Винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите
Когато контузията от ОТХВЪРЛЯНЕ е задействана, ние слагаме маската на БЯГАЩ.
Тя ни кара да желаеме да избягаме от обстановката или от индивида, с които считаме, че ще преживеем отменяне, боязън от непосредственост, да не се паникьосаме и да се почувстваш безсилни.
Тази маска може също по този начин да ни убеди да станем допустимо най-невидими, отдръпвайки се в себе си, като не споделяме и не вършим нищо, което би могло да докара до отменяне от страна на другия.
Тази маска ни кара да считаме, че не сме задоволително значими, с цел да заемем своето място, че нямаме правото да съществуваме наедно с другите.
Когато контузията от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ние носим маската на ЗАВИСИМ.
Тази маска ни кара да станем като малко дете, което има потребност и търси внимание, като плаче или е подчинено на това, което се случва, тъй като считаме, че не можем да се оправим сами.
Тази маска ни кара да вършим пируети, с цел да избегнем да бъдем изоставени или с цел да получим повече внимание.
Може даже да успее да ни убеди да се разболеем или да станем жертва на разнообразни проблеми, с цел да получим мечтаната поддръжка и поддръжка.
Когато е пробудена контузията от УНИЖЕНИЕ, ние слагаме маската на МАЗОХИСТ.
Тя ни оказва помощ да забравим потребностите си, с цел да можем да мислим единствено за потребностите на другите, като станем положителни, великодушни, постоянно подготвен да създадем услуга, даже оттатък границите ни.
Правим по този начин, че да поемем на своя тил отговорностите и уговорките на тези, които като че ли се затрудняват да извършват това, което би трябвало да вършат, и то още преди да са ни помолили да им помогнем.
Правим всичко, с цел да бъдем потребни, и всичкото това, с цел да не се усещаме унижени, принизени. По този метод реализираме да не сме свободни, което е доста значимо за този вид хора.
Всеки път, когато дейностите или постъпките ни са стимулирани от страха да не изпитаме позор от себе си или да не се почувстваме унижени, това е знак, че самонараняваме себе си.
Когато претърпяваме контузията от ПРЕДАТЕЛСТВО, носим маската на КОНТРОЛИРАЩ, която ни кара да станем недоверчиви, скептични, внимателни, властнически и контролиращи – повода за това са нашите упования.
Правим всичко, с цел да покажем, че сме мощни и че не се оставяме елементарно да ни излъжат или излъгват, изключително когато носим отговорност за другите.
Тази маска ни кара да вършим всевъзможни пируети, с цел да избегнем загубата на репутацията си, до степен даже да излъжем. Забравяме своите потребности и вършим каквото би трябвало, с цел да мислят другите, че сме човек, на който може да се има доверие.
Тази маска ни кара също по този начин да си придаваме тип на човек, сигурен в себе си, даже и да нямаме доверие в себе си и да слагаме под въпрос своите решения и дейности.
Когато е отприщена контузията от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ние слагаме маската на СКОВАН, която прави от нас леден човек, внезапен и изсъхнал на нивото на тона и на придвижванията.
Също като държанието ни, тялото ти става сковано. Тази маска ни кара да станем и прекален перфекционист и ни принуждава да претърпяваме доста яд, неспокойствие, рецензия и непоносимост във връзка с самите нас.
Ставаме доста взискателни и не зачитаме границите си.
Всеки път, когато се направляваме, сдържаме и сме груби към себе си, това също е знак, че сме поставили маската си на вцепенен.
Ние слагаме маска освен всякога, когато се опасяваме да преживеем дадена контузия с някого другиго, само че и когато се опасяваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да претърпяват някаква контузия.
Следователно постоянно постъпваме по този начин, че да бъдем обичани или от боязън да не изгубим обичта на другите.
Придобиваме държание, което не подхожда на това, което сме. Ставаме някой различен.
Тъй като държанието, диктувано от маската, изисква от нас старания, вследствие на това имаме упования по отношение на другите.
създател: Луиз Бурбо
