Честита Баба Марта, бели и червени!
Колко е антична тази българска традиция, надали някой може да каже. Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Друго поверие свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. В нея битува мита, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, чието начало съгласно националните вярвания бележи 1 март. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
В националната традиция 1 март е намерила и своята персонификация в облика на Баба Марта. Нейният двойнствен облик — ту радостен, ту ядосан, по едно и също време утвърждава градивното женско начало и отрицава отново женското стихийно, рушащо начало. Тези две начала господстват през целия месец, по тази причина предците ни са нарекли месец март женски месец. Свързват го с концепцията за зачатието на земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, знак на пробуждането и култа към слънцето.
Първите мартеници, предопределени за окичване на хората и добитъка, са били единствено извит червен и бял конец, без прибавки към него. Двата цвята имат доста характерни семантика - аленият цвят в бита на народа ни е средство за предотвратяване от заболявания. Затова на младите булки и на дребните деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а алената — здраве и мощ. Пожеланието е изключително към децата – бели и червени, здрави и засмени. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, само че те по-скоро играели роля на национален талисман — да защищават от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
В предишното още на разсъмване на 1 март мъжете палели огромен огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили взор към изгряващото слънце, с цел да се пречистят от зли сили, да се предпазят от заболявания.
Стопанките вадели от домовете червени облекла и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, с цел да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А след това връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, към врата на дамите и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, с цел да са витални и плодовити.
По традиция мартениците се носи девет дни или през целия месец. Сваля се, когато чуям кукувица, когато забележим първия щъркел или лястовица.
Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – с цел да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се назовава за благодат, или пък се хвърля в течаща вода – с цел да прогоним злото.
На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че в случай че месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, с цел да са здрави и богати.
Друго поверие свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. В нея битува мита, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, чието начало съгласно националните вярвания бележи 1 март. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
В националната традиция 1 март е намерила и своята персонификация в облика на Баба Марта. Нейният двойнствен облик — ту радостен, ту ядосан, по едно и също време утвърждава градивното женско начало и отрицава отново женското стихийно, рушащо начало. Тези две начала господстват през целия месец, по тази причина предците ни са нарекли месец март женски месец. Свързват го с концепцията за зачатието на земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, знак на пробуждането и култа към слънцето.
Първите мартеници, предопределени за окичване на хората и добитъка, са били единствено извит червен и бял конец, без прибавки към него. Двата цвята имат доста характерни семантика - аленият цвят в бита на народа ни е средство за предотвратяване от заболявания. Затова на младите булки и на дребните деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а алената — здраве и мощ. Пожеланието е изключително към децата – бели и червени, здрави и засмени. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, само че те по-скоро играели роля на национален талисман — да защищават от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
В предишното още на разсъмване на 1 март мъжете палели огромен огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили взор към изгряващото слънце, с цел да се пречистят от зли сили, да се предпазят от заболявания.
Стопанките вадели от домовете червени облекла и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, с цел да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А след това връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, към врата на дамите и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, с цел да са витални и плодовити.
По традиция мартениците се носи девет дни или през целия месец. Сваля се, когато чуям кукувица, когато забележим първия щъркел или лястовица.
Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – с цел да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се назовава за благодат, или пък се хвърля в течаща вода – с цел да прогоним злото.
На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че в случай че месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, с цел да са здрави и богати.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ