Христо СМИРНЕНСКИ ~ Горчиво кафе
Когато след гуляй полунощен уединен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се ураган над чоп злочест
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно кафениче -
на винени пари под пристъпа заплашителен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и пъстър
И лъхне ли мирис студен,
опит от тъгата на поздрава прощален,
не гледай така бледен и погубен
изтрий от сърце си фантазиите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А по здрач зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният ураган се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И постепенно на дребния спиртник поломен
свари си горчиво кафе
1921 година
