Breda Modello 30: Може би най-глупавата лека картечница през Втората световна война
Когато се разискват най-лошите леки картечници от ВСВ, Breda Modello 30 незабавно несъмнено попада в диалога. Произведеното в Италия оръжие е толкоз неефективно, че е почтено казано изненадващо, че стига до дейна работа във фронтовите войски.
Какво го прави толкоз извънредно и за какво не е било сменено с друго, по-способно? Сега ще разгледаме отговорите.
Breda Modello 30 е създадена в края на 20-те години на предишния век, в миг, когато Италия се стреми да модернизира военния си боеприпас. Тя е дело на оръжейния производител Breda Meccanica Bresciana и задачата ѝ е да даде на италианските пехотинци надеждна лека картечница, която да предлага както превъзходна огнева мощност, по този начин и подвижност в разгара на борбата.
След многочислени проби и модификации Breda Modello 30 е публично призната от италианската войска през 1930 година Но, както и ще обсъдим по-късно, на компанията ще се наложи непрестанно да модифицира оръжието през целия му експлоатационен живот, защото то страда от редица проблеми (повечето от които излагат на заплаха живота на стрелците).
Леката картечница Breda Modello 30 е със закрит затвор, пай обратен тласък и занимателен противоположен удар, като употребява общоприетият за италианската войска патрон – 6,5 x 52 mm Carcano. Въпреки че на доктрина оръжието има скорост на пукотевица от 500 изстрела в минута, на процедура тя е доста по-ниска – към 150. Патроните се доставяли посредством имобилен пълнител (20 патрона) от дясната страна на оръжието.
Макар че късият обратен тласък на Modello 30 е това, което я прави неповторима, тя е и повода за някои от (многото) ѝ проблеми. Освен това всеки патрон би трябвало да бъде смачкан преди да бъде зареден. Макар че това трябваше да усъвършенства надеждността, в реалност по тях полепват прахуляк и парчета.
Breda Modello 30 има повече негативни, в сравнение с позитивни страни. Като начало, закрепеният пълнител се оказва предизвикателство, защото способства за репутацията на леката картечница като муден инструмент, който постоянно се задръства. Нещо повече – в случай че пълнителят се отдели, той на процедура става негоден.
Смазочната системата основава проблеми с поддръжката, както и цялостната структура на оръжието. Няма елементарен метод за носене заради разположението му, а предният и задният мерник са прикрепени към тялото, което значи, че може да се нулира единствено единият; по този начин, в случай че бе нужна аварийна цев, тя би трябвало да се концентрира отначало – нещо, което не е изключително практично в борба. В този смисъл оръжието не е прекомерно тъкмо.
Когато тези проблеми се съчетаят с прегряването и непрактичната скорост на пукотевица, елементарно е да се разбере за какво италианските бойци не са изключително въодушевени да употребяват картечница в полеви условия. Всъщност Breda Modello 30 е толкоз зле, че в действителност слага пехотинците в неизгодно състояние против вражеските войски, които са оборудвани с по-надеждни оръжия.
Breda Modello 30 е необятно употребена от италианските сили по време на Втората международна война, като леката картечница е употребена и в Испанската революция и Втора италианско-етиопска война. Тя се издава на равнище взвод, като дава на стрелковите отряди спомагателна огнева мощност, и се употребява лимитирано с германците след подписването на италианското помирение през 1943 година под името MG 099 (i).
По време на Северноафриканската акция системата за смазване става проблем повече отвсякога, защото пустинната среда усилва риска да се задръсти, изключително по време на продължителни престрелки. Фиксираният пълнител и бавният развой на презареждане също затрудняват пехотните войски. При все това на Източния фронт оръжието има малко по-добър триумф.
Въпреки тези дефекти Breda Modello 30 остава на въоръжение през цялата Втора международна война, защото италианската войска не разполага с подобаваща опция.
