Трудът убива: Тази царица мравка живее 500% по-дълго от работничките
Колко надалеч бихте стигнали, с цел да удължите живота си с 500%? Един тип мравки вземат участие в брутални сбивания в цялата колония, с цел да се докопат до престола на умрялата кралица. Победителят в баталните подиуми освен печели трона, само че също по този начин получава
бонуса „ предълъг живот ".
След гибелта на царицата, индийските скачащи мравки (Harpegnathos saltator ) се бият до последна победа, при която работничка става главнокомандващ. Спечелването на короната значи с изключение на цялостен покой, тъпкане с храна и никаква работа, 500% по-дълъг живот в сравнение с бачкаторите в колонията.
Сега учените стигнаха до умозаключение по какъв начин изкачилите се по йерархичната стълбица в мравуняка забавят стареенето си. Тайната се крие в протеин, наименуван Imp-L2, който противодейства на някои от резултатите на инсулина в тялото на мравката, която е заместила царицата. Това сочи ново изследване, оповестено преди дни в списание Science.
Като цяло, хормонът инсулин оказва помощ за насочването на захарта от кръвоносната система към клетките, където може да се употребява за гориво. Псевдоцариците би трябвало да усилят производството си на инсулин, с цел да се оправят с невероятното количество храна, която би трябвало да употребяват. „ Ако желаете да вършиме яйца, би трябвало да имате доста инсулин, тъй като ядете непрекъснато “, сподели пред Live Science съавторът на проучването Клод Десплан, професор по биология и неврологични науки в Нюйоркския университет.
Макар и нужен, този приток на инсулин теоретично би трябвало да идва с измама: в допълнение към подпомагането на преместването на захарта в клетките, инсулинът провокира няколко молекулярни верижни реакции, някои от които способстват за процеса на стареене. Така че, в случай че една псевдоцарица стартира да изпомпва големи количества инсулин, на доктрина тя би трябвало да остарява по-бързо от междинната мравка работничка, която не създава толкоз доста от хормона. „ В случая с тези мравки обаче е тъкмо противоположното “, сподели Десплан. Средната дълготрайност на живота на типична работна мравка е съвсем осем месеца, до момента в който псевдоцариците могат да живеят към три години и три месеца. „ Това е голямо удължение на продължителността на живота “, сподели той.
И забавното е, че в случай че една псевдоцарица бъде сложена в друга колония, с към този момент открит държател, тя ще се върне към работническата класа, споделя Десплан. Детронираните някогашни псевдоцарици се назовават „ ревертанти " и имат дълготрайност на живота, сходна на тази на служащите. По някакъв метод единствено царици и псевдоцарици, макар целия им инсулин, съумяват да оцелеят години наред.За да позволи този абсурд, Десплан сплотява напъните си и с дългогодишния си помощник Дани Рейнберг, професор по биохимия и молекулярна фармакология в Медицинския факултет Гросман на Нюйоркския университет.
Екипът разкрил, че спрямо работничките и ревертантите, псевдоцариците създават доста повече инсулин в мозъка и стартират да създават повече мазнини и вителогенин – предходник на яйчния жълтък – в дебелото тяло. Някои от тези запаси от мастното тяло се транспортират до яйчниците, с цел да поддържат производството на яйца, а част от мазнините отиват в производството на неповторим феромон, който единствено майките и псевдоцариците излъчват. (Изчезването на този феромон в мравуняка е това, което подтиква работничките да се бият, откакто тяхната кралица почине.)
Тъй като псевдоцариците създават повече инсулин, техните яйчници порастват и се развиват, тъй че да могат да носят яйца. Инсулинът насочва този развой на узряване на яйчниците посредством специфична верига от химични реакции, които могат да бъдат задействани от инсулина. В същото време яйчниците създават Imp-L2, откри екипът, който всъщност блокира аргументите за бързото стареене на псевдоцарицата.
Източник 
