Кога негативните емоции се превръщат в болест?
Когато подтискаме страстите в себе си се стига до болест, като всяко заболяване е обвързвано с съответни страсти. Когато човек е доста мощно афектиран и не може да елементарни и да завърши с предишното в него се отваря прочувствена „ рана “. Много постоянно това води до промени на физиологично и психично равнище, и когато това прочувствено положение стане хронично, доста постоянно настъпват и необратими промени в тялото.
Оказва се от разнообразни пробни наблюдения, че медицината може да помогне до една степен, там където тя не оказва помощ, човек самичък би трябвало да си помогне – най- към този момент да промени своето виждане за нещата, да промени своето усещане и даже характера си. Всеки доктор в света знае, че има избрани черти характени за хората да вземем за пример заболели от язвена болест, други черти на нрава присъщи за хипертониците и т.нат.
Душевното психологично здраве и влечение на индивида към избрани заболявания, доста постоянно е тясно свързано с темпераментта и стила на живот. Няма единствено соматични или единствено психологични заболявания. Ние, нашето тяло сме едно цяло, един жив организъм.
Какъвто е характера – такава е и заболяването! Тялото е като огледало в което можем да огледаме нашите невидими мисли и усеща. Погледнете ги и ще стартира развой на лекуване.
Обида. яд, нетърпимост да простим…в такова положение човек непрекъснато мисли „ Защо ми се случи? “, “ Защо постъпиха по този начин с мен? “ и т.нат. всеки ден в продължение на месеци, а от време на време и на години.
Как отрицателните страсти се трансформират в болест?
При меланхолия съдовете се свиват, кислородът и питателните субстанции които са нужни на организма не доближават до избрани органи и значимата за нас нерно-имунна система. Свиват се меридианите, потоците сила понижава към краката, ръцете да вземем за пример и човек се усеща без сили и изнемощял. Когато сме ядосани, само че не можем или не желаеме да проявим на открито това което е вътре се получава развой на задържане – количеството адреналин е увеличено, само че ние насочваме тази сила не навънм а на вътре. Тази сила се движи по вегетативната нервна система. Адреналинът нападна сърдечната система. Ако тази офанзива е кратковременна, последователно се възстановява естественото състояние на организма. Но защото човек е обект на разнообразни и разнородни офанзиви в своето всекидневие, обикновенно няма време и запаси да се възвърне и се стига до болест.
Механизмите на промяна на психологични към физически симтпоми и заболявания е обект на доста медицински изследвания. Психосоматичните болести са избрани като болести, които не се провокират от вируси и бактерии, а са в резултат на психични проблеми на индивида предизвикани от стресови или травматични обстановки – захарен диабет, бронхиална астма, хипертония, язва, алергии и други
Човек не симулира, той е болен в действителност, само че заболяването е индуцирана от мъчителни неуредици или неуспехи в персоналния живот на индивида. Защо в едни случаи психичното положение се трансформира в диабет, а в други случаи в язва? Един от първите който се е замислил над това е психоаналитика Фройд . Според неговата идея душевната болежка на индивида провокира болест в този орган с който е обвързвано прекарването. Например при ненадейно изгубване на зрението индивида съгласно него не желае да види света подобен какъвто е, не желае да види действителността. Докато Франц Гейбриъл Александер унгаро-американски психоаналитик и доктор, който се преглежда като един от създателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология твърди, че правилото е различен – заболяването удря този орган, който е слаб. Но кой е прав може да се спори. Научното общество, Световната здравна организация приема и признава публично психосоматичните заболявания.
Има изписани голям брой материали в тази област. От една страна психосоматичното заболяване се предизвика вследствие на стрес или събитие в даден стадий, най-често в детството вследствие на психотравматично обстановка и т. нат., а от друга самият човек в следствие се възползва от това заболяване с цел да получи вниманието или даже финансови средства или пък успокоение за себе си. Например, млада жена с бронхиална астма споделя за неприятните връзки с майка си – в детството си тя е била подценявана, не е получавала нужното й внимание, милувки, любов. Имало е единствено изискавания, упования. Когато й се постанова опреция в болница, майката идва по-рядко спрямо другите майки, малко по-късно детето развива астма. От този миг майката стартира да отделя повече време и внимание на щерка си. Вече като зряла жена, тя подсъзнателно знае, че в случай че е болна ще получава вниманието на майката. Използването на болестта за материална, психическа, прочувствена или друга полза е несъмнено доста комфортно. Опасността на психосоматичните болести е в това, че те могат да станат част от характера на индивида, и в следствие да бъде мъчно на човек да се избави от тях.
Развитието на заболяването способства до закрепване на някои черти в държанието и характера. Лечението на психосоматичните болести е мъчно, тъй като единствено обичайна медицина не води по цялостно изцеление, тя понижава признаците, само че заболяването е там.
Нужно е да се разбере и повода за тази болест, какво е дала на индивида или детето в даденият миг когато е зародила. После да Благодарим и да осъзнаем, че нямаме потребност от това с цел да бъдем смислени и скъпи персони. Не е нжно да се борим с заболяването, а да я разберем и да живеем с нея, да я приемем с схващане и осъзнатост. Много постоянно лекувайки душата, лекуваме тялото.
Но, по какъв начин обикновенния човек да разбере по кое време да спре да пие таблетки и да се обърне към логиката на психиката? Ходенето по кабинети без диагноза или имайки диагноза обикаляйки по лечебни заведения или билкари и това не води до резултат – да, това е много тежко и изнервящо, само че това е сигнал за психосоматично заболяване.
Инфо: http://psiholozi.com
