Кои са причините за бедността и неравенството, неизбежни ли са

Кои са аргументите за бедността и неравенството, неизбежни ли са икономическите рецесии и за какво доста от нас губят религия, че днешните стопански системи са нещо положително? В своята „ Малка история на стопанската система ” писателят, икономист и учител в „ London School of Economics “ и „ University of Warwick “ Ниал Кищайни споделя за огромните хрумвания в историята на икономическото мислене – от древността до наши дни, за техните основатели и за историческите събития, които са им повлияли.

(The Blind Beggar, 1882, by Jules Bastien Lepage)

Малка история на стопанската система

Понякога хората споделят, че бедните заслужават ориста си – небогати са просто, тъй като са мързеливи или порочни. Френският публицист от ХІХ век Виктор Юго обаче в най-известната си книга „ Клетниците “ споделя за Фантин, която изгубила работата си във фабриката, е принудена да продаде предните си зъби, с цел да устоя щерка си. Фантин не е мързелива или порочна. Тя е жертва на жестока стопанска система, която се интересува повече от облагите, в сравнение с от човешките същества. По това време се надигат гласове, които оспорват възгледа, че бедните сами са си отговорни за злощастията, а някои даже настояват, че бедността не трябва повече да се търпи.

Индустриалната гражданска война прави хората богати, само че мнозина не престават да живият в дълбока бедност. Хората се тълпят в градовете, където изискванията за живот са отвратителни. Хиляди и хиляди хора са като Фантин. Трудът във фабриките осакатява децата, а заболяванията са на всички места. В Англия най-бедните от време на време биват настанявани в „ трудови домове “, където им осигурявали храна, заслон и работа, стига да устоят на тежките условия.

Запознахме се с Адам Смит и Дейвид Рикардо, които настояват, че търговията и конкуренцията водят към разцвет. Двамата са си давали сметка, че правенето на пари не е напълно положително, само че по принцип са считали, че капитализмът значи прогрес. Друга група мислители били изцяло обезверени от обществото към тях. Вглеждали се в мизерията в градовете – недохранените и необразовани деца и служащите, които харчат последните си пенсове за алкохол, с цел да удавят тъгата си – и решили, че капитализмът не може да бъде поправен. Единствено основаването на ново общество би могло да избави човечеството.

Един от тези мислители е Шарл Фурие (1772-1837) – французин, който води уединен и отегчителен живот на служител. За сметка на това съчинява куп ексцентрични трудове със странни заглавия като „ Тория на четирите движени и на общите бъднини “. Фурие жигосва цялата европейска цивилизация. Според него европейското общество на заводи и правене на пари е грубо и нечовешко. Да си спомним фабриките за карфици на Адам Смит, в която всеки извършва съответна задача. Произвеждат се доста карфици, само че какъв брой смазващо е да прекарваш дните си в пилене на връхчета! Комерсиалното общество също така изправя хората едни против други. Търговците на стъкло мечтаят за градушки, които да счупят прозорците на всички, с цел да могат те продават повече от стоката си. И в комерсиалното общество богатите и мощните вършат всичко допустимо, с цел да запазят ситуацията си, като в последна сметка мачкат бедните.

Фурие предлага ново общество. Нарича го система на хармонията... Представя си хората да живеят в дребни общности, наречени „ фаланстери “. Фаланстерът би трябвало да е правоъгълна сграда, в която има работилници, библиотеки, даже и опера. Това ще бъде място, където можеш да се отдаваш изцяло на пристрастеностите си. Фурие приказва за нормалните пристрастености като другарство, упоритости, обич към музиката и храната. Съществуват още пристрастеността на „ пеперудата “ – любовта към разнообразието от действия и даже пристрастеността на „ кабалиста “ – уязвимост към тайните и интригите. Тези пристрастености могат да се съчетават, тъй че съгласно Фурие се получават 810 вида характери.

Във фаланстера пристрастеностите ще бъдат грижливо проведени. Всеки ден хората ще образуват групи с разнообразни пристрастености, подобаващи за дилемите, които би трябвало да се изпълнят. Ще има групи, които отглеждат рози, други ще се грижат за пилетата, трети ще слагат оперни постановки. Наред с това всеки би могъл да взе участие в десетки разнообразни групи. Вместо всеки ден да се отегчаваш с пилене на карфици, ще можеш да се занимаваш с това, което ти харесва и ще удовлетворяваш пристрастеностите си. Как обаче хората ще печелят пари? Вместо да получават надници, както е при капитализма, всички ще получават част от облагата на фаланстера.

Всеки ден Фурие чака вкъщи си по пладне някой да пристигна и да му даде парите, с цел да провежда своите фаланстери. Така и не идва никой. Неговият нов свят си остава единствено изумително умопостроение. Той написа, че след установяването на фаланстерите на хората ще им поникнат опашки с очи на върха, на небето ще се появят шест дупки, а моретата ще се трансфорат в лимонада. Дивите животни ще се сприятелят с хората – отзивчиви „ антитигри “ ще ни придвижват от място на място. Всичко това може да даде съображение да се твърди, че Фурие е подлудял.

Въпреки всичко той повдига въпроси за труда, до които стандартната стопанска система даже не се допира. След като имаме обезпечен заслон и храна, по какъв начин можем да намерим работа, в която да използваме всички аспекти на личността си? Може би днешните кариерни съветници в учебните заведения, подпомагащи учениците да се насочат към специалности, които най-добре дават отговор за уменията и ползите им, са опит да се даде отговор на този въпрос.

Подобно на Фурие, уелсецът Роберт Оуен (1771-1858) също счита, че основаването на нови общества ще избави човечеството. Оуен обаче е напълно друг човек. Извадил е шанс с младата британска стопанска система, тъй като е можел да употребява ново появилата се парна машина, която да задвижва машините в предачните заводи. Издигнал се от продавач в магазин до почитан фабрикант и е общувал както с фабрични служащи, по този начин и с херцози. Гордеел се е, че се среща с всевъзможни хора.

Това оформя и главната концепция на неговите есета „ Нов мироглед за обществото “. Оуен е уверен, че характерът на индивида е артикул на средата – хората са неприятни, тъй като се раждат в неприятни условия. Ако искаш положително общество, би трябвало да осигуриш съответните условия. В среда, в която не съществува жестоката конкуренция на капитализма, бедните могат да станат щастливи хора. Оуен е имал проект за основаване на идеалната среда.

Спечелил е задоволително пари, с цел да основе село „ модел “, опит, който би трябвало да даде опция на рисковите мръсни заводи в огромните градове. Основа селото при предачницата за памук, която купува в Ню Ланарк, Шотландия. Оуен си показва свят, посипан с сходни места. В края на краищата опитът не е сполучлив, само че даже освен това състояние, той прави забележителни за времето си неща, а голям брой видни персони идват да видят дребната му общественост. Оуен отваря учебно заведение за напълно дребни деца, едно от първите в Англия и го назовава Институт за образуване на характера. Скъсява работното време и предизвиква служащите да поддържат персонална и домашна хигиена и да заобикалят прекомерното пиянство. За да насърчи положителното отношение към работата, Оуен окачил пред всеки служащ „ безмълвен наблюдаващ “ – дървен куб, чийто страни са боядисани в друг цвят. Всеки цвят представлявал тип държание на служащия – бялото означавало „ чудесно “, жълтото – „ положително “, синьото – „ приемливо “, черното – „ неприятно “. Началник завъртал куб всеки ден съгласно държанието на служащия на работното му място и цветовете на всеки се записвали в специфична „ книга за характера “. Когато някой проявявал мързел, вместо да му крещи началникът просто завъртявал куба на черния цвят. В началото множеството кубове показвали черно и синьо - с времето черното намалявало, имало повече жълто и бяло.

Из: „ Малка история на стопанската система ”, Ниал Кищайни, превод Владимир Германов, научна редакция доц. Красен Станчев, изд. „ Дамян Яков “, 2019 година
Картина: The Blind Beggar, 1882, by Jules Bastien Lepage; chinaoilpaintinggallery