Когато се опитваме да си представим извънземния живот, вероятно е

Когато се опитваме да си представим извънземния живот, евентуално е свястно да гледаме най-екстремните земни условия, в които има живот.

Една такава среда е налична на 3 км под земната повърхнина – домът на най-странната форма на живот, която познаваме: бактерията Desulforudis audaxviator.

Тази бактерия живее в цялостен мрак, в подземни води с температура от порядъка на 60 градуса по Целзий – среда без слънчева светлина, О2 или органични съставки.

Бактерията е съвършено еволюирала да извлича сила от радиоактивните наслагвания на уран в скалите, което значи, че живее от радиоактивността, вместо да разчита на Слънцето.

Тези обстоятелства, съгласно откриватели от Бразилската Синхротрон Светлинна Лаборатория и Университета на Сао Пауло, я трансформират в съвършен модел за проучване евентуалното съществуване на извънземен живот. По-конкретно става дума за живот на Европа, луната на Юпитер, планета-океан, покрита с лед, доста надалеч от светлината и топлината на Слънцето.

„ Изследвахме вероятните резултати от съществуването на биологично използваеми източници на сила на Европа въз основата на информация извлечена от аналогична среда на Земята “, споделя Дъглас Галанте, част от изследователския екип, пред Бразилската новинарска организация FAPESP.

Наскоро НАСА допусна, че Европа може да има сходни на земните хидротермални извори – дупки в заледената океанска повърхнина, които бълват топлота, към които може да има клъстери живот в дълбокото, надалеч от слънчева светлина. Дори такива форми на живот обаче, образувани към хидротермалните извори, би трябвало да употребяват кислорода във водата, създаван от организми по-близко до повърхността.

Desulforudis audaxviator отива една крачка по-далеч. Открита през 2008 година, тя е единствената бактерия открита в проби вода от подземната златна мина Мпоненг в Южна Африка, където е живяла милиони години.

Абсолютно единствена форма на живот в своята екосистема – даже не се храни благодарение на други типове.

„ Тази доста дълбока субтеренна мина има течове на вода през пукнатините, която вода съдържа радиоактивен уран “, изяснява Галанте.

„ Уранът разрушава водните молекули и създава свободни радикали. Свободните радикали нападат близките скали, изключително пирит, произвеждайки сулфат. Бактерията употребява сулфата, с цел да синтезира ATP (аденозин трифосфат), нуклеотидът отговарящ за съхранението на сила в клетките. “

„ Това е първият случай, в който откриваме екосистема, живееща непосредствено въз основата на нуклеарна сила. “
В своето проучване екипът заключава, че изискванията, при които Desulforudis audaxviator оцелява толкоз дълго евентуално са налични и на луната Европа.

Трябва да са налице три съставки, с цел да може да се чака съществуване на живот на Европа, съгласно НАСА: вода, което наподобява евентуално въз основата на наблюдения и компютърни модели на луната, топлота и химически съединения, нужни да хранят живота.

Въпреки че е надалеч от Слънцето, е доста допустимо да има топлота в океаните на Европа. Това е по този начин, тъй като орбитата на луната към Юпитер е елипсовидна, което значи че приливните сили настоящи върху нея са по-силни в избрана точка от орбитата.

Европа трансформира формата си в тези точки, което основава вътрешно търкане, което от своя страна освобождава топлота.

Химията е онази част, която е най-трудно да бъде доказана, защото не разполагаме с проби от водата в океаните на Европа. На базата на познанията ни, че в Слънчевата система има радиоактивни материали, е допустимо те да съществуват и на Европа.

„ Тяхното наличие е било намерено и измерено на Земята, в астероиди, които са стигали до Земята, а също и на Марс. Така че можем да кажем с известна убеденост, че това би трябвало да се случило и на Европа, “ споделя Галанте.

„ В нашето проучване ние работихме с три радиокативни детайла: уран, торий и калий, най-изобилните в земния подтекст. На базата на процентното им наличие на Земята, в астероиди и на Марс, можем да преполагаме, че ги има налични и на Европа. “

Така учените построяват догадка, че радиоактивни материали може да същестуват на Европа в задоволителни количестви, че да поддържат живот, най-малко въз основата на това, което знаем за Desulforudis audaxviator.

НАСА възнамерява да изпрати галактически транспортен съд на Европа, с цел да се опита да удостовери хипотезата, сред 2022 и 2025 година. Апаратът Европа Клипър ще влезе в орбита към Юпитер в задача, която да продължи наблюденията на Галилео.

„ Океанското легло на Европа наподобява предлага доста сходни условия на тези налични на примитивната Земя, през първия един милиард години, тъй че изучавайки Европа в този момент е като да гледаме в предишното на нашата планета, “ споделя Галанте.

Изследването е оповестено в Nature.