)
Когато „пробият“ компания за сигурност
Когато стане дума за хакерска атака против банка, онлайн магазин или държавна институция, логиката е разбираема. Но когато изказвания за пробив се появят към компания за киберсигурност, реакцията нормално е друга: „ Ако даже те не са предпазени, какво остава за всички останали? “
Такъв беше и казусът с Trellix - компанията за киберсигурност, основана след обединяването на McAfee Enterprise и FireEye. В началото на май Trellix удостовери, че е имало неоторизиран достъп до част от нейното вместилище с програмен код. Малко по-късно ransomware групата RansomHouse пое отговорност за офанзивата и разгласява стопкадри, за които твърди, че демонстрират достъп до вътрешни среди за разработка и системи за ръководство.
По информация на BleepingComputer атакуващите настояват, че достъпът е бил получен още през април. Групата употребява модел на източване на данни и напън - не просто криптиране, а съчетание на достъп, източване на информация и обществен напън върху организацията. От Trellix декларират, че все още няма данни самите артикули или процесът по разпространяване на програмен продукт да са били компрометирани. Самият случай обаче демонстрира какъв брой скъпи са сходни среди за атакуващите.
Причината сходни офанзиви да са толкоз значими не е само програмният код. Тези системи съдържат логичност на продуктите, зависимости сред разнообразни съставни елементи, вътрешна документи, ключове за достъп, връзки сред системи и информация за метода, по който работят вътрешните процеси. Дори стеснен достъп може да даде на атакуващите скъпа насочна точка за следващи офанзиви или за напредване сред разнообразни среди.
И тъкмо тук е един от огромните проблеми при сходен вид произшествия - те постоянно стартират безшумно. Не със срив на услуги или екран с искане за откуп, а с дребен достъп, който остава неусетен задоволително дълго, с цел да разреши събиране на информация и последователно разширение на наличието в инфраструктурата.
Тенденцията се вижда и в ENISA Threat Landscape 2025, където офанзивите по веригата на софтуерните доставки и офанзивите против софтуерни снабдители са избрани като възходящ риск. Докладът обръща особено внимание на хранилищата с програмен код като все по-ценна цел, тъй като компрометирането им може да засегне освен една организация, а цяла мрежа от клиенти, сътрудници и свързани услуги.
