Когато земята започва да се тресе в Мексико сити на

Когато земята стартира да се тресе в Мексико сити на 19 септември, мнозина бягат по улиците в търсене на избавление. Не и доктор Давид Ареяно.

Когато е по средата на сърдечна интервенция на новородено хирургът педиатър би трябвало да се концентрира още повече.

„ Трусовете бяха доста гневни, доста интензивни. Трябваше да придържаме оборудването в операционната “, споделя той за претърпяното по време на земетресението от 7,1 по Рихтер в Мексико преди месец, което лиши живота на 369 души.

Д-р Ареяно обаче знае не едно и две неща за работата напрегнат. Той прави сърдечна интервенция и по време на предходния трус на 7 септември, когато съумява да избави живота на своята 9-годишна пациентка, макар тежките условия.

Второто земетресение в Мексико предизвиква сриването на общо 39 здания в мексиканската столица, в това число и постройката на отсрещната страна на улицата, против болничното заведение, в която работи хирургът.
При второто тежко земетресение в Мексико на 19 септември умират над 360 души. / БГНЕС
Той става очевидец на сгромолясването й, след което се връща на работа, с цел да продължи да оперира органа, който поддържа кръвообращението на неговия пациент.

„ Ако човек се паникьоса, несъмнено ще направи нещо неуместно. Помага това да знаеш, че имаме пациент, обвързван с машина “, от която зависи неговият живот, споделя той пред организация „ Франс прес “ от кабинета си в публичната болница „ Ла Раса “.

Ареяно прави седем до осем интервенции седмично. Той споделя, че влиза във всяка една от тях, подготвен за всичко, в това число и за земетресение – нещо, с което мексиканците, живеещи върху пет тектонски плочи, са привикнали.

Видеокадри от интервенцията демонстрират Ареяно и неговия екип към масата, на която лежи техният дребен пациент, и тяхното безусловно непоклатимо успокоение, макар трусовете, движещи стаята напред-назад. Според протокола на неговата болница при земетресение би трябвало да бъдат евакуирани първите два етажа. От третия етаж нагоре хората би трябвало да останат в постройката и да се съберат на указаните места. Но операционната на седмия етаж е нещо напълно друго – в нея всеки би трябвало да остане на мястото си.

„ Независимо дали всичко се клати или не, тези пациенти зависят от екстракорпорална циркулация (с машина), с цел да останат живи. А работата на машината зависи от хората в тази стая “, споделя доктор Ареяно.

Втората задача на хирурга през този ден, след интервенцията на новороденото, е диалог с неговите родители, с цел да ги увери, че всичко е наред. Също както е направил на 7 септември след интервенцията на 9-годишната си пациентка.
Тази година две тежки трусове усариха Мексико в границите на по-малко от месец. / БГНЕС
„ Вече бяхме доста обезпокоени, поради интервенцията. Бяха минали пет часа и нямахме никакви вести. Тогава удари мощното земетресение. Но най-лошата вест беше, че не знаехме какво се случва с нея “, споделя Рикардо Гардуно, татко на момиченцето, което тогава е на операционната маса. Той си спомня облекчението, което го е заляло, откакто докторът е пристигнал при него след земетресението и му е споделил, че всичко е наред.

„ Намирам обстоятелството, че те са останали толкоз спокойни и са постъпили професионално, за заслужен за почитание “, споделя още Гардуно, чиято щерка скоро ще бъде изписана от болничното заведение.

Също толкоз трогната е и майката на новороденото момиченце, което доктор Ареяно оперира при второто земетресение. Нейното дете минава интервенцията сполучливо, само че към момента е под наблюдаване за вероятни сърдечни проблеми.

Първият си урок за това какъв брой е значимо да запазиш успокоение 57-годишният хирург научава преди 32 години, откакто преди малко е приключил следването си по медицина. Тогава той претърпява най-тежкото земетресение в историята на Мексико. То също удря страната на 19 септември и лишава живота на над 10 000 души.

По това време той работи за Многопрофилната болница в Мексико сити, където десетки са убити, в това число и негови сътрудници. „ Това, което научих през този ден, беше, че човек би трябвало да управлява суматохата си, тъй като тя може да го убие “, споделя докторът.

Той си спомня, че през този ден работи в пристройка към болничното заведение. Излиза от нея колкото се може по-спокойно – другите хора, които са се разтичали, са стигнали до главната постройка първи и са били затрупани, когато тя се е срутила. „ Много мои сътрудници най-вероятно щяха да оцелеят, в случай че не се бяха паникьосали “, споделя той. /АФП