Когато Владимир Путин дойде на власт през 2000 г., той

Когато Владимир Путин пристигна на власт през 2000 година, той незабавно даде да се разбере едно: той ще се разграничава от своите прародители - Борис Елцин и Михаил Горбачов, последният водач на Съветския съюз - в отговора си на тероризма.

Това разграничение щеше да се прояви в заявената от него решителност в никакъв случай да не се огъва под напън. Подобно на доста офицери, подготвени в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и травмирани от разпадането на Съветския съюз, Путин беше уверен, че съветската страна е толкоз нежна, че може да рухне във всеки един миг, в случай че враговете ѝ получат и сантиметър. За Путин и неговите другари от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) известното телефонно позвъняване, което министър председателят на Елцин Виктор Черномирдин направи през 1995 година на водач на терористи, с цел да избави живота на заложниците в болничното заведение в Будьоновск, беше най-лошият вероятен метод за справяне с тероризма.

Излъчен онлайн по съветската телевизия, апелът на Черномирдин довежда до освобождението на дами и деца и до края на първата чеченска война, която се възприема като оскърбление за съветската войска. Той докара и до травматично преосмисляне в съветските служби за сигурност и специфичните сили.

Путин не пожела да се възползва от това. През идващите години той реагира на всяко ново терористично нахлуване с още повече ограничавания, които направиха невероятно упражняването на публичен напън върху него и неговите служби по време или след терористично нахлуване.

Беше въведена строга цензура на информацията за терористичните офанзиви. За първи път бях разследван от ФСБ (Федералната работа за сигурност) за публикуването на сериозен роман за интервенцията на ФСБ през октомври 2002 година, когато повече от хиляда души бяха взети за заложници в московски спектакъл. Специалната интервенция приключи с ужасяващата загуба на повече от 130 заложници, множеството от които бяха убити от газ, употребен от ФСБ.

Всяка рецензия на реакцията на съветските служби за сигурност е изключена, а концепцията да се разчита на Думата да открие истината е изцяло компрометирана след опита ѝ да проверява вземането на заложници и обсадата на учебното заведение в Беслан през 2004 година

До 2006 година манията на Путин да не отстъпва и на йота на враговете си се оформя в главен акт на съветското антитерористично законодателство " за противопоставяне на тероризма ", който заменя закона на Елцин от 1998 година Той съдържаше поразително определение на тероризма: " Тероризмът е идеология на насилието и процедура на влияние върху вземането на решения от органите на държавната власт, институциите на локалното самоуправление или интернационалните организации посредством заплашване на популацията и (или) други форми на противозаконни насилствени дейности ".

В новото законодателство се слага мощен акцент върху тероризма като нещо, ориентирано против съветската страна, до момента в който в закона на Елцин от 1998 година той се определяше като нещо, ориентирано против цивилни жители. Руските служби за сигурност схванаха това, както и терористичните групи. През 90-те и началото на 2000-те години терористите вземаха заложници и отправяха политически претенции с вярата да принудят Кремъл да договаря. След това те минаха към брутални, безсмислени терористични актове, знаейки, че Кремъл на Путин няма да отговори на никакви претенции.

Терористичните групи в Северен Кавказ първо убиват чиновници на службите за сигурност, само че по-късно минават към всеобщи убийства, като взривяват московско летище и нападат публичния превоз.

Путин е доста последователен човек. Той се придържа към политиката си на отбрана на своите служби през цялото си ръководство. Поддържа наследника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ФСБ - най-дългогодишната и най-обичана от него инвестиция - добре екипиран с запаси и се грижи да е изцяло ваксиниран против всякаква рецензия.

Това се отрази надълбоко на културата ѝ като съществена съветска организация за сигурност, отговаряща за битката с тероризма. ФСБ стана доста ефикасна и новаторска в репресиите. Днес съветските служби за сигурност и разузнаване са международни специалисти в убийствата и изтезанията. Руското общество е очевидец на голям брой скорошни образци за това: Ужасната гибел на Алексей Навални през февруари, тежкото състояние на политическите пандизчии, убийството на съветски беглец в Испания предишния месец и нападението с чук против политически заточеник във Вилнюс, Литва.

ФСБ е много способена и в следствието на набези след събитието, значително с помощта на видеонаблюдението, съчетано с най-модерната технология за различаване на лица. Видяхме това в реакцията на ФСБ на нападението против зала " Крокус " в Москва. Четирима обвинени причинители бяха разпознати, преследвани и задържани в границите на 24 часа. И, несъмнено, те бяха неотложно измъчвани - на един от обвинените беше отрязано ухото и той беше заставен да го изяде от специфичните сили, като всичко беше записано и незабавно изтече в прокремълските медии.

Но не това са качествата, които оказват помощ за попречване на офанзиви, и нееднократно ФСБ се е проваляла като организация за събиране на разследваща информация, тъй като са нужни други неща: благоприятни условия за продан на информация сред организации, както локални, по този начин и задгранични, и доверие сред тези организации и вътре в тях. Освен това те би трябвало да се употребяват с доверието на популацията и да са подготвени да кажат доста неуместни неща на генералите - даже на водача на страната.

В тази страна, в която не се позволяват никакви свободи и политическата полемика е мощно цензурирана, доверието в службите за национална сигурност е недостиг. Разбира се, унизеното население ще се съгласи с държавния роман, само че страхът и недоверието към този момент доведоха до разцъфването на всевъзможни тайни теории, които слагат под подозрение и подкопават всичко, което Кремъл е споделил за петъчното нахлуване.

В някакъв миг съветският народ осъзна, че Путин няма да се спре пред нищо, с цел да реализира задачата си, и че е изцяло кадърен да извърши всяко закононарушение против личния си народ, колкото и извънредно да е то. Това е казусът, с който той се сблъсква след атентатите: технологиите на огромния брат, бруталната мощ и репресиите могат да доведат единствено до такава степен./БГНЕС

-------------------------------------------------

Андрей Солдатов, „ Гардиън “