Вече можете да чуете зловещите звуци на ехото от черна дупка
Когато се хранят, черните дупки отделят рентгенови лъчи, които могат да се отразяват в материала в близост и да образуват нещо, което астрономите назовават „ ехтене “. Първоначално това е видяно в гигантските черни дупки, намиращи се в други галактики, само че след това е засечено и в два по-млаки и по-близки обекта от този вид.
Сега за първи път учени съумяха да преобразуват това ехтене в звуци и, както и сами можете да се досетите, те са злокобни.
Първоначално се смяташе, че този феномен се среща относително рядко (тъй като бе разпознат при едвам няколко черни дупки). Ново проучване обаче, оповестено в The Astrophysical Journal, демонстрира, че това не е по този начин – то показва още 8 образеца за „ ехтене “ в нашата вселена. Откриването на сходна популация, демонстрираща един и същи резултат, разрешава на Джингий Уанг от Масачузетския софтуерен институт и неговите сътрудници да проследят цикъла, през който минават черните дупки, с цел да произведат въпросното ехтене – нещо, което кардинално би било невероятно, в случай че разполагахме единствено с един или два образеца.
Както без подозрение знаете, в центъра на Млечния път се намира една свръхмасивна черна дупка. Нашата вселена обаче сдържа и десетки милиони звездни черни дупки – това са остатъци от звезди (с маса от 25 до 40 пъти по-голяма от слънчевата), избухнали в свръхнови. Броят им се базира на разнообразни модели, защото действителното им засичане е оттатък техническите ни възможности; те или са неоткриваеми (освен в случай че гравитацията им не оказва въздействие върху дадена звезда), или се хранят с материал, извличан от техен комшия.
Малкото, които се хранят с въпросния материал, стават забележими с помощта на рентгеновите лъчи, които излъчват, и които са вследствие от високите температури, до които газът се нагорещява преди консумация.
Уанг и сътрудниците му откриват, че при 10 от общо 26 черни дупки, за които знаем, че излъчват рентгенови лъчи, до момента в който се хранят с материал от своята близка звезда, се следи и феноменът „ ехтене “. Като мерят забавянето сред първичното рентгеново излъчване и отразеното ехтене, астрономите могат да дефинират дистанцията до отразяващия обект.
В края на краищата благодарение на музикални експерти астрономите съумяват да преобразуват тези електромагнитни талази в тон, който можете да чуете по-долу.
Източник: IFLScience
