Отивам си, любов, прости ми
Когато светлините угасват, аз не виждам причина да плачем… Време е да си кажем последно довиждане. (И не това напълно не е ария на Europe, това е нашият живот.) С теб хиляди пъти опитахме да бъдем щастливи, само че все нещо ни се изплъзваше. Нямам избор, би трябвало да си потегли, тъй като другояче ще бъде закононарушение по отношение на нашата обич, която към този момент е на системи. Нека запазим най-малко дребна част от нея, дано да не я убиваме, тъй като може би ще се срещнем някъде другаде, когато сме подготвени да поемем риска да се обичаме до край. Но в този момент несъмнено не е времето, в което може да останем дружно.
Виждам болката в очите ти, яда ти също. Знам, че за следващ път те отчайвам, знам, че още преди да проговоря ти знаеше какво щях да ти кажа, тъй като няма различен, които ме познава по-добре от теб. Но животът просто ни среща в момент, когато тази съдбовна обич може единствено да ни убие, не може да ни направи същински щастливи. Да, знам, че сърцето ти гори за мен, знам, че душата ми и душата ти са като че ли късчета от разпръснат пъзел, само че все пак ни липсва нещо, нещо, което за следващ път не успяхме да открием.
Не знам дали съм твоята огромно обич, само че повярвай ми ти несъмнено си моята. Питаш за какво си отивам тогава… Защото не постоянно най-голямата обич е последната, тъй като от време на време в най-голямата обич има толкоз доста пристрастеност, която не може да бъде овладяна и това прави пожари, които опустошават всичко по пътя си.
Повярвай ми, желая да те задържа, само че към този момент светлините угасват и е време да си потегли. Не ме ненавижда, любов… Остави едно кътче в сърцето си, което да бъде олтар на това, което имахме… Но дано този път в действителност си кажем довиждане, тъй като не знам дали идващия път ще можем да разделим…
Инфо: Българска телеграфна агенция
