Историята на един развод, който не се случи
Когато се прибрах у дома онази нощ, до момента в който жена ми сервира вечерята, аз хванах ръката ѝ и споделих „ Трябва да ти кажа нещо “. Тя седна и яде безмълвно. Отново видях болката в очите ѝ.
Внезапно не знаех по какъв начин да отворя уста. Но трябваше да ѝ кажа, че мисля за бракоразвод. Повдигнах тематиката умерено. Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, вместо това безшумно попита „ Защо? “. Избегнах въпроса ѝ. Това я ядоса. Тя захвърли настрани приборите и извика: „ Ти не си мъж! “.
Тази нощ не си говорехме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но мъчно можех да ѝ дам приемлив отговор. Тя беше изгубила сърцето ми поради Джейн. Вече не я обичах. Просто я съжалявах.
С надълбоко възприятие на виновност изготвих съглашение за бракоразвод, в което написа, че тя може да задържи къщата ни, колата и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна съглашението и го скъса на части. Жената, която беше прекарала 10 години от живота си с мен, се беше трансформирала в непозната. Съжалявах за похабеното ѝ време, запаси и сила, само че не можех да се върна обратно, тъй като обичах Джейн толкоз доста. Най-накрая тя се разплака пред мен, и това беше, което чаках. За мен този рев беше някакво облекчение. Идеята за бракоразвод, която ме беше обсебила от няколко седмици, изглеждаше по-сигурна и ясна.
На идващия ден се прибрах доста късно и видях, че тя седи на масата и написа нещо. Не вечерях, отидох напряко да си легна и заспах доста бързо, тъй като бях изтощен след дългия ден, който бях прекарал с Джейн. Когато се разсъниха, тя още пишеше на масата. Не ме интересуваше. Обърнах се и заспах още веднъж.
На сутринта тя ми показа нейните условия за развода: не искаше нищо от мен, с изключение на един месец предупреждение преди развода. Искаше през този месец да се опитаме да живеем до колкото е допустимо естествен живот. Причината беше елементарна: синът ни имаше изпити след един месец и тя не искаше да го смущаваме с разрушения си брак. Това беше задоволително за мен. Но имаше освен това. Помоли ме да си спомня по какъв начин на сватбения ни ден съм я пренесъл през прага на младоженската стая. Тя изискваше в границите на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всяка заран. Реших, че полудява. Само с цел да направя последните ни дни дружно търпими, одобрих странното ѝ гледище.
Казах на Джейн за изискванията на жена ми. Тя се засмя шумно, казвайки, че това е неуместно. „ Без значение какви номера ползва, ще би трябвало да одобри развода “, сподели пренебрежително тя.
С жена ми не бяхме имали никакъв физически контакт откогато показах желанието за развода. Затова, когато я взех, с цел да я нося до вратата на първия ден, и двамата изглеждахме несръчно. Синът ни ръкопляскаше зад нас: „ Татко носи мама на ръце “. Думите му ми предизвикаха болежка. От спалнята в хола, а по-късно до вратата, извървях към 10 метра на ръце с нея. Тя затвори очи и сподели меко: „ Не казвай на сина ни за развода. “ Кимнах, чувствайки се малко смутен. Оставих я пред вратата. Тя отиде да чака рейса за работа. Аз карах самичък до офиса.
На втория ден беше по-лесно и на двама ни. Тя се облегна върху гърдите ми. Усетих аромата на блузата ѝ. Осъзнах, че не съм поглеждал деликатно тази жена дълго време. Осъзнах, че тя към този момент не беше млада. Имаше фини бръчици по лицето, косата ѝ беше почнала да посивява. Бракът ни беше оставил своя отпечатък върху нея. За минута се замислих какво ѝ бях предизвикал.
