Коледните заговезни или заговелки се нарича деня преди Коледните пости

Коледните заговезни или заговелки се назовава деня преди Коледните пости - 14 ноември. Той се счита и за последният ден, в който може да се блажи - т.е яде месо, яйца, млечни артикули.

По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се поставя пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с фасул. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ястие, скрива и не пипа чак до Коледа, когато отново се хапва блажно. Венчавките са неразрешени от през днешния ден до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.

На 14 ноември църквата уважава и св.апостол Филип - един от дванадесетте апостола.

Според библията, след Христово разпване дружно със сестра Мириамна и деятел Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото обучение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били упрекнати в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.

Докато събличали облеклата им - внезапно Мириамна се трансформирала в огнен камък. Разпнали на кръст деятел Филип с глава виснала надолу, Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм - а земята се разстресла в екот, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, само че той към този момент бил минал от земята на небето. След това Вартомолей покръстил всички, а три дни по-късно на мястото където шапка кръвта от Апостол Филип, порастнала лоза като предсказание за това, че поради пролятата в името на Христа кръв светият се любува на постоянно самодоволство.

Имен ден честват Филип, Минка, Минчо