Новото начало, фашизоидни изпълнения. Колко може да търпи българинът и защо го прави?
Колко може да търпи българският жител и за какво го прави? Това са двата въпроса на тази акция, която тества всекидневно нервите на хората, искащи да живеят в свободна народна власт. Дразнителите са главно два
Съчетание за чадър и бухалки
Първият е " Новото начало " на Делян Пеевски, което се пробва да се разправи с конкуренцията си в Движение за права и свободи посредством инструментите на страната: Върховен административен съд, ЦИК, прокуратура и т. н. Ситуацията тук припомня 2013 година и 2020 година, когато държавните институции бяха инструментализирани по подобен метод.
Всъщност, сред назначението на Делян Пеевски в ДАНС и издигането на Борислав Сарафов като единствен претендент за основен прокурор няма значима разлика - същите зависимости, същите механизми, същите резултати в смисъл на комбиниране за чадър и бухалки. Тази композиция през 2013 година провокира съществени митинги и докара до огромна гражданска готовност. Сега (поне видимо) нищо такова не се случва, въпреки че катализаторът на процесите си е все по този начин налице.
Фашизоидните осъществявания на " Възраждане "
Вторият дразнител са фашизоидните осъществявания на " Възраждане ", които от късане на кабели и внасяне на репресивни закони в Народното събрание минаха към тормоз на учители в столична елитна гимназия. Казусът може да наподобява смешен, тъй като народен представител от " Възраждане " се е задействал по недоволство на майка на възпитаник с невисок триумф, която търси повода за неудачите му отвън него (и най-много в задание за Истанбулската конвенция). Но в желанието на политици да постановат личната си (в случая примитивна и опасна) идеология в учебните заведения няма нищо комично.
Защитниците на правилата и свободата обаче не са доста и по двата проблема. А те са задоволително скандални и евентуално рискови, с цел да провокират гражданска реакция. Но все пак, най-малко към този момент, тя не се случва.
Причините, които се акцентират от другояче рационални хора, нормално са следните:
" Уморихме се "
Вярно е, че идните избори са седми подред, което може да е някакво опрощение за ниска интензивност. Но въпреки всичко мислещите хора би трябвало да преценяват, че със относително малко изпитание могат да се опълчват на съществени рискове. А тези рискове единствено ще порастват, в случай че не се лимитират още до момента в който са по-малки. " Дорде е мъничка змията, елате да се съберем... " - това е годен мотив и в сегашния случай;
" Доган си го е заслужил, пада му се "
Много известно е мнението, че Доган не може да стане обект на отбрана както националните любимци Бойко Борисов (2013 г.) и Румен Радев (2020 г.), тъй като е основал Пеевски и машината му и се е възползвал от тях. Ако се замисли човек, то и националните любимци не са чак толкоз незаслужили и почтени, само че гражданското възприятие проработи, когато тях ги погна въпросната репресивна машина. Единият любим - Борисов - понастоящем е и част от тази машина, доколкото ѝ дава (мълчалив) политически тил. По значимо е обаче, че става дума за правила, а не за персони и любимци. И правилата би трябвало да работят както за Радев и Борисов, по този начин и за Доган, Драган или Петкан. А и да очаквате, че мафиотските мрежи сами ще се разчистят и ще освободят терена за здрави сили, е детско: те просто ще си преразпределят териториите. Затова и злорадото наблюдение в профил е неверна политика;
" Няма за кого да гласуваме "
Този мотив на разочарованието е също доста известен, само че е сложен за схващане. ПП-ДБ да вземем за пример сигурно са комплицирана политическа структура, в която има и вътрешни напрежения. Никой не харесва всички, само че пък за сметка на това за всекиго има някой, който да му хареса. Най-интересно е обаче, че хората, употребяващи този мотив, са подготвени с негласуване да пуснат в Народното събрание надалеч по-неудачни и компрометирани депутати. А това няма по какъв начин да е рационално. Има и различен абсурд: недоволството, че дадени партии " не могат ", има някакво съображение, доколкото представителството им в Народното събрание е относително малко и те би трябвало да се преценяват с всички останали, с цел да прокарат каквото и да било. Но на този проблем отговорът не е негласуване за тях, а тъкмо противоположното - с по-силно посланичество те ще могат и доста повече.
" Така или другояче нищо няма да се промени "
Това може би е централният фаталистичен мотив - има трендове в обществото, които са неизбежни като историческия материализъм. Нещата ще се случат, тъй като по този начин е организиран светът. Трябва да ги преживеем, а пък след това ще забележим. Да минат изборите, пък след това ще му мислим. Хората би трябвало да знаят обаче, че това са самосбъдващи се пророчества. Тези, които ги вършат, в случай че станат доста, трансформират и действителността. Неизбежността идва от отчаянието, а не противоположното. Така е най-малко в демокрацията.
Сеирджийската настройка - нито прозорлива, нито виновна
Всъщност, зад публично споменаваните причини или по-скоро извинения за негласуване има и едно, което не се загатва, само че което е доста сериозен мотиватор. Икономическата обстановка в страната е добра и заради новата фискална политика приходите на мнозина се покачиха. Това основава чувство за прочут самостоятелен комфорт или най-малко не основава остро възприятие за кризисност на обстановката. Когато човек не е директно заплашен, може да си разреши да погледа " политически сеир ". До идващите избори, които може и да не са доста надалеч - или най-малко такава е мантрата. Излишно е да се каже, че тази настройка не е нито изключително прозорлива, нито изключително виновна. Но пък за сметка на това наподобява е реалност.
В последна сметка фаталистичната и сеирджийска позиция не е допустима по две взаимносвързани аргументи. Първо, тя налива вода в мелницата на корупционни мрежи и фашизоиди, които са в действителност част от еднакъв модел. " За да не дойдат фашизоидите, примирете се с корумпетата " е името на политическата игра в България от дълги години насам. Проблемът е, че в последна сметка тази игра приготвя терена за автокрация, тъй като тя компрометира демокрацията като цяло. И негласуването единствено ускорява този развой.
Граждани или потребители обитават България?
Второ, в демокрацията би трябвало да има баланс сред жителите и консуматорите. Консуматорът работи напълно от позиция на личния си интерес и в случай че не вижда директна изгода за себе си от нещо, просто остава въздържан. Гражданинът се стимулира от общия интерес и се вълнува от въпроси като независимост и народна власт като богатства, засягащи всички. Може би сме в интервал, в който гражданските настройки са в оттегляне за сметка на консуматорските. Но това не са естествени процеси, а неща, за които всички са виновни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Съчетание за чадър и бухалки
Първият е " Новото начало " на Делян Пеевски, което се пробва да се разправи с конкуренцията си в Движение за права и свободи посредством инструментите на страната: Върховен административен съд, ЦИК, прокуратура и т. н. Ситуацията тук припомня 2013 година и 2020 година, когато държавните институции бяха инструментализирани по подобен метод.
Всъщност, сред назначението на Делян Пеевски в ДАНС и издигането на Борислав Сарафов като единствен претендент за основен прокурор няма значима разлика - същите зависимости, същите механизми, същите резултати в смисъл на комбиниране за чадър и бухалки. Тази композиция през 2013 година провокира съществени митинги и докара до огромна гражданска готовност. Сега (поне видимо) нищо такова не се случва, въпреки че катализаторът на процесите си е все по този начин налице.
Фашизоидните осъществявания на " Възраждане "
Вторият дразнител са фашизоидните осъществявания на " Възраждане ", които от късане на кабели и внасяне на репресивни закони в Народното събрание минаха към тормоз на учители в столична елитна гимназия. Казусът може да наподобява смешен, тъй като народен представител от " Възраждане " се е задействал по недоволство на майка на възпитаник с невисок триумф, която търси повода за неудачите му отвън него (и най-много в задание за Истанбулската конвенция). Но в желанието на политици да постановат личната си (в случая примитивна и опасна) идеология в учебните заведения няма нищо комично.
Защитниците на правилата и свободата обаче не са доста и по двата проблема. А те са задоволително скандални и евентуално рискови, с цел да провокират гражданска реакция. Но все пак, най-малко към този момент, тя не се случва.
Причините, които се акцентират от другояче рационални хора, нормално са следните:
" Уморихме се "
Вярно е, че идните избори са седми подред, което може да е някакво опрощение за ниска интензивност. Но въпреки всичко мислещите хора би трябвало да преценяват, че със относително малко изпитание могат да се опълчват на съществени рискове. А тези рискове единствено ще порастват, в случай че не се лимитират още до момента в който са по-малки. " Дорде е мъничка змията, елате да се съберем... " - това е годен мотив и в сегашния случай;
" Доган си го е заслужил, пада му се "
Много известно е мнението, че Доган не може да стане обект на отбрана както националните любимци Бойко Борисов (2013 г.) и Румен Радев (2020 г.), тъй като е основал Пеевски и машината му и се е възползвал от тях. Ако се замисли човек, то и националните любимци не са чак толкоз незаслужили и почтени, само че гражданското възприятие проработи, когато тях ги погна въпросната репресивна машина. Единият любим - Борисов - понастоящем е и част от тази машина, доколкото ѝ дава (мълчалив) политически тил. По значимо е обаче, че става дума за правила, а не за персони и любимци. И правилата би трябвало да работят както за Радев и Борисов, по този начин и за Доган, Драган или Петкан. А и да очаквате, че мафиотските мрежи сами ще се разчистят и ще освободят терена за здрави сили, е детско: те просто ще си преразпределят териториите. Затова и злорадото наблюдение в профил е неверна политика;
" Няма за кого да гласуваме "
Този мотив на разочарованието е също доста известен, само че е сложен за схващане. ПП-ДБ да вземем за пример сигурно са комплицирана политическа структура, в която има и вътрешни напрежения. Никой не харесва всички, само че пък за сметка на това за всекиго има някой, който да му хареса. Най-интересно е обаче, че хората, употребяващи този мотив, са подготвени с негласуване да пуснат в Народното събрание надалеч по-неудачни и компрометирани депутати. А това няма по какъв начин да е рационално. Има и различен абсурд: недоволството, че дадени партии " не могат ", има някакво съображение, доколкото представителството им в Народното събрание е относително малко и те би трябвало да се преценяват с всички останали, с цел да прокарат каквото и да било. Но на този проблем отговорът не е негласуване за тях, а тъкмо противоположното - с по-силно посланичество те ще могат и доста повече.
" Така или другояче нищо няма да се промени "
Това може би е централният фаталистичен мотив - има трендове в обществото, които са неизбежни като историческия материализъм. Нещата ще се случат, тъй като по този начин е организиран светът. Трябва да ги преживеем, а пък след това ще забележим. Да минат изборите, пък след това ще му мислим. Хората би трябвало да знаят обаче, че това са самосбъдващи се пророчества. Тези, които ги вършат, в случай че станат доста, трансформират и действителността. Неизбежността идва от отчаянието, а не противоположното. Така е най-малко в демокрацията.
Сеирджийската настройка - нито прозорлива, нито виновна
Всъщност, зад публично споменаваните причини или по-скоро извинения за негласуване има и едно, което не се загатва, само че което е доста сериозен мотиватор. Икономическата обстановка в страната е добра и заради новата фискална политика приходите на мнозина се покачиха. Това основава чувство за прочут самостоятелен комфорт или най-малко не основава остро възприятие за кризисност на обстановката. Когато човек не е директно заплашен, може да си разреши да погледа " политически сеир ". До идващите избори, които може и да не са доста надалеч - или най-малко такава е мантрата. Излишно е да се каже, че тази настройка не е нито изключително прозорлива, нито изключително виновна. Но пък за сметка на това наподобява е реалност.
В последна сметка фаталистичната и сеирджийска позиция не е допустима по две взаимносвързани аргументи. Първо, тя налива вода в мелницата на корупционни мрежи и фашизоиди, които са в действителност част от еднакъв модел. " За да не дойдат фашизоидите, примирете се с корумпетата " е името на политическата игра в България от дълги години насам. Проблемът е, че в последна сметка тази игра приготвя терена за автокрация, тъй като тя компрометира демокрацията като цяло. И негласуването единствено ускорява този развой.
Граждани или потребители обитават България?
Второ, в демокрацията би трябвало да има баланс сред жителите и консуматорите. Консуматорът работи напълно от позиция на личния си интерес и в случай че не вижда директна изгода за себе си от нещо, просто остава въздържан. Гражданинът се стимулира от общия интерес и се вълнува от въпроси като независимост и народна власт като богатства, засягащи всички. Може би сме в интервал, в който гражданските настройки са в оттегляне за сметка на консуматорските. Но това не са естествени процеси, а неща, за които всички са виновни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ