За пчелите и пчелната отрова
Когато пчелата усети опасност за себе си или за кошера, тя прибягва към отбрана, която включва две дейности: нахлуване и изпускане на феромон, който алармира за заплаха и притегля другите пчели към мястото на ужилване, с цел да се включат и те в отбраната. Феромонът продължава да се създава от забитото в кожата жило, даже след гибелта на пчелата - тя постоянно умира откакто един път е употребила жилото си.
При ужилването, частта от коремчето на пчелата, която съдържа жилото и отровата, се откъсва и остава в кожата на нападнатия човек или животно. В тази част от тялото на пчелата има независим мускул и нервозен ганглий, които вършат по този начин, че даже след ужилването да продължи да се вкарва отрова под кожата на жертвата.
Тази отрова се нарива апитоксин и съдържа няколко дейни съставки, само че най-вече мелитин и ензими.
Основната функционалност на мелитина е да провокира болежка и разрушение на тъканите на ужиления. Отровното вещество има белтъчна природа и мощен резултат върху клетъчните мембрани, като образува пори върху мембраните на епителните кафези и унищожава алените кръвни кафези. Мелитинът задейства и рецепторите за болежка и по-конкретно за топлинна болежка, което провокира парещо чувство.
Пчелната отрова е обект на голям брой клинични изпитвания, като учените се надявам да могат да я употребяват за лекуване на ревматоиден артрит и в имунотерапията за отбрана от алергия към жилещи инсекти. Но мелитинът е отровен и това лимитира приложението му в здравната процедура. Веществото се изследва ин витро и върху животни с вярата да подкрепи лекуването на възпалителни болести и рак, само че липсват данни за успеваемост при индивида.
При ужилването, частта от коремчето на пчелата, която съдържа жилото и отровата, се откъсва и остава в кожата на нападнатия човек или животно. В тази част от тялото на пчелата има независим мускул и нервозен ганглий, които вършат по този начин, че даже след ужилването да продължи да се вкарва отрова под кожата на жертвата.
Тази отрова се нарива апитоксин и съдържа няколко дейни съставки, само че най-вече мелитин и ензими.
Основната функционалност на мелитина е да провокира болежка и разрушение на тъканите на ужиления. Отровното вещество има белтъчна природа и мощен резултат върху клетъчните мембрани, като образува пори върху мембраните на епителните кафези и унищожава алените кръвни кафези. Мелитинът задейства и рецепторите за болежка и по-конкретно за топлинна болежка, което провокира парещо чувство.
Пчелната отрова е обект на голям брой клинични изпитвания, като учените се надявам да могат да я употребяват за лекуване на ревматоиден артрит и в имунотерапията за отбрана от алергия към жилещи инсекти. Но мелитинът е отровен и това лимитира приложението му в здравната процедура. Веществото се изследва ин витро и върху животни с вярата да подкрепи лекуването на възпалителни болести и рак, само че липсват данни за успеваемост при индивида.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ