Напред, науката е слънце!
Когато партията военачалник Бойко Борисов завоюва първите парламентарни избори през юли 2009 година, приятелят и сътрудника ми Никола Кицевски написа в “Труд ” най-хубавото заглавие на коментар в моята персонална ранглиста: “Положението е генерално ”.
Положението остана такова дълго време. Колчем се зададат избори, партийните щабове започваха да търсят мъже с пагони.
Оказа се, че след толкоз години народна власт, мир, разоръжаване, европейско участие, тъждество на половете и прочие нелепости, българският гласоподавател в болшинството си се доверява на мъже и на военни.
По едно време започнахме да приличаме на латино република от романите на Джоузеф Конрад: министър председател - военачалник, президент - военачалник. И те - във война (само институционална, несъмнено и популярност Богу). Добре, че относително малко българи четат и от тях относително малко са чели “Ностромо ” да вземем за пример, та латино опорката се размина на политическата ни класа.
Но и генералите, тези стоманени мъже, се износват - политически имам поради. И единият от тях, министър председателят, изгуби властта. Но на опразнения му стол отново седна военачалник, назначен от генерал-президента. И държавното управление му се изпълни с някогашни военни, както прочее се беше напълнила и президентската администрация преди него.
Падналият военачалник наподобява разбра, че на народа към този момент не му харесва генералното състояние. И взе да търси професори. Предложи един професор за президент. Не стана. Но не се отчая. Предложи различен за министър председател. И той не стана. Но в този момент той може да каже: Професор като слънце ви предложих, не го щете. Какво желаете, бе?
Но и противната страна видя, че ситуацията се трансформира - и тя извади професор за претендент министър председател. Ако нямаш най-малко един професор в джоба, никакъв манадотоносител не си. Запомни едно: Професорът ми е доста по-добър от професора ти. Кой споделя, че в България не уважавали науката? Тъкмо наобратно - желаят цялата власт да ѝ дадат. Ама още не им се получава.
Но все някой ден ще се получи. Не е като да нямаме опит с професори - още от 1992 година имаме. Така върви демокрацията ни - професор, военачалник, професор, военачалник. Демократичен алтернанс. Доскоро ситуацията беше генерално. Но към този момент май не е (и то тъкмо през войната). Май отива към професионално в този момент. Ще забележим. Генерали и професори у нас - дал Господ. Няма да я закъсаме.
Още по темата
Положението остана такова дълго време. Колчем се зададат избори, партийните щабове започваха да търсят мъже с пагони.
Оказа се, че след толкоз години народна власт, мир, разоръжаване, европейско участие, тъждество на половете и прочие нелепости, българският гласоподавател в болшинството си се доверява на мъже и на военни.
По едно време започнахме да приличаме на латино република от романите на Джоузеф Конрад: министър председател - военачалник, президент - военачалник. И те - във война (само институционална, несъмнено и популярност Богу). Добре, че относително малко българи четат и от тях относително малко са чели “Ностромо ” да вземем за пример, та латино опорката се размина на политическата ни класа.
Но и генералите, тези стоманени мъже, се износват - политически имам поради. И единият от тях, министър председателят, изгуби властта. Но на опразнения му стол отново седна военачалник, назначен от генерал-президента. И държавното управление му се изпълни с някогашни военни, както прочее се беше напълнила и президентската администрация преди него.
Падналият военачалник наподобява разбра, че на народа към този момент не му харесва генералното състояние. И взе да търси професори. Предложи един професор за президент. Не стана. Но не се отчая. Предложи различен за министър председател. И той не стана. Но в този момент той може да каже: Професор като слънце ви предложих, не го щете. Какво желаете, бе?
Но и противната страна видя, че ситуацията се трансформира - и тя извади професор за претендент министър председател. Ако нямаш най-малко един професор в джоба, никакъв манадотоносител не си. Запомни едно: Професорът ми е доста по-добър от професора ти. Кой споделя, че в България не уважавали науката? Тъкмо наобратно - желаят цялата власт да ѝ дадат. Ама още не им се получава.
Но все някой ден ще се получи. Не е като да нямаме опит с професори - още от 1992 година имаме. Така върви демокрацията ни - професор, военачалник, професор, военачалник. Демократичен алтернанс. Доскоро ситуацията беше генерално. Но към този момент май не е (и то тъкмо през войната). Май отива към професионално в този момент. Ще забележим. Генерали и професори у нас - дал Господ. Няма да я закъсаме.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ