Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във почивка или през уикенда, децата постоянно се оплакват, че скучаят. И ние непрекъснато се стремим да бъдат ангажирани с нещо. Летни занимални, лагери, зелени учебни заведения, езикови учебни заведения. За щастливите, които към момента има „ селско ” село, а баби и дядовци не са работещи или пенсионирани в града, за тях не приказваме. Тези деца са представители на един изчезващ вид детство.
Не че другите имат избор. Лятната почивка е едно безпределно обмисляне – от фамилните почивки и отпуски до заниманията за децата – най-вече възпитаници от началния курс или малко по-големи, които към момента не скитосват по улиците, само че са принудени да стоят вкъщи. Защото всички други варианти са изчерпани, тъй като в края на ваканцията и ние сме изморени да планираме, а и финансирането на техните задължения не коства малко.
“Всъщност скуката не е по никакъв начин неприятна за децата, в противен случай. Тя разкрива неподозирани благоприятни условия за тях, които в действителност значат почивка. И за какво скуката е потребна за децата? ”
Скуката ги освобождава от графика, на който ние робуваме. Действително през днешния ден планираме съвсем всяко деяние на децата – хранене, игра, четене на книгите от летния лист, телевизия/таблет/компютър. Това е най-обраният вид. Като се намесят школи, уроци, занимални – става още по-страшно. Ние желаеме те да не скучаят, само че ги заключваме в нашите показа за „ забавно ”, а те не са им привични.
Скука е независимост, а свободата е страшна и прелестна.Когато ги освободим от нашите проекти и просто ги оставим на мира, те може да стартират да мрънкат и да се изнервят. Но това е естествена реакция – израз на суматоха пред свободата. „ Сега какво да върша? ” Цял нов свят е пред тях, една голяма пропаст от благоприятни условия, която ги плаши. Не поддавайте и не предлагайте филмче или игра на таблета. И това минава.
Свободата изважда творчеството надълбоко от детето. Не става дума единствено за изкуство. Игрите, самичък или в компания, вадят същински креативното от децата. Способността им да трансформират нещо в друго, да строят, да измислят истории, да рисуват и да стигат до решения. Никога, в никакъв случай не трябва да се подценява детската игра и да има насмешки от сорта: „ Ти си на 9 години, какви са тия кончета, конструктори, куклички! ”
Ако детето се усеща комплицирано от безкрайните благоприятни условия, помогнете му, като извършите дружно лист за нещата, които то желае да прави. За някои от тях го поощрете – да се науча да карам колело без помощни гуми, а други регламентирайте – телевизия в избран час за несъмнено време и редувайте анимации с научно-популярни филмчета да вземем за пример. То хем ще бъде създател на дните си, хем ще упражнявате надзор с негово единодушие.
Скуката ще разреши на детето да мисли. Тишината на нищоправенето, което по никакъв начин не е елементарно, в случай че се замислим, ще извади от детето и нереалното мислене. За нещата от вселената му, за връзките му. Нищо чудно да чуете размишления върху някой спор или спомен от преди 4-5 месеца. Освен лечебно за него самото, това ще му помогне и като възрастен да понася усамотението, да преработва възприятието за самота. Постоянно забавляваното дете се трансформира в същия възрастен, единствено дето гладът за занимания се трансформира страховито.
Прекаленото натоварване с усещания, хора, пътувания, честата промяна на ситуацията не оказва помощ на детето да си почине същински от учебното заведение, където общо взето е същото. Активният разум има потребност от презареждане, от съзерцаване, от диво и безмълвно другарство с природата и с животните. Нека посегне единствено към някоя книга. Дори и да не е от Списъка, някоя негова, която харесва. Ако е любопитно, да прегледа вашата библиотека. Нека книгите дойдат естествено, от досада, а не от насила.
Не подценявайте скуката за децата. Дори и да се обезпечили цялостна стратегия за лятото, оставяйте ги да скучаят. Без проекти, да се шляят, да зяпат в нищото, да помълчат малко. Не бързайте да им давате таблети и игри, дано се помъчат да запълват креативен времето си. Или просто да го пилеят. Това е най-големият разкош в живота ни.
Не че другите имат избор. Лятната почивка е едно безпределно обмисляне – от фамилните почивки и отпуски до заниманията за децата – най-вече възпитаници от началния курс или малко по-големи, които към момента не скитосват по улиците, само че са принудени да стоят вкъщи. Защото всички други варианти са изчерпани, тъй като в края на ваканцията и ние сме изморени да планираме, а и финансирането на техните задължения не коства малко.
“Всъщност скуката не е по никакъв начин неприятна за децата, в противен случай. Тя разкрива неподозирани благоприятни условия за тях, които в действителност значат почивка. И за какво скуката е потребна за децата? ”
Скуката ги освобождава от графика, на който ние робуваме. Действително през днешния ден планираме съвсем всяко деяние на децата – хранене, игра, четене на книгите от летния лист, телевизия/таблет/компютър. Това е най-обраният вид. Като се намесят школи, уроци, занимални – става още по-страшно. Ние желаеме те да не скучаят, само че ги заключваме в нашите показа за „ забавно ”, а те не са им привични. Скука е независимост, а свободата е страшна и прелестна.Когато ги освободим от нашите проекти и просто ги оставим на мира, те може да стартират да мрънкат и да се изнервят. Но това е естествена реакция – израз на суматоха пред свободата. „ Сега какво да върша? ” Цял нов свят е пред тях, една голяма пропаст от благоприятни условия, която ги плаши. Не поддавайте и не предлагайте филмче или игра на таблета. И това минава. Свободата изважда творчеството надълбоко от детето. Не става дума единствено за изкуство. Игрите, самичък или в компания, вадят същински креативното от децата. Способността им да трансформират нещо в друго, да строят, да измислят истории, да рисуват и да стигат до решения. Никога, в никакъв случай не трябва да се подценява детската игра и да има насмешки от сорта: „ Ти си на 9 години, какви са тия кончета, конструктори, куклички! ” Ако детето се усеща комплицирано от безкрайните благоприятни условия, помогнете му, като извършите дружно лист за нещата, които то желае да прави. За някои от тях го поощрете – да се науча да карам колело без помощни гуми, а други регламентирайте – телевизия в избран час за несъмнено време и редувайте анимации с научно-популярни филмчета да вземем за пример. То хем ще бъде създател на дните си, хем ще упражнявате надзор с негово единодушие. Скуката ще разреши на детето да мисли. Тишината на нищоправенето, което по никакъв начин не е елементарно, в случай че се замислим, ще извади от детето и нереалното мислене. За нещата от вселената му, за връзките му. Нищо чудно да чуете размишления върху някой спор или спомен от преди 4-5 месеца. Освен лечебно за него самото, това ще му помогне и като възрастен да понася усамотението, да преработва възприятието за самота. Постоянно забавляваното дете се трансформира в същия възрастен, единствено дето гладът за занимания се трансформира страховито. Прекаленото натоварване с усещания, хора, пътувания, честата промяна на ситуацията не оказва помощ на детето да си почине същински от учебното заведение, където общо взето е същото. Активният разум има потребност от презареждане, от съзерцаване, от диво и безмълвно другарство с природата и с животните. Нека посегне единствено към някоя книга. Дори и да не е от Списъка, някоя негова, която харесва. Ако е любопитно, да прегледа вашата библиотека. Нека книгите дойдат естествено, от досада, а не от насила. Не подценявайте скуката за децата. Дори и да се обезпечили цялостна стратегия за лятото, оставяйте ги да скучаят. Без проекти, да се шляят, да зяпат в нищото, да помълчат малко. Не бързайте да им давате таблети и игри, дано се помъчат да запълват креативен времето си. Или просто да го пилеят. Това е най-големият разкош в живота ни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ