Когато се обсъжда някоя битка от която и да е

Когато се разисква някоя борба от която и да е част от история на света, участниците, оборудването и тактиката, които са употребявали, нормално са в центъра на вниманието. Въпреки това, действителните физически условия на самото полесражение могат да бъдат еднообразно решаващи за изхода на багра, от време на време даже повече от дейностите на участващите хора. Дъжд, сняг, планини, непредвидена река или рид могат изцяло да трансформират метода, по който се води борба.

Командирите нормално са наясно с това, само че времето и мястото на осъществяване на борбата не всеки път са идеални за всеки подобаващ участник. Ето няколко от най-лошите бойни полета в историята.

Условията по време на Корейската война са изключително сложни – доста борби се водят на огромна надморска височина и в студен мраз. Но борбата при язовир Чосин в края на 1950 година е изключително брутална. Американските морски пехотинци са атакувани от голяма мощ китайски войски, която ги превъзхожда на моменти с отношение 10:1. Атаката е изненадваща и морските пехотинци са обкръжени.

И като че ли това не е задоволително неприятно – и двете страни са изложени на извънредно суровата сибирска зима, с температури, достигащи до -37 градуса по Целзий. Земята е замръзнала, тъй че окопите са на практика невъзможни за изкопаване, оръжията засичат, а мъжете получават измръзвания. В последна сметка морските пехотинци излизат от клопката, само че „ мразовитият Чосин “ остава образец за тежки условия на бойното поле.

Приносът на Съветския съюз за провалянето на Германия постоянно се подценява на запад, само че препоръките устоят години в извънредно тежки условия на Източния фронт, преборвайки повече от врага и губейки повече хора от всеки различен във войната. Източният фронт е може би най-голямата борба сред два съперника във военната история.

„ Ржевската месомелачка “ е голяма поредност от борби, в които 3,6 милиона руски бойци се бият против над 1,5 милиона германци. Месомелачката лишава големи количества животи и бойните полета са безусловно осеяни с трупове. Има толкоз доста тела, че от време на време те лежат едно върху друго на дълбочина до три пласта. Проливните дъждове пък карат доста от труповете да плуват в близост.

Някои хора считат, че повече от един милион препоръки умират през този интервал.

Пашендейл е мястото на яростни борби по време на Първата международна война, които се организират на блатиста територия, която скоро се разгорещява от непрестанен артилерийски огън. Кратерите от бомби бързо се пълнят с вода, защото мястото деградира във все по-голямо тресавище, което прави изискванията в мокрите окопи на Пашендейл невъобразимо ужасни.

В последна сметка нямаше нито едно парче твърда земя. Калта беше лепкава и толкоз дълбока, че хора и даже коне се удавиха. Когато някой падне, постоянно е било невероятно да ги извадите, без да рискувате живота на другите. Понякога войските просто стреляха по хора, забити в калта, с цел да ги спасят от още по-лоша гибел. Условията в Passchendaele евентуално бяха най-лошите от цялата война и бяха същински пъкъл за мъжете, които се биеха там.

Битката при Диен Биен Фу е една от най-критичните борби, водещи до войната във Виетнам, и някои я разказват като безусловно кръвопролитие. Френските позиция в дъното на долината би трябвало да бъде снабдена от въздуха, като се допуска, че Виет Мин няма обилни противовъздушни качества. Гъстият балдахин на джунглата, дивата растителност и проливните дъждове в региона обаче се отразяват на френските войски.

Виет Мин обкръжава позицията и я удря със мощен артилерийски огън. Те донасят и зенитни оръжия, което съществено лимитира поддръжката на Франция по въздух и попречва способността им да се борят. Френската установка се изпълни с вода и труповете на войските им. В последна сметка позицията е изцяло завладяна и се трансформира в образец за тежък боен и политически неуспех.

Кампанията на Бугенвил се организира по време на Втората международна война, до момента в който съдружниците се пробват да вземат контрола над Соломоновите острови от японците. Съюзническите сили би трябвало да се бият с извънредно съдбоносен зложелател, който се съпротивлява от 1943 година до края на войната.

Когато стигат до Бугенвил, са посрещнати с извънредно висока мокрота, тиня до коленете и джунгла, която е толкоз гъста, че въздушното покритие е неефикасно, тъй че мъжете би трябвало да се борят пешком в изискванията. Нещата стават още по-зле, когато настъпват дъждовните сезони и районът става извънредно място за работа до края на войната.