Колко често ти се е случвало да си мислиш, че

Колко постоянно ти се е случвало да си мислиш, че си същински влюбена, само че това възприятие доста бързо да изчезне? А считала ли си, че обичаш някого, само че в последна сметка в действителност осъзнаваш, че просто се нуждаеш от него, с цел да функционираш, не че толкоз го обичаш?

Емоционална взаимозависимост – що е то?

– Приписваш ли несъществуващи качества на индивида, в който се мислиш за влюбена?
– Забелязвала ли си в предходни връзки своя наклонност да идеализираш хората?
– Проектираш ли върху него своята идеална визия за сътрудник, без да виждаш в действителност действителния човек пред теб?
– Фокусираш ли се най-вече върху това по какъв начин сътрудникът ти се отнася с теб, а не върху това какъв е той като човек?
– Впечатляваш ли се до последна степен от това по какъв начин той те кара да се чувстваш специфична?
– Стоварила ли си отговорността за твоето благополучие, стойност и сигурност върху колегата си?
– Чувстваш ли паника или суматоха, когато не си с него?
– Имаш ли лист с упования, които сътрудникът ти би трябвало да реализира, с цел да се почувстваш обичана и обгрижена?
– Чувстваш ли, че не можеш да живееш без него?
– Ужасена ли си от мисълта да го изгубиш?
– Чувстваш ли се празна от вътрешната страна и самотна, в случай че не си с колегата си или в случай че той не ти дава вниманието и утвърждението, които ти сама не си даваш?
– Ревнива ли си и вкопчена ли си в него?
– Опитваш ли се да го контролираш, с цел да прави това, което ти искаш?

„ Любов ”, която идва от страха, не е обич – това е потребност. Емоционалната взаимозависимост идва от вътрешната празнина, подбудена от това, че сама си изоставила себе си, след което очакваш твоя сътрудник да запълни тази празнина и да те накара да се почувстваш обичана и обгрижена. Но един път откакто прехвърлиш отговорността за твоето благополучие, сигурност и стойност върху колегата си, започваш да изпитваш голяма потребност да го контролираш, с цел да те обича и обгрижва тъкмо по метода, по който искаш да бъдеш обичана и обгрижвана.

Любов

В любовта няма нищо контролиращо. Любовта поддържа това, което е за твое оптимално положително, както и за оптималното положително на колегата ти. Това значи, че в случай че в действителност обичаш един човек, няма да се опитваш да го контролираш или обсебваш.

При любовта става въпрос за предоставяне и шерване, а не за приемане непременно. Любовта не е в потребност. Когато обичаш някого, ти надълбоко цениш неговите същински качества – качествата, които не си отиват с времето. Не става въпрос за нещата на повърхността като външен тип, финансово състояние и статус, а за по-дълбоките устойчиви качества на сърцето и душата.

Интересното при същинската обич е, че не можеш да настояваш да ти дадат обич и да обичаш по едно и също време. Когато фокусът ти е върху това ти да получиш обич, сърцето ти се затваря, надлежно превключваш на контролиращо държание, а това изключва любовта. Това, което отваря сърцето към любовта, е фокусът върху това по какъв начин да си любяща към себе си и към колегата си във всеки един миг. Когато се научиш ден след ден да избираш да бъдеш любяща със себе си и другите, тогава ще изживееш същинската обич.

Ако не обичаш себе си – твоята лична прелестна същина, тогава не можеш да видиш и заобичаш същността на другия. Когато не виждаш и не цениш себе си, ставаш прочувствено подвластна в своето предпочитание да получиш обич, тъй като вътре в теб я няма.

Когато обичаш себе си, си доста по-малко уязвима към хората, които ти дават своето внимание и утвърждение, само че имат задни мисли. Дадеш ли сама на себе си вниманието и утвърждението, от които имаш потребност, то тогава доста по-лесно усещаш по кое време някой си играе с теб и по кое време в действителност го е грижа за теб. Освен това си постоянна и знаеш коя си ти в своята същина.

Ключът към това да можеш да обичаш различен човек е първо да се научиш да обичаш себе си и да се изпълниш с тази обич!

Адаптация по публикацията на Маргарет Пол от Mindbodygreen. com

Инфо: http://zdravaistoria.com