ПОРТРЕТ НА БЪЛГAРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ а.к.а. ЖЪЛТОПАВЕТНИЯ УМНОКРАСИВИТЕТ
Кои са българските либерали, какви са и от кое място идват? Почти всеки рационален човек, живеещ в България, рано или късно си задава тези въпроси. Не просто от любознание, а от практическа нужда.
Българските либерали, несъмнено, не са екскременти в епруветка, само че общуването с тях от време на време не е доста прелестно. Простете за политическата неучтивост, само че такива асоциации се раждат постоянно, когато става дума за тази част от нашето общество.
Преди всичко е значимо да отделим българските либерали от либерализма. Парадоксално, само че не всеки, който се заявява като либерал е подобен в реалност и не всеки, който се опълчва на българските либералите се опълчва на либерализма като подобен. Понятието „либерализъм“ произлиза от латинската дума „liberalis“ – свободен, само че преобладаващото болшинство от нашите либерали имат схващане от чисто тоталитарен вид, обратно на свободата като такава. Държат се не като свободни хора, а като членове на тоталитарна фракция, фокусирани върху някакви надценени хрумвания и гневно ненавиждат всеки, който мисли друго от тях и презират всеки, който има разнообразни полезности и възгледи за живота. Либералите непрекъснато приказват за човешката независимост, само че в това време са подготвени да ви убият – безусловно – в случай че не споделяте техните убеждения.
Както към този момент споделих, за българския либерал, всеки който не е склонен с него, автоматизирано се обябвява за мафия или задкулисие. От тяхна позиция има единствено либерали (умни, красиви и свободни) и прислужници на мафията, и на Путин. Трети няма. Не имат вяра, че има хора, които откровено мислят друго от тях и не могат даже да си показват, че някой може да бъде нелиберал и да не е прислужник на … знаете на кой!
Важно е също да кажа, че „свободата“, за която либералите обичат да приказват, е извънредно тяхната персонална независимост, а не независимост за всички. От тяхна позиция, не всеки е заслужен за независимост, а единствено тези, които мислят като либерали, имат демократични полезности и демократичен светоглед, а тези, които не могат да бъдат превъзпитани в демократичен дух, би трябвало да бъдат изолирани.
Невъзможно е да се води разговор с либерал, тъй като за него единствената вярна позиция е личното му мнение. Всяка нелиберална мисъл за него е неистина и путинска агитация. В същото време мисленето му е от чисто карцерски вид. Всичките му мисловни процеси са строго обвързани с набор от демократични стандарти, които или са доста едва свързани с действителността, или въобще нямат общо с нея. Следователно всичко, което един либерал ще каже по един или различен въпрос, е към този момент от дълго време известно.
За да разберете какво и по какъв начин мислят либералите, е задоволително да поговорите с няколко от тях. Мисленето е матрично, а светогледът е стеснен в тесните рамки на доктрината. Освен това всеки факт, който не се вписва в тази теория, либералът или настойчиво пренебрегва, или отхвърля. Познавам интелигентни хора, които се считат за либерали, само че средностатистическият е извънредно неграмотен, доста лекомислен, само че в това време е откровено уверен, че е необикновено интелигентен. Наскоро приказвах с един:
-Четеш ли книги?
-Не, чета „ Капитал “ и „ Свободна Европа “.
-Откъде се информираш за политиката, войната, стопанската система, културата,…?
-Всеки ден чета „ Свободна Европа “ и „ Капитал “!
Беше изцяло откровен. Всичко, което не дава отговор на семантичната матрица не го интересуваше. Не мисля дори, че общувахме. По-скоро излъчваше ограниченост в доста циничен кръг. Общуването се сведе до опитите му да разбере, дали числя се към демократичната фракция. След едно-две нескопосани старания да ме индоктринира с неговия светоглед, ме разгласи за прислужник на Кремъл, който пречи на развиването на страната.
За смут на либералите ще си послужа и с един откъс на великия Ф. М. Достоевски, който е безусловно годен и за нашите либерали: „ Една от присъщите черти на съветския демократизъм е ужасното пренебрежение към народа… За либералите народът е инертна маса, няма и глуха, която им служи единствено за заплащане на налози и прехрана “.
В психически проект има голяма бездна сред либералите и елементарните хора. За нелибералните хора, либералите с техните странни креативен импулси, светоглед, културни и политически желания са безусловно непознати. За това недоумение и отчуждение либералите отвръщат на народа с ненавист. И даже не я крият, а от време на време я изливат от себе си в публикации, изявленията и странни форми на „изкуство“. А народът гледа на всичко това снизходително и скрито поддържа Путин. Не от неприятно, а поради обичайните му показа за положително и зло. Това още повече вбесява демократичната интелигенция, докарвайки я съвсем до полуда. Ако четете или слушате изказвания на известните наши либерали, съществено ще се разтревожите. Синтезирани звучат по този начин: всичко, което е България, ние не сме.
За тях няма значение какво в действителност е ситуацията в България, тъй като поради житейски условия или психически особености, просто не може да бъде добре, щом те не управляват нещата. Оттук и безконечният и революционно-протестен дух, а дружно с великодушните финансови дотации от Запад, се трансформира във високоплатена специалност. Разбира се, и самодейци, търкалящи се по пода на безстопанствен цех от соца, се трансформират във „ велико изкуство “.
Българският либерал е артикул на западното въздействие, подигравка на европеец и/или американец. Целият смисъл на либерализма у нас е в битката му с България в името на „ ползите на Запада “. Извън тази битка няма смисъл да съществува.
Владислав Наков
Българските либерали, несъмнено, не са екскременти в епруветка, само че общуването с тях от време на време не е доста прелестно. Простете за политическата неучтивост, само че такива асоциации се раждат постоянно, когато става дума за тази част от нашето общество.
Преди всичко е значимо да отделим българските либерали от либерализма. Парадоксално, само че не всеки, който се заявява като либерал е подобен в реалност и не всеки, който се опълчва на българските либералите се опълчва на либерализма като подобен. Понятието „либерализъм“ произлиза от латинската дума „liberalis“ – свободен, само че преобладаващото болшинство от нашите либерали имат схващане от чисто тоталитарен вид, обратно на свободата като такава. Държат се не като свободни хора, а като членове на тоталитарна фракция, фокусирани върху някакви надценени хрумвания и гневно ненавиждат всеки, който мисли друго от тях и презират всеки, който има разнообразни полезности и възгледи за живота. Либералите непрекъснато приказват за човешката независимост, само че в това време са подготвени да ви убият – безусловно – в случай че не споделяте техните убеждения.
Както към този момент споделих, за българския либерал, всеки който не е склонен с него, автоматизирано се обябвява за мафия или задкулисие. От тяхна позиция има единствено либерали (умни, красиви и свободни) и прислужници на мафията, и на Путин. Трети няма. Не имат вяра, че има хора, които откровено мислят друго от тях и не могат даже да си показват, че някой може да бъде нелиберал и да не е прислужник на … знаете на кой!
Важно е също да кажа, че „свободата“, за която либералите обичат да приказват, е извънредно тяхната персонална независимост, а не независимост за всички. От тяхна позиция, не всеки е заслужен за независимост, а единствено тези, които мислят като либерали, имат демократични полезности и демократичен светоглед, а тези, които не могат да бъдат превъзпитани в демократичен дух, би трябвало да бъдат изолирани.
Невъзможно е да се води разговор с либерал, тъй като за него единствената вярна позиция е личното му мнение. Всяка нелиберална мисъл за него е неистина и путинска агитация. В същото време мисленето му е от чисто карцерски вид. Всичките му мисловни процеси са строго обвързани с набор от демократични стандарти, които или са доста едва свързани с действителността, или въобще нямат общо с нея. Следователно всичко, което един либерал ще каже по един или различен въпрос, е към този момент от дълго време известно.
За да разберете какво и по какъв начин мислят либералите, е задоволително да поговорите с няколко от тях. Мисленето е матрично, а светогледът е стеснен в тесните рамки на доктрината. Освен това всеки факт, който не се вписва в тази теория, либералът или настойчиво пренебрегва, или отхвърля. Познавам интелигентни хора, които се считат за либерали, само че средностатистическият е извънредно неграмотен, доста лекомислен, само че в това време е откровено уверен, че е необикновено интелигентен. Наскоро приказвах с един:
-Четеш ли книги?
-Не, чета „ Капитал “ и „ Свободна Европа “.
-Откъде се информираш за политиката, войната, стопанската система, културата,…?
-Всеки ден чета „ Свободна Европа “ и „ Капитал “!
Беше изцяло откровен. Всичко, което не дава отговор на семантичната матрица не го интересуваше. Не мисля дори, че общувахме. По-скоро излъчваше ограниченост в доста циничен кръг. Общуването се сведе до опитите му да разбере, дали числя се към демократичната фракция. След едно-две нескопосани старания да ме индоктринира с неговия светоглед, ме разгласи за прислужник на Кремъл, който пречи на развиването на страната.
За смут на либералите ще си послужа и с един откъс на великия Ф. М. Достоевски, който е безусловно годен и за нашите либерали: „ Една от присъщите черти на съветския демократизъм е ужасното пренебрежение към народа… За либералите народът е инертна маса, няма и глуха, която им служи единствено за заплащане на налози и прехрана “.
В психически проект има голяма бездна сред либералите и елементарните хора. За нелибералните хора, либералите с техните странни креативен импулси, светоглед, културни и политически желания са безусловно непознати. За това недоумение и отчуждение либералите отвръщат на народа с ненавист. И даже не я крият, а от време на време я изливат от себе си в публикации, изявленията и странни форми на „изкуство“. А народът гледа на всичко това снизходително и скрито поддържа Путин. Не от неприятно, а поради обичайните му показа за положително и зло. Това още повече вбесява демократичната интелигенция, докарвайки я съвсем до полуда. Ако четете или слушате изказвания на известните наши либерали, съществено ще се разтревожите. Синтезирани звучат по този начин: всичко, което е България, ние не сме.
За тях няма значение какво в действителност е ситуацията в България, тъй като поради житейски условия или психически особености, просто не може да бъде добре, щом те не управляват нещата. Оттук и безконечният и революционно-протестен дух, а дружно с великодушните финансови дотации от Запад, се трансформира във високоплатена специалност. Разбира се, и самодейци, търкалящи се по пода на безстопанствен цех от соца, се трансформират във „ велико изкуство “.
Българският либерал е артикул на западното въздействие, подигравка на европеец и/или американец. Целият смисъл на либерализма у нас е в битката му с България в името на „ ползите на Запада “. Извън тази битка няма смисъл да съществува.
Владислав Наков
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ