По ръба между опасното удоволствие и практичната сигурност
Когато ти дадат автомобил, на който написа " Do your thing " ( " Прави твоето нещо " ), какво друго можеш да направиш, с изключение на твоето нещо? А нашето нещо беше смело, ефектно и прочувствено - да закараме новият SEAT Arona на ръба на скалата до средновековната черква " Свети Йоан Летни “, която гордо се извисява на един скален хълм, посред бент. " Пчелина ".
Принципно това е мощно градска машина, единствено с предно предаване и размери, които ти дават задоволително пространство и в това време маневреност в дребни улички и късмет да паркираш на тесни места. Машина, която съчетава гръмък външен тип, смело държание на пътя и сигурно не те оставя безучастен.
Но на нас това просто не ни стига и след няколко кръгчета из столицата взехме решение - няма да сме ние, в случай че не подложим " Арона " -та на нещо малко по-така.
Затова натиснахме педала на много пъргавия еднолитров мотор, екипиран с предостатъчните 115 конски сили и се отправихме на странствуване. Успяхме без проблем да се съберем четири души с багаж като за осем.
Пристигнахме до язовира късно вечер и защото бяхме изпуснали залеза, взехме решение да гоним изгрева. От мястото ни за нощуване до скалата ни деляха към 40 мин. път, половината от които по чакъл и черни пътища. И няма да крием, имахме известни терзания дали въобще ще успеем да стигнем до горе, защото въпреки и с много висок клиренс, колата е единствено с предно предаване.
Потеглихме в 5:00 сутринта. По мрачно. Фаровете на Arona са страхотни и нощното шофиране бе същинско наслаждение. Пътят се вие към чашката на язовира и редува спускания с качвания и остри завои с прави сектори, което допуска динамично каране и доста наслаждение.
Имахме си локален гид, който реши да ни прекара по съкратения маршрут, а той минава през поляни, горички и въобще места, които евентуално не са планувани от инженерите, проектирали този SEAT. Но пък наподобява са свършили отлична работа, тъй като нито за миг не се почувствахме несигурни и не се колебахме дали ще минем или не. Късата база, високият клиренс и чудесната осветеност от фаровете направиха шофирането детска игра.
Уви, снимането по неравния път се оказа надалеч по-трудно. Но след към 20 минути катерене успяхме да стигнем последния хълм, който води гости до черквата. Слънцето още не се бе посочило, само че източните ридове бяха обагрени в меки, червени отенъци. Предвкусвахме същинска приятност за окото.
Още 5 минути и се показахме зад черквата. От дясната ни страна имаше пропаст, която свършва долу в язовира - отвесна канара. Отляво извънредно стръмен и неравномерен рид. И една тънка пътека, отъпкана от човешки стъпки, а не от автомобилни гуми. Ако искаш обаче да постигнеш резултат, би трябвало да си самоуверен. Разбира се, би трябвало да знаеш и къде е границата на ръба, безусловно.
Бавно, деликатно спряхме на края на скалата, а гледката... гледката е прекомерно добра за познатите ни думи. Излязохме деликатно от колата в синхрон с първите слънчеви лъчи. От едната ни страна язовирът отразяваше огненото слънце и правеше слънчева пътека. От другата светът спеше.
А нашият SEAT беше по средата - сред супер ефектното и сигурното. Между деня и нощта. В средата сред крайностите. Точно подобен, какъвто е плануван - удобен, задоволително хубав, задоволително огромен, задоволително здрав и подготвен да ви придружи там, където решите и да прави с вас това, което решите. Сигурен, непоказен и постоянно наличен.
Това не е първокласна история, не и в смисъла на скъпата кожа, меко табло, голяма мощност. Но това е история, в която ние имахме лукса без да робуваме на материалното, да напълним душата си с неповторими мемоари.
Същата тази история, може да видите и в късото видео, разказана през нашия обектив:
А в случай че това не ви е задоволително, разгледайте фотогалерията от пътешествието ни тук.
Принципно това е мощно градска машина, единствено с предно предаване и размери, които ти дават задоволително пространство и в това време маневреност в дребни улички и късмет да паркираш на тесни места. Машина, която съчетава гръмък външен тип, смело държание на пътя и сигурно не те оставя безучастен.
Но на нас това просто не ни стига и след няколко кръгчета из столицата взехме решение - няма да сме ние, в случай че не подложим " Арона " -та на нещо малко по-така.
Затова натиснахме педала на много пъргавия еднолитров мотор, екипиран с предостатъчните 115 конски сили и се отправихме на странствуване. Успяхме без проблем да се съберем четири души с багаж като за осем.
Пристигнахме до язовира късно вечер и защото бяхме изпуснали залеза, взехме решение да гоним изгрева. От мястото ни за нощуване до скалата ни деляха към 40 мин. път, половината от които по чакъл и черни пътища. И няма да крием, имахме известни терзания дали въобще ще успеем да стигнем до горе, защото въпреки и с много висок клиренс, колата е единствено с предно предаване.
Потеглихме в 5:00 сутринта. По мрачно. Фаровете на Arona са страхотни и нощното шофиране бе същинско наслаждение. Пътят се вие към чашката на язовира и редува спускания с качвания и остри завои с прави сектори, което допуска динамично каране и доста наслаждение.
Имахме си локален гид, който реши да ни прекара по съкратения маршрут, а той минава през поляни, горички и въобще места, които евентуално не са планувани от инженерите, проектирали този SEAT. Но пък наподобява са свършили отлична работа, тъй като нито за миг не се почувствахме несигурни и не се колебахме дали ще минем или не. Късата база, високият клиренс и чудесната осветеност от фаровете направиха шофирането детска игра.
Уви, снимането по неравния път се оказа надалеч по-трудно. Но след към 20 минути катерене успяхме да стигнем последния хълм, който води гости до черквата. Слънцето още не се бе посочило, само че източните ридове бяха обагрени в меки, червени отенъци. Предвкусвахме същинска приятност за окото.
Още 5 минути и се показахме зад черквата. От дясната ни страна имаше пропаст, която свършва долу в язовира - отвесна канара. Отляво извънредно стръмен и неравномерен рид. И една тънка пътека, отъпкана от човешки стъпки, а не от автомобилни гуми. Ако искаш обаче да постигнеш резултат, би трябвало да си самоуверен. Разбира се, би трябвало да знаеш и къде е границата на ръба, безусловно.
Бавно, деликатно спряхме на края на скалата, а гледката... гледката е прекомерно добра за познатите ни думи. Излязохме деликатно от колата в синхрон с първите слънчеви лъчи. От едната ни страна язовирът отразяваше огненото слънце и правеше слънчева пътека. От другата светът спеше.
А нашият SEAT беше по средата - сред супер ефектното и сигурното. Между деня и нощта. В средата сред крайностите. Точно подобен, какъвто е плануван - удобен, задоволително хубав, задоволително огромен, задоволително здрав и подготвен да ви придружи там, където решите и да прави с вас това, което решите. Сигурен, непоказен и постоянно наличен.
Това не е първокласна история, не и в смисъла на скъпата кожа, меко табло, голяма мощност. Но това е история, в която ние имахме лукса без да робуваме на материалното, да напълним душата си с неповторими мемоари.
Същата тази история, може да видите и в късото видео, разказана през нашия обектив:
А в случай че това не ви е задоволително, разгледайте фотогалерията от пътешествието ни тук.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ