Когато се сетим за Марс, най-вероятно в съзнанието ни изниква

Когато се сетим за Марс, най-вероятно в съзнанието ни изниква сухата и прашна Червена планета, както наподобява през днешния ден, само че в този момент учените са разкрили доказателства за съществуването на голям океан на повърхността на Червената планета преди към 3,5 милиарда години, който евентуално е обхващал стотици хиляди квадратни километра.

Това доказателство е под формата на присъща топография на бреговата линия, открита посредством многочислени сателитни изображения на марсианската повърхнина. Когато тези изображения се снимат под разнообразни ъгли, може да се сформира релефна карта, осведоми БГНЕС.

Изследователите са съумели да очертаят повече от 6500 километра речни хребети, явно издълбани от реки, като са потвърдили, че те най-вероятно са ерозирали речни делти или подводни канални пояси (канали, издълбани на морското дъно).

Използвайки данни от Mars Reconnaissance Orbiter, събрани през 2007 година, екипът ползва разбор на дебелините, ъглите и местоположението на хребетите, с цел да разбере региона на проучване: топографската меланхолия, известна като региона Еолис Дорса на Марс. Изглежда евентуално в тази част на планетата да са настъпили обилни промени преди всички тези години, изяснява геологът Бенджамин Карденас от Държавния университет на Пенсилвания. За това свидетелстват данните за доста повишение на морското ниво и бързото придвижване на скали от реки и течения. Днес Еолис Дорса съдържа най-концентрираната сбирка от речни хребети на Марс.

Всичко това е обвързвано с търсенето на живот на Марс. Един от най-основните въпроси, които учените преглеждат по отношение на Червената планета, е дали в миналото на нея е имало задоволително гостоприемни условия, с цел да може да се поддържа живот.

" Това, което незабавно идва на разум като един от най-значимите моменти тук, е, че съществуването на океан с такива размери значи по-висок капацитет за живот ", споделя Карденас. " Това също по този начин ни споделя за античния климат и неговата еволюция. Въз основа на тези открития знаем, че е трябвало да има интервал, в който да е било задоволително топло и атмосферата да е била задоволително гъста, с цел да поддържа толкоз доста течна вода едновременно. "

Изследователите не стопират с региона на Еолис Дорса. В настрана изследване, оповестено в Nature Geoscience, някои от същите откриватели, в това число Карденас, ползват техника за акустично обрисуване, употребена за картографиране на антични морски дъна в Мексиканския залив, към модел на това по какъв начин водата може да е ерозирала повърхността на Марс, написа fakti.bg.

Навсякъде на Марс има големи площи, които биха могли да бъдат речни хребети, а симулациите, извършени от екипа, са удивително сходни с формата на пейзажа на алената планета - което допуска, че в миналото е имало обстойно водно покритие.

Виждаме от ден на ден признаци, че в миналото на Марс е имало доста вода, и работата продължава, с цел да разберем до какво може да е довела тя и къде се намира в този момент - макар че да се огледа обратно през милиарди години време не е елементарно.

" Това е тъкмо този вид място, където античният марсиански живот би могъл да се развие ", счита Карденас.