Невероятната история на айсберга, който потопи Титаник
Когато вали сняг, свойствата на водата извършват доста внимателен танц: към парче прахуляк се образува кристал, появяването на този кристал основава още кристали, които образуват дълги дендрити към прашинката като мравки към парче шоколад. Докато растящата снежинка е по-лека от въздуха, тя се носи, само че щом следващият кристал пресече сериозната точка, структурата ще се поддаде на гравитацията и ще падне.
Снегът нормално пада тук-там, където към този момент е паднал различен сняг. И макар че всяка снежинка е друга, те не са толкоз неповторими, колкото може би си мислим: те стартират като сфери и образуват пипалата си, с цел да се отървават от топлината. Ниските температури създават люспи, които наподобяват на патрони или игли, а класическата форма с шест клона става към този момент при извънредно студено време.
Вероятно тази форма на сходен на папрат сняг е паднал един ден, преди петнадесет хиляди години, върху замръзналите ледени покривки на Гренландия. Сушата към този момент е покрита с лед с дебелина 3 километра. С течение на времето пресните люспи се спуснаха в леда, скрити от дневната светлина и компресирани от напън до 1/3 от първичния си размер.
В сходство с геологията, минават хиляди години без да се случи нищо. Снегът, който стартира като снежинки, се трансформира в лед, до момента в който се движи с към 6 километра на година към западния бряг на Гренландия. Ледът отслабва, когато се доближава до брега, тъй като всеки ден, изключително през лятото, големи стени от лед се отлепват от ледника и падат в океана.
Ето по какъв начин се образуват океанските айсберги. Но един съответен айсберг, който се отчупва през лятото на 1909 година, ще направи една международно известна пакост. Съществувал прекомерно малко, с цел да има име, този айсберг е повече от 3 километра необятен и 30 метра висок при раждането си – задоволително огромен, с цел да скрие Колизеума в Рим и всички пирамиди взети дружно, най-малко преди да стартира да се топи. Той ще срещне най-големия параход, построяван дотогава, който също е основан през това лято на 1909 година
Един от айсбергите, за които се допуска, че потопя Титаник; леке от алена багра, сходно на алената линия на корпуса на кораба, се вижда покрай основата му
Този параход, Титаник, е умислен с упоритостта за размер и лукс. Това ще бъде най-големият и най-луксозният пътнически транспортен съд, който в миналото е плавал. Изграждан в продължение на три години от компанията White Star Line той има и два родствени кораба, Olympic (1911) и малко по-големия Britannic (1915). Те са основани да транспортират богати и известни хора през Атлантическия океан в богато украсени каюти с елегантни викториански улеснения. Билетът с най-висока цена за Титаник – малко над 60 000 днешни долари – дава на пасажера достъп до елитна столова, заседателни зали с дъбова ламперия, турска баня, плувен басейн със солена вода, големи еркери и оркестър.
Всички тези улеснения обаче ще останат на назад във времето. Корабът потегля от Северна Ирландия при започване на 1912 година и стопира, с цел да вземе пасажери в Шербур, Франция, и Куинстаун, Ирландия, преди да завие на запад за Ню Йорк. След като е цялостен, писъкът наброява малко над 2200 посетители, повече от 1/3 от тях екипаж. И въпреки всичко 4 дни след началото на първото си трансатлантическо странствуване, след фамозния случай, всички с изключение на 710 от тях ще се озоват мъртви на повърхността на океана или още по-лошо, потопени надълбоко на дъното дружно с отломките.
Айсберг, бутан от три кораба на Военноморски сили на Съединени американски щати в Макмърдо Саунд, Антарктика
По това време хората не знаят доста за държанието на айсбергите, като се изключи че множеството се топят някъде в Арктическия кръг. Джон Томас Тоусън, академик, отдаден на корабната навигация, който написа книга, наречена „ Практическа информация за отклонението на компаса “, отбелязва през 1857 година, че айсбергите не са по-различни — и не са по-меки — от скалите, формирани в продължение на хилядолетия от времето и налягането. Той знае, че големите ледове съставляват екзистенциална заплаха за дървените корпуси на корабите от 19 век. Стоманените корпуси са непобедими, споделя той, само че това се основава на догатки, а не на опит. Толкова огромен брой айсберги пътуват на юг през източния пролив на Гранд Банкс в източен Нюфаундленд, че през 1912 година Бреговата защита на Съединени американски щати назовава региона „ алеята на айсбергите “.
В продължение на 3 години ледената маса се люлее в арктическите води – в един миг пътува на север и прекарва лятото на 1910 година по-далече към северния полюс, по-късно улавя Лабрадорското течение, което го понася на юг. Повечето айсберги се стапят през първата си година; едвам няколко изтрайват две, шепа оцеляват три, тъй като в последна сметка Лабрадорското течение среща топлите води на Гълфстрийм, които работят като океанска микровълнова печка. Само 1% от айсбергите в северното полукълбо оцеляват в тази пустинна зона и най-после единствено един на няколко хиляди би стигнал до 41 градуса север, същата географска широчина като Ню Йорк и непосредствено на пътя на трансатлантическите кораби.
Когато Титаник потъва през 1912 година, той се гмурва удивителните 4 километра и се удря в морското дъно с повече от 50 километра в час. Океанският гроб на кораба е толкоз надалеч, че местоположението му остава мистерия до 1985 година, когато екип, който се възползва от създадените от държавното управление подводници и дълбоководни кораби, съумява да направи някои замъглени фотоси. Отнема 73 години, съвсем цялостен човешки живот, с цел да се открие най-забележителното и завладяващо корабокрушение на всички времена.
Това събитие става толкоз необятно прочут – разказвано безпределно във филми, книги, музейни експонати, артикули – че е елементарно да се не помни най-удивителната детайлност: какъв брой елементарно е могло да не се случи. Айсберги са удряли кораби, откогато има кораби за удряне, само че този, който поваля най-големия пътнически транспортен съд, строен в миналото, съвсем беше липсващ. След три години дрейф, ледената маса евентуално имаше още една седмица живот, най-вече две. Когато айсбергите се топят от дъното, те стават тежки от горната страна и се обръщат, след което идва още ерозия и още превръщане, до момента в който най-после, когато към този момент са намалели до размера на баскетболна топка, те се обръщат непрестанно, до момента в който не остане нищо.
Според някои оценки през днешния ден има повече айсберги, в сравнение с в ерата на Титаник, значително вследствие на по-топлата вода, която предизвиква по-чести отцепвания на ледниците. Напредъкът в радарите, GPS и наблюдението на самолети, дружно с по-големите и по-добре проектирани кораби, понижава заплахата от айсберги за корабите. Но айсбергите към момента остават опасност. През 2007 година дребен круизен транспортен съд покрай Антарктика, наименуван MS Explorer, е ударен от незабележим айсберг: откакто парчето разрязва десния ръб, пасажерите се втурнаха към избавителните лодки и са избавени няколко часа по-късно от различен круизен транспортен съд наоколо.
Но нито един айсберг в никакъв случай няма да бъде толкоз прочут колкото този. Всяка друга седмица корабът, за който никой не има вяра, че може да потъне, щеше да приключи първото си корабоплаване и да се завърти за второто. Всеки различен ден и айсбергът щеше да е дребна част от рисковия си размер. Всеки различен час и щеше да е на десетки, може би стотици метри от Титаник. Но… изобретателността на хората в зората на актуалните изобретения се поддава, много изненадващо, на силата на няколко снежинки, твърди като канара.
