Коя е най-голямата структура във Вселената?
Когато търсим „ най-голямото “ във Вселената, е значимо да уточним определението си за обекта на проучване: дали той е нещо неделимо и с ясни граници, като черна дупка? Или с размити граници, с цел да можем да приказваме и за галактики?
Ето по какъв начин е проведена Вселената: галактиките могат да бъдат открити напълно изолирани, на групи или клъстери. И без значение от местоположението им, те евентуално са включени в суперклъстер от галактики. Суперклъстерите са свързани посредством влакна, листове и стени, сред които има големи празноти. „ Паяжината “ в галактическата мрежа показва взаимовръзката сред структурите, само че разпределението може да се пресъздава като пяна: галактиките са в сапунената вода, мехурчетата са празнотата.
Самата конструкция на галактическата мрежа не е лесна за разбиране. Връзката сред клъстерите и суперклъстерите от галактики се реализира от слаб газ. Разбирането на едромащабната конструкция на Вселената пристигна първо от откриването на разпределението на галактиките въобще, а то е относително скорошно изобретение. Тази картина стартира да се оформя едвам през 80-те години на предишния век, а доста по-късно разработихме задоволително чувствителни принадлежности, с цел да изследваме нишките непосредствено или за първи път да забележим няколко влакна от галактическата мрежа по едно и също време.
Газът не е единственият съставен елемент на нишките. Те са построени от тъмна материя – хипотетична форма на материя, която взаимодейства с останалата част от Вселената единствено посредством гравитацията. Тя се назовава тъмна, само че в действителност е невидима, защото не взаимодейства със светлината. И въпреки да нямаме директни доказателства за нейното битие, в действителност точно галактическата мрежа ни дава някои значими подсказки.
Симулациите на Вселената с потребление на тъмна материя и тъмна сила – хипотетична форма на сила, виновна за ускореното разширение на Вселената – основават картина на Вселената, която е удивително сходна с наблюденията ни. При потребление на общоприетия модел на космологията, където тъмната материя и тъмната сила са също толкоз фундаментални, колкото елементарната материя, светлината и гравитацията, се получава галактическа мрежа като тази, която можем да измерим във Вселената.
И въпреки че не можем да забележим влакна от тъмна материя, откривателите са много съобразителни в намирането на доказателства за тяхното битие. Например един екип употребява изкривяването на светлината, създавано от огромни обекти, като индиректен метод да „ види “ тази тъмна материя.
Космическата мрежа има своите правила. В нея няма да откриете структури, по-големи от избран размер. Ако погледнем отдалече в космически мащаби, ще открием частите, от които се състоят галактическите клъстери, с диаметър няколко милиона светлинни години. Ако погледнем още по-отдалече, ще открием нишките, стените, дъгите и мехурчетата, които построяват галактическата мрежа. Но какво ще стане, в случай че отново погледнем още по-отдалече. Е, стигаме до края…
Това е размерът, над който Вселената към този момент не наподобява като от разнообразни части, и това е на към 300 милиона светлинни години. Ако по някакъв неведом метод в миналото успеем да забележим Вселената в този мащаб, космосът ще наподобява еднообразен и еднороден. Тоест, във всяка точка и посока той би бил идентичен и би изглеждал еднообразно. Ето едно кулинарно съпоставяне – Вселената ще е като торта: вкусна и хомогенна, когато е погледната от горната страна, само че много неравна и непостоянна под микроскоп.
Все отново общоприетият модел не изключва структури, разпростряли се на повече от 300 милиона светлинни години. Теорията допуска, че до към 1,2 милиарда светлинни години нещата могат да съществуват без проблем. Затова си представете изненадата на астрономите, които откриват няколко по-големи структури, а точно Гигантската дъга и Големия пръстен: първата съставлява полумесец от галактики, разпрострян се на 3,3 милиарда светлинни години, а втората – кръг от галактики с радиус 1,3 милиарда светлинни години.
Тези въпроси са забавно предизвикателство за разнищване, без значение дали на доктрина или с наблюдения. Все отново Вселената се простира на десетки милиарди светлинни години във всяка посока, както и галактическата мрежа, даже и да има инцидентни клъстери, които към момента не можем да разбираем.
