Защо Бог допуска злото?
Когато задавали на стареца Клеопа въпроса за какво Бог позволява злото, той обичал да споделя следната история.
Някога, доста от дълго време, в Египетската пустиня живял един духовник – аскет. Понякога той отивал в Александрия, с цел да продаде кошниците, които изработвал. Получените пари раздавал на бедните, като с останалото си купувал единствено най-необходимото.
Веднъж той вървял към града, като си мислел за какво Бог позволява всичкото това зло в живота на индивидите, при изискване, че е Благ, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкоз доста несгоди и скърби, които видял при последното си посещаване в града.
Неочаквано срещнал различен духовник, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му положение го утешил, че Бог ще му яви истината, в случай че се моли непрекъснато, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия сателит прави през време на пътя им. Строго го предизвестил, че в случай че му зададе въпреки и един въпрос, ще го остави, и ще продължи пътя си самичък. Но след три дни, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено.
Отшелникът заречен и те траяли по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща. Стопаните ги приели общително и ги нагостили. На масата стояла една красива сребърна кана. Преди да се отдръпват за сън, непознатият духовник неусетно от стопаните мушнал каната в дисагите си. Отшелникът понечил да го упрекне, само че си спомнил за обещанието и замълчал.
На сутринта минали около един вир. Спътникът му извадил каната, начертал кръст върху нея с пръста си и я хвърлил във водата.
По обяд стигнали до едно село. В един дом ги поканили на софра. Когато си тръгнали, дворното куче ги залаяло. Непознатият духовник го умъртвил. Притичало детето на стопаните и взело да вика. Монахът му счупил дясната ръка и умерено си тръгнал. Възмутен, другарят му отворил уста, само че отново я затворил, щом си спомнил за сделката им.
Замръкнали край някаква полусрутена къща, в която, както се оказало, живеели едни осиротели деца. Родителите им били умряли и в този момент нямало кой да се грижи за тях. Прекарали нощта при тях, а на тръгване непознатият взел една главня от огнището и запалил дома. Отново отшелникът не бил на себе си от отвращение, само че си наложил да мълчи.
Влезли в следващото село. Там имало един позанемарен храм, само че въпреки всичко можело да влязат и да се помолят. Странният духовник обаче го спрял, взел камък, хвърлил го по прозореца на църквата и го счупил. И задърпал изумения си другар към кръчмата. Там влезнал и направил три поклона на пода. Отшелникът към този момент се бил примирил с чудатостите му и просто единствено се молел.
Последната нощ били поканени в друга къща. Там живеело едно младо семейство без деца. Заранта те отишли на равнищата. Непознатият духовник ненадейно се върнал и запалил и тази къща.
Ето че най-сетне пристигнали в Александрия и отшелникът нямал самообладание да разбере всичко, което се случило. Най-напред запитал:
- Кажи ми, кой си ти?
- Аз съм ангел – дал отговор странникът.
- Какъв ти ангел! – засегнат споделил монахът – Ти си истински демон! Само един дявол може да прави такива мерзки каузи, които ти направи. През цялото време ти отвръщаше на гостоприемството на тия положителни люде с черна непризнателност. Ти беше апаш, подпалвач, палач, светотатственик. А на всичко от горната страна носиш расо на духовник!
