Вулканични изригвания или лунни затъмнения: Какво са видели предците ни
Когато разказват лунни затъмнения, средновековните монаси не допускат, че в действителност са разкрили мощни вулканични изригвания, станали няколко месеца по-рано, които може да са били измежду аргументите за захлаждане по тяхно време, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на проучване, оповестено в сп. " Нейчър ".
Авторите, ръководени от Себастиан Гийе от Женевския университет, удостоверяват с резултатите информация от ледени ядра и пръстени на дървета . Нито един от тези способи не е задоволително безапелационен независимо.
Medieval lunar eclipse observations show how volcanoes affect Earth's climate
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
Учените са разкрили 400 описания на общо 119 лунни затъмнения . От тях 37 съдържат информация за цвета на луната и какъв брой тъмна е тя. По нея експертите могат да съдят дали по това време тя е била замъглена от изригване на вулкан.
При затъмненията Луната минава в сянката на Земята, която закрива слънчевите лъчи. Бялото й зарево изчезва и тя става червеникава.
През 1884 година френският астроном Камий Фламарион вижда, че това алено оцветяване е потъмняло. Тогава той допуска, че това е обвързвано с катаклизма, породен от изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през предходната година, при което в небето е изхвърлено голямо количество прахуляк.
Тази връзка е доказана наскоро, след огромни изригвания като това на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 година
Средновековните описания свидетелстват за солидни изригвания , които са изтласкали вулканични аерозоли високо в стратосферата, която стартира на към 10 км над земната повърхнина. Като комбинира тези сведения с моделни симулации, модерни сателитни наблюдения и данни за дървесни пръстени, екипът пресмята, че изригванията са станали от 3 до 20 месеца преди да бъдат направени описанията. Екипът разпознава още пет червеникави затъмнения, свидетелстващи за изригвания, които са впръскали аерозоли в пласта под стратосферата. Те са били с релативно едва влияние върху климата.
Известно е, че през 12-и и 13-и век е следена интензивна вулканична активност , като мощните изригвания са били близо едно до друго, в това число изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 година
Тези изригвания са оставили следи в ледените ядра , които съдържат вулканични частици, паднали на Земята. Но с изключение на за Самалас, хронологията е приблизителна.
Внимателният прочит на текстовете, написани от монаси през 12-и и 13-и век главно в Европа, само че също и в Близкия изток и Азия, оказва помощ за прецизирането на календара. От 51 цялостни лунни затъмнения, за които се оповестява сред 1100 и 1300 година, летописците са следили най-малко пет, при които звездата е изглеждала извънредно тъмна .
" Наистина имаше от какво да се опасяваме " , написа японски литератор на 2 декември 1229 г.
Съпоставяйки описанието на тези събития с информация от ледени ядра и модерни данни, експертите са пресметнали датата на изригванията, станали няколко месеца по-рано - за които монасите не са знаели, тъй като са били прекомерно надалеч.
" Този реформаторски метод открива годината, от време на време и месеца на изригването ", разяснява Ан Лорънс-Метърс от английския университет Рединг.
За 200 години стават шест великански вулканични изригвания. Според някои експерти тази вулканична интензивност може да е провокирала дребната ледникова ера в част от северното полукълбо през 13-и и 14-и век.
Авторите, ръководени от Себастиан Гийе от Женевския университет, удостоверяват с резултатите информация от ледени ядра и пръстени на дървета . Нито един от тези способи не е задоволително безапелационен независимо.
Medieval lunar eclipse observations show how volcanoes affect Earth's climate
— SPACE.com (@SPACEdotcom)
Учените са разкрили 400 описания на общо 119 лунни затъмнения . От тях 37 съдържат информация за цвета на луната и какъв брой тъмна е тя. По нея експертите могат да съдят дали по това време тя е била замъглена от изригване на вулкан.
При затъмненията Луната минава в сянката на Земята, която закрива слънчевите лъчи. Бялото й зарево изчезва и тя става червеникава.
През 1884 година френският астроном Камий Фламарион вижда, че това алено оцветяване е потъмняло. Тогава той допуска, че това е обвързвано с катаклизма, породен от изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през предходната година, при което в небето е изхвърлено голямо количество прахуляк.
Тази връзка е доказана наскоро, след огромни изригвания като това на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 година
Средновековните описания свидетелстват за солидни изригвания , които са изтласкали вулканични аерозоли високо в стратосферата, която стартира на към 10 км над земната повърхнина. Като комбинира тези сведения с моделни симулации, модерни сателитни наблюдения и данни за дървесни пръстени, екипът пресмята, че изригванията са станали от 3 до 20 месеца преди да бъдат направени описанията. Екипът разпознава още пет червеникави затъмнения, свидетелстващи за изригвания, които са впръскали аерозоли в пласта под стратосферата. Те са били с релативно едва влияние върху климата.
Известно е, че през 12-и и 13-и век е следена интензивна вулканична активност , като мощните изригвания са били близо едно до друго, в това число изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 година
Тези изригвания са оставили следи в ледените ядра , които съдържат вулканични частици, паднали на Земята. Но с изключение на за Самалас, хронологията е приблизителна.
Внимателният прочит на текстовете, написани от монаси през 12-и и 13-и век главно в Европа, само че също и в Близкия изток и Азия, оказва помощ за прецизирането на календара. От 51 цялостни лунни затъмнения, за които се оповестява сред 1100 и 1300 година, летописците са следили най-малко пет, при които звездата е изглеждала извънредно тъмна .
" Наистина имаше от какво да се опасяваме " , написа японски литератор на 2 декември 1229 г.
Съпоставяйки описанието на тези събития с информация от ледени ядра и модерни данни, експертите са пресметнали датата на изригванията, станали няколко месеца по-рано - за които монасите не са знаели, тъй като са били прекомерно надалеч.
" Този реформаторски метод открива годината, от време на време и месеца на изригването ", разяснява Ан Лорънс-Метърс от английския университет Рединг.
За 200 години стават шест великански вулканични изригвания. Според някои експерти тази вулканична интензивност може да е провокирала дребната ледникова ера в част от северното полукълбо през 13-и и 14-и век.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ