът поема ръководството. А когато целият развой е завършил, тишината е била продължителна, а водачът е бил заведен настрана от пистата, където да си почине и да преживее страстите.

Airspeed AS.51 Horsa

Въпреки че машината е подобрявана – с по-добри перки и ротор – най-вероятно спирането на плана е било за положително. Вместо нея за транспорт на транспортни средства са употребявани самолети като Airspeed Horsa.

Танк Valentine