Весела Чернева: Путин смята България за слабото звено в НАТ...
Колебливата позиция на България за войната в Украйна слага в риск националната сигурност
Отказът на българския президент да потвърди присъединението на Украйна към НАТО, изключително при липса на парламент, е основна външнополитическа смяна, която би трябвало да е необятно съветвана
Случаят " Капитан Андреево " е доказателство, че Брюксел с право се съмнява дали сме подготвени да бъдем надеждна външна граница на Шенгенското пространство
- Възможно ли е Путин да стигне до дъно и да употребява нуклеарно оръжие, както се закани?
- Такива изказвания би трябвало да бъдат възприемани напълно съществено поради огромния нуклеарен боеприпас на Русия. Въпреки това обаче голям брой водачи, измежду които и президентът Джо Байдън, споделиха преди дни, че не чакат такова развиване. Можем да им се доверим, защото несъмнено разполагат с задоволително данни на съответните служби.
- Г-жо Чернева, в каква фаза навлиза войната в Украйна след взривяването на Кримския мост?
- Повратната точка в действителност беше много от дълго време - когато стана ясно, че съветската войска няма да успее да превземе Киев и че в действителност защитата и съпротивата на Украйна е задоволително мощна. Това направи финала на войната не толкоз предвидим, колкото мнозина смятаха първоначално. Колкото повече контраатаката на украинците дава резултат, толкоз по-ясно става, че би трябвало да им се помогне, с цел да може войната да бъде завършена допустимо най-бързо. От последната тирада на Владимир Путин, в която съветският президент надали не разгласи, че води война против целия свят, всички схванаха, че той няма да се поколебае да нападна цивилни цели, да убива цивилни жители. Това се случи преди няколко дни.
Очевидно Путин освен не желае да договаря за завършек на войната, само че и счита все по-брутално да работи в нея. Затова голямата част от страните - членки на НАТО, в действителност дават и военна помощ на Украйна, с цел да може съветската войска да бъде изтласкана от украинска територия и това да докара до бързо привършване на войната.
- Как оценявате позицията ни във връзка с този спор? Грешка ли беше това, че президентът Румен Радев не подписа декларацията за присъединение на Украйна към НАТО?
- Тази декларация в действителност повтаря документ, който страните - членки на НАТО, направиха още през 2008 година В него се споделяше, че вратата към НАТО за Грузия и Украйна ще бъде отворена. България също е подкрепила тази декларация. Така че отводът на българския президент да потвърди този документ, изключително при липса на парламент, е външнополитическа смяна, която би трябвало най-малко да е необятно съветвана. Такава консултация не беше извършена. Разбира се, има съображения против бързо присъединение на Украйна, за каквото обаче не става дума в този документ. Става въпрос за дълготраен развой. Неотдавна се състоя среща на така наречен Група Рамщайн на министрите на защитата на НАТО, които желаят да оказват помощ на Украйна във военно и военнотехническо отношение. Ние не сме член на тази група.
Нашата неуверена позиция основава заплаха за националната сигурност на България. Член на алианса и на Европейски Съюз, който ясно се нарежда, доста по-лесно ще бъде подсилен и предпазен от останалите. За разлика от някой, който не е ясно на чия страна стои. Видяхме това, когато Газпром спря доставките за България. Тогава ние доста ясно се позиционирахме, обявихме станалото за враждебна политика на Газпром. В този миг доста страни се притекоха на помощ и успяхме да се сдобием с няколко кораба с полутечен газ в обстановка, в която предлагането в международен мащаб беше доста понижено. Това е образец за това, че когато България има ясна позиция, и нашите сътрудници и съдружници в Европейски Съюз и НАТО са подготвени доста бързо да ни се притекат на помощ, в случай че се наложи.
- Т.е. не е било инцидентно, че тъкмо България беше намесена в случая с гърмежа на Кримския мост?
- По-скоро това беше ориентиран към съветската аудитория опит на Путин да покаже, че има натовска диря в атентата, и цитира България като страна, която има фериботна връзка с Грузия. Това прави версията на практика осъществима. Освен това сме страна, която Путин счита за едва звено в границите на алианса. Това е главното обръщение, което продължаваме да получаваме от Русия - присмехулно, даже пренебрежително отношение. Това би трябвало да ни накара да се замислим. Скоро не са ни наричали троянски кон в НАТО и Европейски Съюз, защото България поддържа всички наказания против Русия, участваме в изработването на част от глобите. При това бяхме една от първите страни, на която Газпром стовари газовото си оръжие. Т.е. излиза наяве, че в България въпреки всичко има разнообразни категории мислене по повод освен на Русия, а и на дефинирането на националната сигурност.
Що се отнася до решението дипломат Митрофанова да не участва на откриването на Народното събрание, то е по-скоро политическо деяние, ориентирано за вътрешна приложимост. Това е част от диалога за така наречен евроатлантическо болшинство.
- Застрашена ли е България, или участието ни в НАТО ни подсигурява задоволителна отбрана?
- България е член на най-мощния алианс в света за защита - НАТО, и на най- мощния стопански съюз в света - Европейски Съюз. На този декор склонността ни към уплах е в действителност не на място. Разбира се, нищо не е обезпечено, не е 100 % несъмнено, само че можем, в случай че проявим интензивност и разпоредителност, да бъдем измежду най-добре предпазените страни. Това обаче значи доста повече присъединяване в общите планове в НАТО, повече разпоредителност по повод консолидираното на въоръжените ни сили в натовски стратегии и тактики, повече разпоредителност по повод мястото ни в Европейски Съюз.
- На какво се дължи фактът, че още не ни пускат в Шенген?
- Ако има смяна, тя ще стане ясна най-рано през декември. Би било отлично, в случай че се стигне до решение за разширение с Хърватия, Румъния и България. Но участието в Шенген е и въпрос на доверие, освен на техническа подготвеност. Дали има корупция на Капитан Андреево е въпрос на участието ни в Шенген.
Тече инспекция на страни членки, които са изпратили специалисти в България. В края на инспекциите у нас и в Румъния ще има ново мнение на скептичните към участието ни в Шенген страни. Ако има болшинство в Съвета, можем в края на тази година или при започване на идната да забележим смяна.
За страдание, доста години доверието в способността на България да бъде надеждна външна граница на Европейски Съюз е било доста ниско. Това, което стана ясно към Капитан Андреево, потвърждава за какво е нямало доверие, този проблем е просто нарицателен. Вероятно има още доста такива места в българската система, за които освен страните членки би трябвало да създадат оценка, само че и българската страна би трябвало се интересува те да работят добре. А не просто да строим огради, до момента в който през пропускателните пунктове всичко да минава - все едно са пробити и няма страна.
- Ще се оправи ли Европа с енергийната рецесия? Гарантирани ли са различни газови доставки?
- Това е най-важният въпрос за европейците. Засега хранилищата са цялостни. Повечето страни имат подготвени проекти за понижаване на потреблението, в това число понижаване на температурата в тецовете. По-големият проблем може да се появи следващата година, в случай че има повишаване на индустриалното произвеждане и потреблението на газ в световен мащаб да се усили. Това ще направи по-трудно за Европа намирането на други възможности за запълване на хранилищата за идната зима. Със сигурност обаче тези процеси ще дадат голям подтик на различните енергийни източници, на нуклеарната енергетика, на всички ограничения за понижаване на разноските за сила като изолирането на здания. Със сигурност превъзходството на Газпром е към този момент в предишното. Не мисля, че някой може да се върне нито към това равнище на взаимозависимост, нито изобщо към този снабдител - освен заради неговата ненадеждност, само че и заради опитите на политическата власт в Москва да раздели европейските общества и да ги отслаби от вътрешната страна.
- Ако на частичните избори в Съединени американски щати през ноември републиканците си върнат Сената и Конгреса, може ли да настъпи поврат в политиката по отношение на Украйна?
- Недоволството в Съединени американски щати е по-скоро от по-високите цени на бензина, от инфлацията, чиито корени са още в предходните години, в харчовете за оправянето с коронавирус рецесията. Сега нарасналите цени на енергоносителите, породени от войната, допълниха картината. Това е повода за недоволството от администрацията на Байдън.
Предстоят междинни избори, които в Съединени американски щати по принцип мъчно се печелят от партията, спечелила президентските. Обикновено наклонността е опозицията да печели и Горната, и Долната камара.
Възможно е демократите да запазят най-малко превеса си в Сената. След това ще стартира същинската борба - първичните избори за претендентите за президент. Това ще е сериозен Рубикон, в това число и за трансатлантическите връзки. Връщане на Тръмп в Белия дом би трансформирало значително методът, по който съществува нашият алианс. Такъв вид тясно съдействие сигурно няма да е допустимо при нов мандат на Тръмп.
- Защо в разгара на войната в Украйна Съединени американски щати афишират за най-голяма опасност за съществуващия международен ред Китай?
- Първо, тъй като Китай е най-големият стопански съперник на Съединени американски щати и огромна част от индустриалните вериги, от които зависи американската промишленост, са в Китай. Но по-съществената причина е в това, че Пекин в действителност се нарежда като систематичен съперник на Съединени американски щати.
Става въпрос за това, че китайският национализъм, свързан с еднопартийна власт, може да се трансформира в модел за други страни по света, може да създаде рискови упоритости за световно владичество и в последна сметка да направи света по-несигурен.
Китай желае да промени метода, по който действа интернационалната архитектура на сигурност, на търговия. Това е огромната задача, с която американското ръководство ще би трябвало да се оправя, паралелно с всички останали феномени и процеси в света, които не търпят отсрочване.
Весела Чернева е основен шеф „ Програми " и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи " от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България " от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Отказът на българския президент да потвърди присъединението на Украйна към НАТО, изключително при липса на парламент, е основна външнополитическа смяна, която би трябвало да е необятно съветвана
Случаят " Капитан Андреево " е доказателство, че Брюксел с право се съмнява дали сме подготвени да бъдем надеждна външна граница на Шенгенското пространство
- Възможно ли е Путин да стигне до дъно и да употребява нуклеарно оръжие, както се закани?
- Такива изказвания би трябвало да бъдат възприемани напълно съществено поради огромния нуклеарен боеприпас на Русия. Въпреки това обаче голям брой водачи, измежду които и президентът Джо Байдън, споделиха преди дни, че не чакат такова развиване. Можем да им се доверим, защото несъмнено разполагат с задоволително данни на съответните служби.
- Г-жо Чернева, в каква фаза навлиза войната в Украйна след взривяването на Кримския мост?
- Повратната точка в действителност беше много от дълго време - когато стана ясно, че съветската войска няма да успее да превземе Киев и че в действителност защитата и съпротивата на Украйна е задоволително мощна. Това направи финала на войната не толкоз предвидим, колкото мнозина смятаха първоначално. Колкото повече контраатаката на украинците дава резултат, толкоз по-ясно става, че би трябвало да им се помогне, с цел да може войната да бъде завършена допустимо най-бързо. От последната тирада на Владимир Путин, в която съветският президент надали не разгласи, че води война против целия свят, всички схванаха, че той няма да се поколебае да нападна цивилни цели, да убива цивилни жители. Това се случи преди няколко дни.
Очевидно Путин освен не желае да договаря за завършек на войната, само че и счита все по-брутално да работи в нея. Затова голямата част от страните - членки на НАТО, в действителност дават и военна помощ на Украйна, с цел да може съветската войска да бъде изтласкана от украинска територия и това да докара до бързо привършване на войната.
- Как оценявате позицията ни във връзка с този спор? Грешка ли беше това, че президентът Румен Радев не подписа декларацията за присъединение на Украйна към НАТО?
- Тази декларация в действителност повтаря документ, който страните - членки на НАТО, направиха още през 2008 година В него се споделяше, че вратата към НАТО за Грузия и Украйна ще бъде отворена. България също е подкрепила тази декларация. Така че отводът на българския президент да потвърди този документ, изключително при липса на парламент, е външнополитическа смяна, която би трябвало най-малко да е необятно съветвана. Такава консултация не беше извършена. Разбира се, има съображения против бързо присъединение на Украйна, за каквото обаче не става дума в този документ. Става въпрос за дълготраен развой. Неотдавна се състоя среща на така наречен Група Рамщайн на министрите на защитата на НАТО, които желаят да оказват помощ на Украйна във военно и военнотехническо отношение. Ние не сме член на тази група.
Нашата неуверена позиция основава заплаха за националната сигурност на България. Член на алианса и на Европейски Съюз, който ясно се нарежда, доста по-лесно ще бъде подсилен и предпазен от останалите. За разлика от някой, който не е ясно на чия страна стои. Видяхме това, когато Газпром спря доставките за България. Тогава ние доста ясно се позиционирахме, обявихме станалото за враждебна политика на Газпром. В този миг доста страни се притекоха на помощ и успяхме да се сдобием с няколко кораба с полутечен газ в обстановка, в която предлагането в международен мащаб беше доста понижено. Това е образец за това, че когато България има ясна позиция, и нашите сътрудници и съдружници в Европейски Съюз и НАТО са подготвени доста бързо да ни се притекат на помощ, в случай че се наложи.
- Т.е. не е било инцидентно, че тъкмо България беше намесена в случая с гърмежа на Кримския мост?
- По-скоро това беше ориентиран към съветската аудитория опит на Путин да покаже, че има натовска диря в атентата, и цитира България като страна, която има фериботна връзка с Грузия. Това прави версията на практика осъществима. Освен това сме страна, която Путин счита за едва звено в границите на алианса. Това е главното обръщение, което продължаваме да получаваме от Русия - присмехулно, даже пренебрежително отношение. Това би трябвало да ни накара да се замислим. Скоро не са ни наричали троянски кон в НАТО и Европейски Съюз, защото България поддържа всички наказания против Русия, участваме в изработването на част от глобите. При това бяхме една от първите страни, на която Газпром стовари газовото си оръжие. Т.е. излиза наяве, че в България въпреки всичко има разнообразни категории мислене по повод освен на Русия, а и на дефинирането на националната сигурност.
Що се отнася до решението дипломат Митрофанова да не участва на откриването на Народното събрание, то е по-скоро политическо деяние, ориентирано за вътрешна приложимост. Това е част от диалога за така наречен евроатлантическо болшинство.
- Застрашена ли е България, или участието ни в НАТО ни подсигурява задоволителна отбрана?
- България е член на най-мощния алианс в света за защита - НАТО, и на най- мощния стопански съюз в света - Европейски Съюз. На този декор склонността ни към уплах е в действителност не на място. Разбира се, нищо не е обезпечено, не е 100 % несъмнено, само че можем, в случай че проявим интензивност и разпоредителност, да бъдем измежду най-добре предпазените страни. Това обаче значи доста повече присъединяване в общите планове в НАТО, повече разпоредителност по повод консолидираното на въоръжените ни сили в натовски стратегии и тактики, повече разпоредителност по повод мястото ни в Европейски Съюз.
- На какво се дължи фактът, че още не ни пускат в Шенген?
- Ако има смяна, тя ще стане ясна най-рано през декември. Би било отлично, в случай че се стигне до решение за разширение с Хърватия, Румъния и България. Но участието в Шенген е и въпрос на доверие, освен на техническа подготвеност. Дали има корупция на Капитан Андреево е въпрос на участието ни в Шенген.
Тече инспекция на страни членки, които са изпратили специалисти в България. В края на инспекциите у нас и в Румъния ще има ново мнение на скептичните към участието ни в Шенген страни. Ако има болшинство в Съвета, можем в края на тази година или при започване на идната да забележим смяна.
За страдание, доста години доверието в способността на България да бъде надеждна външна граница на Европейски Съюз е било доста ниско. Това, което стана ясно към Капитан Андреево, потвърждава за какво е нямало доверие, този проблем е просто нарицателен. Вероятно има още доста такива места в българската система, за които освен страните членки би трябвало да създадат оценка, само че и българската страна би трябвало се интересува те да работят добре. А не просто да строим огради, до момента в който през пропускателните пунктове всичко да минава - все едно са пробити и няма страна.
- Ще се оправи ли Европа с енергийната рецесия? Гарантирани ли са различни газови доставки?
- Това е най-важният въпрос за европейците. Засега хранилищата са цялостни. Повечето страни имат подготвени проекти за понижаване на потреблението, в това число понижаване на температурата в тецовете. По-големият проблем може да се появи следващата година, в случай че има повишаване на индустриалното произвеждане и потреблението на газ в световен мащаб да се усили. Това ще направи по-трудно за Европа намирането на други възможности за запълване на хранилищата за идната зима. Със сигурност обаче тези процеси ще дадат голям подтик на различните енергийни източници, на нуклеарната енергетика, на всички ограничения за понижаване на разноските за сила като изолирането на здания. Със сигурност превъзходството на Газпром е към този момент в предишното. Не мисля, че някой може да се върне нито към това равнище на взаимозависимост, нито изобщо към този снабдител - освен заради неговата ненадеждност, само че и заради опитите на политическата власт в Москва да раздели европейските общества и да ги отслаби от вътрешната страна.
- Ако на частичните избори в Съединени американски щати през ноември републиканците си върнат Сената и Конгреса, може ли да настъпи поврат в политиката по отношение на Украйна?
- Недоволството в Съединени американски щати е по-скоро от по-високите цени на бензина, от инфлацията, чиито корени са още в предходните години, в харчовете за оправянето с коронавирус рецесията. Сега нарасналите цени на енергоносителите, породени от войната, допълниха картината. Това е повода за недоволството от администрацията на Байдън.
Предстоят междинни избори, които в Съединени американски щати по принцип мъчно се печелят от партията, спечелила президентските. Обикновено наклонността е опозицията да печели и Горната, и Долната камара.
Възможно е демократите да запазят най-малко превеса си в Сената. След това ще стартира същинската борба - първичните избори за претендентите за президент. Това ще е сериозен Рубикон, в това число и за трансатлантическите връзки. Връщане на Тръмп в Белия дом би трансформирало значително методът, по който съществува нашият алианс. Такъв вид тясно съдействие сигурно няма да е допустимо при нов мандат на Тръмп.
- Защо в разгара на войната в Украйна Съединени американски щати афишират за най-голяма опасност за съществуващия международен ред Китай?
- Първо, тъй като Китай е най-големият стопански съперник на Съединени американски щати и огромна част от индустриалните вериги, от които зависи американската промишленост, са в Китай. Но по-съществената причина е в това, че Пекин в действителност се нарежда като систематичен съперник на Съединени американски щати.
Става въпрос за това, че китайският национализъм, свързан с еднопартийна власт, може да се трансформира в модел за други страни по света, може да създаде рискови упоритости за световно владичество и в последна сметка да направи света по-несигурен.
Китай желае да промени метода, по който действа интернационалната архитектура на сигурност, на търговия. Това е огромната задача, с която американското ръководство ще би трябвало да се оправя, паралелно с всички останали феномени и процеси в света, които не търпят отсрочване.
Весела Чернева е основен шеф „ Програми " и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи " от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България " от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ