За какво спря да ми пука, щом станах родител
Когато станах татко за първи път преди 9 години, се притеснявах за извънредно доста за дреболии, като да вземем за пример по какъв начин наподобява синът ми на открито, по какъв начин се храни, по какъв начин се държи. Тревожех се по какъв начин наподобявам като родител. Мисля, че това се дължеше на обстоятелството, че съдех останалите родители, преди да имам лични деца. Често си споделях: „ Когато стана татко, няма по какъв начин да разреша на детето си да се държи по подобен метод. ”
Очевидно съм бил по-добър родител, преди да имам деца.
Но в този момент, няколко години по-късно, започнах да съзнавам какво има значение и какво – не. Фактът е, че да си родител е извънредно стресиращо и е значимо да знаеш къде си заслужава да влагаш старания. И почтено казано, уморих се да се боря с децата си за неща, които нямат значение. Започнах да си казвам „ Не ми пука ” доста по-често за дреболиите и се усещам ужасно.
1. Не ми пука дали децата ми постоянно ядат органична храна.
Да накарам хлапетата да хапнат нещо, друго от макарони със сирене или цялостни със захар зърнени закуски, е една от борбите, които се уморих да повеждам. В един миг си припомням по какъв начин купувах органични макарони със сирене, единствено и единствено да се убедя, че върша най-хубавото за тях.
После направих грешката да прочета хранителната информация на кутията и си дадох сметка, че се самозалъгвам. Тази дивотия беше удивително нездравословна. Това не значи, че не поставям здравословна храна на масата. Предлагам на децата си всевъзможни здравословни варианти и упорствам да ги опитат. Но същински се уморих всяко хранене да се трансформира във война, по тази причина просто към този момент не си го поставям толкоз на сърцето.
Гледам децата да са нахранени. И това е.
2. Не ми пука дали физиономиите им са чисти.
Бях захласнат дали лицата на децата ми са чисти, до момента в който разбрах, че духовият оркестър в носовете им няма да си вземе отмора. Вече не ги преследвам с мокри кърпички. Просто оставям оркестърът да свири. Повечето от сополите биват изядени, само че няма проблеми – нали са органични.
3. Не ми пука за капризите им в магазините.
Много се впрягах от капризите на децата на обществено място, до момента в който не осъзнах, че тези пристъпи в действителност са белег за положителни родители. Да научиш децата по какъв начин да се държат в обществото е плод на милиони уроци по благовъзпитание и почитание, които се случват на милиони разнообразни места.
Когато децата ми стартират да приискват в магазина, значи, че съм поставил граница, а на тях не им е харесало. Изобщо не ме интересува дали е дразнещо. Няма да слага детето си под карантина или да му дам каквото желае в магазина, единствено с цел да мълчи. Това не е добра грижа и не по този метод ги учиш по какъв начин да се държат на обществено място.
4. Не ми пука за обувките на децата.
Първия път, когато отидох до магазина с детето си, а то беше без обувки, се почувствах като цялостен несретник. Сега към този момент съм по-скоро „ По дяволите това, би трябвало да купим мляко. ” Боря се с тях, с цел да ги обуя, а те си изритват обувките. Пилеят ги на всички места – в църквата, в парка. Почти невероятно е да държиш едно дете в обувките му, в случай че не ги залепиш за него. Затова спря да ми пука. Просто ще оставя природата да се оправи с този проблем.
