Пещерата, която 49 милиона години крие ключа към извънземния живот
Когато пещерната биоложка Хейзъл Бартън навлиза в цялостния мрак на дълбоките пещери, тя не допуска, че ще открие организми, които черпят сила от светлина. Неочакваното изобретение на фотосинтеза в безспорна мрачевина обаче уголемява визиите ни за това къде и по какъв начин може да съществува живот - в това число отвън Земята.
„ Стената беше яркозелена - най-иризиращото зелено, което можете да си визиите, а микроорганизмите живееха в цялостен мрак ", споделя Бартън, професор по геоложки науки в Университета на Алабама.
Под скалистите проломи на пустинята Чиуауан в Ню Мексико се простира мрежа от 119 пещери, част от Националния парк „ Карлсбад Кавернс ". Те са се образували преди сред 4 и 11 милиона години в следствие от разтварящото деяние на серни киселини върху варовика, написа Би Би Си.
Фотосинтеза без слънце
Най-известната от тях - Карлсбадската пещера - приютява Голямата зала, внушително пространство с дължина над 1200 метра и широчина съвсем 200 метра.
„ Пещерата е леснодостъпна - има пътеки и стълби, и всеки може да влезе ", изяснява Ларс Беренд, микробиолог от Университета в Упсала.
Малцина обаче подозират, че точно там се крие едно от най-изненадващите научни открития през последните години. През 2018 година, малко след отбраната на докторската си дисертация, Беренд се свързва с Бартън и се включва в експедиция. В дълбока и изцяло тъмна ниша учените откриват зелени микроби, които по-късно са разпознати като цианобактерии, способни да фотосинтезират без слънчева светлина.
„ Колкото по-навътре навлизахме, толкоз по-тъмно ставаше - виждахме единствено с фенери. И все пак зеленият цвят по стените беше ясно отличим ", споделя Бартън.
За разлика от множеството растения и цианобактерии, които употребяват хлорофил а, тези организми имат редки форми на хлорофил - d и f. Те всмукват съвсем инфрачервена светлина, невидима за човешкото око. Този вид светлина се популяризира по-дълбоко в калциевия варовик, създавайки самобитен натурален „ светлинен капан ", който разрешава на микробите да оцелеят надалеч от всевъзможен директен източник на светлина.
Измерванията демонстрират, че в най-дълбоките елементи на пещерата концентрацията на съвсем инфрачервена светлина е 695 пъти по-висока от тази при входа. Именно там цианобактериите са най-многобройни и евентуално са оживели непроменени в продължение на близо 49 милиона години.
Какво значи това за извънземния живот
Подобни микроорганизми са откривани и в други рискови среди - от бактериалните пластове в националния парк Йелоустоун до скалите по австралийските крайбрежия. Във всички тези случаи животът употребява светлина отвън забележимия набор, което отваря нови хоризонти в търсенето на живот отвън Земята.
При проучването на евентуално обитаеми екзопланети учените регистрират и вида звезда, към която те се въртят. Червените джуджета (звезди от вид М) са честа цел, защото планетите към тях се откриват по-лесно. Но тесните им обитаеми зони и рестриктивните мерки за съществуване на течна вода усложняват изискванията за живот.
„ Нашите резултати демонстрират, че животът може да се приспособява към изцяло тъмни и предпазени среди ", акцентира Бартън. „ Това трансформира метода, по който разбираме обитаемостта във Вселената. "
„ Стената беше яркозелена - най-иризиращото зелено, което можете да си визиите, а микроорганизмите живееха в цялостен мрак ", споделя Бартън, професор по геоложки науки в Университета на Алабама.
Под скалистите проломи на пустинята Чиуауан в Ню Мексико се простира мрежа от 119 пещери, част от Националния парк „ Карлсбад Кавернс ". Те са се образували преди сред 4 и 11 милиона години в следствие от разтварящото деяние на серни киселини върху варовика, написа Би Би Си.
Фотосинтеза без слънце
Най-известната от тях - Карлсбадската пещера - приютява Голямата зала, внушително пространство с дължина над 1200 метра и широчина съвсем 200 метра.
„ Пещерата е леснодостъпна - има пътеки и стълби, и всеки може да влезе ", изяснява Ларс Беренд, микробиолог от Университета в Упсала.
Малцина обаче подозират, че точно там се крие едно от най-изненадващите научни открития през последните години. През 2018 година, малко след отбраната на докторската си дисертация, Беренд се свързва с Бартън и се включва в експедиция. В дълбока и изцяло тъмна ниша учените откриват зелени микроби, които по-късно са разпознати като цианобактерии, способни да фотосинтезират без слънчева светлина.
„ Колкото по-навътре навлизахме, толкоз по-тъмно ставаше - виждахме единствено с фенери. И все пак зеленият цвят по стените беше ясно отличим ", споделя Бартън.
За разлика от множеството растения и цианобактерии, които употребяват хлорофил а, тези организми имат редки форми на хлорофил - d и f. Те всмукват съвсем инфрачервена светлина, невидима за човешкото око. Този вид светлина се популяризира по-дълбоко в калциевия варовик, създавайки самобитен натурален „ светлинен капан ", който разрешава на микробите да оцелеят надалеч от всевъзможен директен източник на светлина.
Измерванията демонстрират, че в най-дълбоките елементи на пещерата концентрацията на съвсем инфрачервена светлина е 695 пъти по-висока от тази при входа. Именно там цианобактериите са най-многобройни и евентуално са оживели непроменени в продължение на близо 49 милиона години.
Какво значи това за извънземния живот
Подобни микроорганизми са откривани и в други рискови среди - от бактериалните пластове в националния парк Йелоустоун до скалите по австралийските крайбрежия. Във всички тези случаи животът употребява светлина отвън забележимия набор, което отваря нови хоризонти в търсенето на живот отвън Земята.
При проучването на евентуално обитаеми екзопланети учените регистрират и вида звезда, към която те се въртят. Червените джуджета (звезди от вид М) са честа цел, защото планетите към тях се откриват по-лесно. Но тесните им обитаеми зони и рестриктивните мерки за съществуване на течна вода усложняват изискванията за живот.
„ Нашите резултати демонстрират, че животът може да се приспособява към изцяло тъмни и предпазени среди ", акцентира Бартън. „ Това трансформира метода, по който разбираме обитаемостта във Вселената. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ