Защо изтръпват крайниците ни при дълго седене и как да се предпазим
Когато седим дълго време в една и съща поза, доста хора изпитват чувството за изтръпване на крайниците. Това положение нормално се демонстрира с възприятие на тежест, мравучкане, от време на време леко изгаряща болежка или загуба на сензитивност. Макар че в всекидневието сходни чувства наподобяват безобидни и краткотрайни, аргументите за тях са свързани с значими физиологични процеси в организма, най-много с кръвообращението и активността на нервната система.
Прочетете още
При седене или стоене в една и съща позиция дълго време постоянно се стига до прилепяне на кръвоносни съдове и нерви. Кръвта, която носи О2 и хранителни субстанции до клетките, би трябвало да циркулира свободно, с цел да поддържа естественото действие на тъканите. Когато седим кръстосали крайници, опрели лактите си върху твърда повърхнина или заемем друга статична поза, натискът върху избрани зони може да понижи притока на кръв. В резултат на това тъканите получават по-малко О2, което води до краткотрайна хипоксия, а тя се демонстрира посредством присъщото чувство за изтръпване.
Нервната система също играе основна роля. Нервите предават сигнали от мозъка към крайниците и назад, а когато бъдат притиснати, този развой се нарушава. Дори леко прилепяне на нервозен вързоп може да докара до погрешно или забавено предаване на електрически импулси. Това е повода човек да усеща „ мравучкане “, като че ли по кожата минават дребни електрошокове. Подобно чувство е познато на всеки, който е задържал ръката си под тялото, до момента в който спи, или е стоял прекомерно дълго с кръстосани крайници.
Изтръпването е самобитен сигнал от организма, че е време да сменим позицията си. То е предпазен механизъм, който ни припомня, че продължителното обездвижване не е здравословно. Чрез тези чувства тялото предизвестява за риска от по-сериозни нарушавания, в случай че не се възвърне естественият кръвоток и нервна проводимост. Обикновено щом променим позата и се раздвижим, чувството за изтръпване последователно изчезва, защото кръвообращението и работата на нервите се възстановяват.
Интересно е, че интензивността и честотата на изтръпването могат да зависят от разнообразни фактори. Хора с по-ниска физическа интензивност и по-слабо развита мускулатура постоянно усещат този проблем по-силно. Същото важи и за хора със болести на кръвоносната система, като разширени вени или артериални стеснения, при които кръвта циркулира по-трудно. Някои хронични положения като диабет или проблеми с периферните нерви също усилват вероятността от чести изтръпвания. В тези случаи признаците може да са по-изразени и да не минават толкоз бързо след оживление.
Освен медицинските аргументи, значима е и самата ни среда. Седенето на неуместен стол, продължителната работа пред компютър или неналичието на почивки по време на пътешестване са чести предпоставки за изтръпване на крайниците. Съвременният метод на живот, обвързван със заседналост, единствено ускорява този проблем, написа puls.bg. Докато преди човек е бил по-активен физически, през днешния ден огромна част от деня минава в статични пози, което натоварва тялото по незабележим, само че осезателен метод.
Важно е да се подчертае, че въпреки в множеството случаи изтръпването да е краткотрайно и безобидно, продължителните или чести прояви могат да са сигнал за по-сериозно заболяване. Ако чувството не изчезва даже след оживление, в случай че е съпроводено с болежка, уязвимост или загуба на съгласуваност, е належащо да се потърси здравна помощ. Възможно е да става дума за проблеми с гръбначния дирек, прилепяне на нервни коренчета или систематични болести, които изискват лекуване.
От физиологична позиция изтръпването може да се преглежда като краткотраен дисбаланс, който организмът самичък поправя, стига да му дадем късмет посредством придвижване. Динамиката е в основата на живота – кръвта би трябвало да тече, нервите би трябвало да предават сигнали, а мускулите да работят. Застояването прекъсва този баланс и по тази причина усещаме дискомфорт. Това е един от методите, по които тялото ни подтиква към интензивност и ни защищава от по-тежки последици.
Прочетете още
При седене или стоене в една и съща позиция дълго време постоянно се стига до прилепяне на кръвоносни съдове и нерви. Кръвта, която носи О2 и хранителни субстанции до клетките, би трябвало да циркулира свободно, с цел да поддържа естественото действие на тъканите. Когато седим кръстосали крайници, опрели лактите си върху твърда повърхнина или заемем друга статична поза, натискът върху избрани зони може да понижи притока на кръв. В резултат на това тъканите получават по-малко О2, което води до краткотрайна хипоксия, а тя се демонстрира посредством присъщото чувство за изтръпване.
Нервната система също играе основна роля. Нервите предават сигнали от мозъка към крайниците и назад, а когато бъдат притиснати, този развой се нарушава. Дори леко прилепяне на нервозен вързоп може да докара до погрешно или забавено предаване на електрически импулси. Това е повода човек да усеща „ мравучкане “, като че ли по кожата минават дребни електрошокове. Подобно чувство е познато на всеки, който е задържал ръката си под тялото, до момента в който спи, или е стоял прекомерно дълго с кръстосани крайници.
Изтръпването е самобитен сигнал от организма, че е време да сменим позицията си. То е предпазен механизъм, който ни припомня, че продължителното обездвижване не е здравословно. Чрез тези чувства тялото предизвестява за риска от по-сериозни нарушавания, в случай че не се възвърне естественият кръвоток и нервна проводимост. Обикновено щом променим позата и се раздвижим, чувството за изтръпване последователно изчезва, защото кръвообращението и работата на нервите се възстановяват.
Интересно е, че интензивността и честотата на изтръпването могат да зависят от разнообразни фактори. Хора с по-ниска физическа интензивност и по-слабо развита мускулатура постоянно усещат този проблем по-силно. Същото важи и за хора със болести на кръвоносната система, като разширени вени или артериални стеснения, при които кръвта циркулира по-трудно. Някои хронични положения като диабет или проблеми с периферните нерви също усилват вероятността от чести изтръпвания. В тези случаи признаците може да са по-изразени и да не минават толкоз бързо след оживление.
Освен медицинските аргументи, значима е и самата ни среда. Седенето на неуместен стол, продължителната работа пред компютър или неналичието на почивки по време на пътешестване са чести предпоставки за изтръпване на крайниците. Съвременният метод на живот, обвързван със заседналост, единствено ускорява този проблем, написа puls.bg. Докато преди човек е бил по-активен физически, през днешния ден огромна част от деня минава в статични пози, което натоварва тялото по незабележим, само че осезателен метод.
Важно е да се подчертае, че въпреки в множеството случаи изтръпването да е краткотрайно и безобидно, продължителните или чести прояви могат да са сигнал за по-сериозно заболяване. Ако чувството не изчезва даже след оживление, в случай че е съпроводено с болежка, уязвимост или загуба на съгласуваност, е належащо да се потърси здравна помощ. Възможно е да става дума за проблеми с гръбначния дирек, прилепяне на нервни коренчета или систематични болести, които изискват лекуване.
От физиологична позиция изтръпването може да се преглежда като краткотраен дисбаланс, който организмът самичък поправя, стига да му дадем късмет посредством придвижване. Динамиката е в основата на живота – кръвта би трябвало да тече, нервите би трябвало да предават сигнали, а мускулите да работят. Застояването прекъсва този баланс и по тази причина усещаме дискомфорт. Това е един от методите, по които тялото ни подтиква към интензивност и ни защищава от по-тежки последици.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ