Колко и какво месо да ядем? Преносно, а и буквално,

Колко и какво месо да ядем? Преносно, а и безусловно, това може би е въпрос на живот и гибел. Ето и коментара на доктор Георги Гайдурков: „ Най-широкомащабното наблюдателно проучване в историята на медицината, което открива и разказва връзката сред хранителния режим и риска от развиване на болести, е така наречен Китайско изследване (The China Study – 2004 г.), извършено под управлението на доктор Т. Колин Кембъл от университета “Корнел ”. Окачествено е от “Ню Йорк таймс ” като гран при на епидемиологията.

По отношение на използването на месо резултатите са безапелационни и правопропорционални: колкото повече нараства неговият дял в менюто, толкоз повече се усилва заболеваемостта от дегенеративни болести – метаболитен синдром, диабет, сърдечносъдови болести, автоимунни заболявания, рак. Нещо повече – проучването открива, че породен фактор за това са освен животинските мазнини в тлъстите меса или единствено алените меса, само че и самите скотски белтъчини (протеини), съдържащи се в така наречен постни меса като птиче и риба. Специално се акцентира връзката сред повишената консумация на птиче месо и риба и появяването на рак на дебелото черво.

При тези участници в проучването, които избягвали алените меса (свинско, телешко, говеждо, агнешко), само че постоянно се хранели с бяло месо, случаите на рак се увеличавали с 300% спрямо тези, които не консумирали бяло месо. Изводът на доктор Кембъл е, че таман протеините на месата са свързани с аргументите на болесттите.

Ако се базираме на тази фактология, можем да се изкушим да създадем заключението, че единственият фактор, който свързва заболеваемостта с използването на месо, е количественият. В този случай обаче незабавно можем да посочим необясними от тази позиция образци, при които цели нации са консумирали извънредно или съвсем единствено месо и не са развивали описаните болести. Инуитите (ескимосите), северноамериканските индианци, монголците и мн. други са се хранели преди всичко с месо. При тях ракът и другите дегенеративни болести, от които всеобщо страда актуалният човек, са били на практика непознати. Отговорът на загадката е извънредно елементарен, само че за жалост, и при Китайското изследване, и при при другите всеобщо оповестени модерни проучвания върху корелацията сред използването на меса и болесттите той не е взет под внимание. Този извънредно значителен пропуск тотално прекатурва валидността на техните заключения.

Генералната по значимост разграничителна линия и повода за този абсурд е термичната обработка на месото. Споменатите здрави в предишното нации са консумирали месото в сурово, основно сушено положение. Днес редица проучвания и наблюдения удостоверяват обстоятелството, че даже хищните животни, които имат всички анатомични и физиологични механизми за безпроблемна обработка на месо, се разболяват от същите дегенеративни болести, както и индивидът, когато са хранени с термично обработено месо (такива са домашните любимци – кучета, котки). А хранещите се със сурово месо не развиват нито едно от тях.

Познанието за тези обстоятелства може да служи като скъпо практическо напътствие по какъв начин здравословно да градираме нашите кулинарни желания, както и да се ориентираме безпогрешно в спорния на пръв взор поток от информация.

Най-вредната и нежелателна форма, под която можем да употребяваме месата, е индустриално софтуерно модифицираната. Неслучайно и рекомендацията на Световната здравна организация през днешния ден е да се заобикалят тъкмо тези меса (processed meat). Индустриално модифицираните меса, даже и суровите (сушените), са подлагани на отнасяне с субстанции, най-токсичното измежду които е натриевият нитрит (не нитрат, който също се добавя) – Е250, изписван също като нитритна сол. Тук спадат дълготрайните салами – колбаси, луканки, пастърми, сушено филе, шунка и други, както и консервираната, пушена и готово маринована риба. Важно е да се знае, че биомесо не значи без консерванти, а с позволени консерванти, измежду които е и упоменатият натриев нитрит.

Най-безопасната форма, под която можем да употребяваме другите типове меса, е най-древната – домашното сушене. За гарантиране на хигиената и сигурността е целесъобразно предварителното шоково заледяване. Сушенето реализираме елементарно и бързо у дома, като филетираме на фино месото и го изсушим за няколко часа в дехидратор или фурна с вентилатор на не повече от 40 градуса. За да избегнем риска от превишаване на градусите, може да настроим термостата сред 0 и 50 и да открехнем малката врата.

По отношение на типовете меса можем преди всичко да се ориентираме към месо от пасищни пилета от тестван производител. На второ място са алените меса, които са по-концентрирани. Сланината е също един оправдан вероятен избор изключително за зимните месеци. Рибата би трябвало да е по опция най-прясна и може да се подготвя като домашно маринована – след филетиране и потапяне за няколко часа в лимонен сок с желани подправки.

Традиционното за българската кухня количество месо е към 300 грама един път седмично. По-големи количества са възможни за спортисти, за хора на тежкия физически труд и други

Термично обработените меса е желателно да участват като празнични ястия, по този начин, както са били в българската традиция.

Месата може да се употребяват независимо или съчетани на един банкет със зеленчуци – сурови и/или термично обработени. Не е целесъобразна едновременната консумация с въглехидратни храни като картофи, самун, зърнени варива (особено глутенсъдържащи). Може да се одобряват и поредно, директно след консумация на въглехидратни храни – по този метод те се разполагат в стомашно-чревния тракт едно след друго, неесмесени. “

Инфо: 24zdrave.bg