Когато се казва, че нещо е безплатно, винаги трябва да

Когато се споделя, че нещо е гратис, постоянно би трябвало да си задаваме въпроса кой го заплаща. Отпадането на таксите за образование на студенти и докторанти ще бъде платено от нас, данъкоплатците, в което няма нищо неприятно. Но това би било излишно, в случай че не се промени качеството на образованието. Това сподели преподавателят по история Емил Джасим в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.

Според него в това решение на държавното управление има и доза популизъм от страна на " Продължаваме промяната “. " Ако задачата е образованието да стане по-достъпно, има доста други способи това да се случи за тези, които в действителност имат нужда от това. Ако тези пари се разходват, за какво не се разходват за същинска промяна във висшето обучение? Въпросът е обаче да има първо единодушие по тематиката и второто, по-важното нещо е да забележим какъв ще бъде резултатът. Заплатите на учителите в учебни заведения в последните шест години са увеличени със 130%, което е супер, което е ужасно! Но качеството на образованието не се качи “, разяснява той.

Софийският университет е отвън класацията на най-хубавите 1000 университети в света, уточни преподавателят по история. " Не споделям, че Софийският университет е неприятен университет, просто явно има доста какво да се желае във връзка с качеството в разнообразни специалности. Включително вътре в университета има едни специалности, които са супер положителни, и такива, които в действителност са доста зле “, счита той.

Емил Джасим уточни, че образованието в Германия е гратис, само че качеството му е на напълно друго равнище. " Обществото там няма никакъв проблем образованието да е гратис. Дори в противен случай, упорства това да е по този начин. “

Емил Джасим предлага МОН да се преобразува като Министерство на просвещението, а науката да премине в обособена държавна организация. " Министерство на образованието би следвало да се занимава най-малко известно време главно с тежкия проблем в предучилищното и учебно обучение. На университетите би трябвало да бъде дадена опцията оптимално доста да развият своята автономност в цялост и да получават държавната помощ в някакъв рационален размер. Оттам насетне, в случай че установим като общество, че даден университет не създава нужното качество, може би просто не е нужно да съществува. В последна сметка значимо е да могат да дават качество, което да покрива някакъв хигиеничен най-малко “, изясни позицията си той.