Как възприемаме собственото си тяло?
Колко от нас са способни да погледнат в огледалото и да се почувстват 100% задоволени от това, което виждат? А какъв брой от нас си спомнят като дребни да са чували възрастните към тях да приказват, че би трябвало да смъкват няколко кг, с цел да могат отново да облекат обичаната си черна рокля, или да си мечтаят избрана част от тялото им да е с друга форма или размер? Вероятно сме ставали очевидци на това по какъв начин майките ни, бабите, лелите или сестрите са подлагали на критика външния си тип. А може би сме чували най-хубавите си приятелки да приказват, че през днешния ден са се надули като балон или може би ние самите сме имали чувството, че сме дебели и сме били недоволни от това по какъв начин изглеждаме. Как ли ни образуват тези чувства за дискомфорт, възприятие на незадоволство и неустановеност? А по какъв начин въздействат на всекидневния ни живот и връзките ни? Колко постоянно тези усеща и преживявания способстват за развиването на смутени хранителни привички или на хранително разстройство?
Какво значи усещане за тялото и дали се придвижваме към по-голямо приемане на себе си? Възприятието за тялото се дефинира от редица фактори. То включва от една страна по какъв начин ние възприемаме себе си, когато се погледнем в огледалото или когато си представяме по какъв начин изглеждаме. От друга страна усещането за тялото ни включва вярванията, които имаме за това по какъв начин изглеждаме (предположения, мемоари, мисли), както и чувствата, които имаме вътре в тялото, и преживяванията, свързани с тялото.
Човек, който изпитва възприятие на позор, притеснение или дискомфорт по отношение на личното си тяло, има отрицателно усещане за тялото си. Освен това някои от нас може да виждат тялото си по килнат метод или да считат, че тялото им е дефектно по някакъв метод, а телата на всички останали наподобяват съвършено. Хората с отрицателно усещане за личното си тяло постоянно имат вяра, че външният им тип директно се отразява върху това кои са те, какъв е характерът им, какъв е статусът им във взаимоотношения или в разнообразни обществени среди. В случай, че отрицателното усещане за личното си тяло е с по-голям интензитет, това може да докара до по-голямо влечение за развиване на хранително разстройство, меланхолия, обществена изолираност, хронично подлагане на диети и проблеми със самочувствието.
Положително усещане за тялото имаме тогава, когато сме способни да забележим тялото си такова, каквото е в реалност, когато се усещаме удобно и на място в личната си кожа и сме способни да ценим тялото си като подарък. Също по този начин хората с позитивно усещане за тялото си могат да осъзнаят, че външният им тип не дефинира характера или цената им, надлежно не влагат прекомерно доста време в мисли за храна, килограми и калории. За човек с отрицателно усещане за тялото това евентуално звучи непостижимо, само че в действителност е нещо, което всеки един от нас може да доближи.
В реда на нещата е от време на време да имаме дни, когато ни е некомфортно, усещаме се подути или просто като цяло не се усещаме изключително добре. Но в случай че това е непрекъснатото ни положение, може би е време да вземем ограничения. Ето някои оферти, които могат да са ти от изгода, с цел да започнеш да възприемаш тялото си по-положително:
1. Отдели си време да се погрижиш за себе си както от вътрешната страна, по този начин и извън.
2. Обгради се с хора, които се радват на това кой си ти като персона.
3. Инвестирай време и сила в действия, които те карат да се чувстваш добре със себе си (тук може да включиш повече срещи с другари, творчество, доброволчески труд и други).
4. Носи облекла, които са ти комфортни и в които се чувстваш добре.
5. Не използвай кантара повече от един път седмично. Ако изпитваш паника при мисълта за изтегляне, по-добре прибери кантара някъде и най-малко идващите няколко месеца не го използвай.
6. Често си припомняй, че цената ти като човек не се мери с показанията на кантара или размера облекла, който носиш.
7. Направи си лист със своите мощни страни и го препрочитай постоянно – това са качествата, които те вършат неповторим, специфичен, скъп.
8. Упражнявай се да цениш всичко, което тялото ти може да прави. Често си припомняй, че тялото е транспортното средство на твоята душа на земята.
9. Припомняй си, че хубостта е положение на мозъка, а не се свежда само до формата на тялото.
Кратко послание към хората с хранително разстройство – при вас, благи мои, нещата са малко по-специфични. Възприятието за тялото е едно от последните неща, които се усъвършенстват в лечебния развой. Това се случва с доста грижа към себе си, самообладание и неизменност. Бъдете нежни към себе си!
Адаптация по публикацията на Ан Халифа, Goodtherapy. org
Инфо: http://zdravaistoria.com
