Владимир Димитров - Майстора е син на бежанци от село

Владимир Димитров - Майстора е наследник на бежанци от село Магарево. През 1889 година фамилията му се преселва в Кюстендил, където Майстора приключва началното си обучение и прогимназия.

След 1895 бъдещият художник сменя няколко специалности, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където геният му е видян. С непринудено събрани от съгражданите си средства отпътува в София и учи в Художественото индустриално учебно заведение (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други.

В своя начален интервал рисува основно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, " Майка ми " ) и пейзажи ( " На селската чешма ", " Пладнуващо стадо " и други).

По време на Балканската и Първата международна война е боен художник в състава на Рилската дивизия на българската войска и в редица картини отразява българското присъединяване в тези войни и живота на фронта - " Ранени ", " По Беласица ", " Инвалиди ", " На фронта на р. Струма ", " В гр. Скопие, 1916 ", " Завръщане от фронта " и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиява се мощно от толстоизма. През 1922 излага картини от цикъла си " Жътва ".

През 1923 година работи и в Италия, а от 1924 до 1951 година живее непрекъснато в кюстендилското с. Шишковци, като открива или взе участие в изложения както в София и други градове, по този начин и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Раждавица и други.

През този интервал тематиката на творбите му е обвързвана най-вече с хората и природата в Кюстендилския край: " Моми " (ок.1925-1935), " Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско " (ок. 1928-1930), " Цветница ", " Фамилия " (ок. 1928), " Девойка от Кюстендилско " (ок. 1930-1935), " Жетварка " (1930-1935), " Мома с ябълки " (ок. 1930-1935), " Жетварка от с. Шишковци " (1935), " Жетвари на обяд " (ок. 1935-1938), " Копачки " (ок. 1935-1938), " Селско момиче измежду макове " (1935-1938) и други.

През 1944 година е почетен със званието " почетен жител на гр. Кюстендил ".

Умира на 24 септември 1960 година в София.