Позволи на жената да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…
Когато Тващри (индийският господ на живата и мъртвата природа) създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да сътвори дамата. Замисли се Тващри. След като мисли доста, взе закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците,
непостоянството напразно, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гукането на гълъба.
Всичко това богът разбърка и сътвори дамата. След това я даде на мъжа. Подир седмица обаче, той се яви назад при него.
– Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрестанно и желае и аз да й приказвам, все ме кара да правя всякакви неща, настроението й се мени за момент – ту ми се ядосва, ту е блага, желае на всички места да сме дружно, не ме оставя за момент на мира! Дойдох да те помоля да си я вземеш назад.
И богът взе дамата назад. Но след една седмица мъжът отново пристигна при бога и сподели:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е уединен. Не мога да не помни, по какъв начин тя танцуваше и пееше, по какъв начин ме гледаше, какъв брой прелестна беше, когато ме обичаше, и какъв брой всевластен ме караше да се чувствам…
И богът му върна дамата. Едва три дни бяха минали и мъжът отново пристигна при бога.
– Тващри, – сподели той – какво да върша? Създанието ти отново ме ядосва, отново ми предизвиква главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да пребивавам, без жена пък – напълно не!
А Тващри му отвърна:
– Така е писано да бъде. Дадох ти дамата, само че в действителност дадох теб на нея. Направих те зависим на силата й, с цел да станеш по-силен ти. За теб дамата ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди признателен! А в този момент се върни у дома и не забравяй какво ти споделих: дамата е твоето огледало и твоят преподавател! А ти бъди нейната опора и поддръжка! Позволи й да те обича и я бит и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, предложения я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената борба в живота, която се печели, единствено когато я загубиш.
Изображения: Todi Ragini
