Психологът Александра Петрова: На страха очите са големи - имаме много лоша тенденция у нас
Когато на всички места към нас има закани, ние започваме да дебнем неприятните вести за да се презастраховаме. Това е доста неприятна наклонност в обществото, тъй като, когато имаме отрицателна настройка, обострят се инстинктите и страха, хората са доста по-склонни да не премислят какво вършат и да стига до крайни реакци. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " психологът Александра Петрова.
" Мозъкът има един доста характерен механизъм, обвързван с инстинкта за оцеляване и той се намира в прочувствения мозък, така наречен лимбична система - амигдалата. Това е когато човек живее в рецесия - на всички места към него има страшни вести - случва се нещо неприятно с родственици, съседите, на улицата хора се бият, други катастрофират непрекъснато. Всъщност, инстинкта се обостря, надлежно човек не просто изборно приема новините или ги чете, или ги запомня. В нашия език имаме доста хубава сентенция: “На страха очите са огромни ". Така че в тази ситуация, тази избирателност е неконтролируема ", разяснява психологът.
По думите й когато даден човек, група, или семейство непрекъснато са ангажирани с неприятните вести, тази част от самостоятелната нервна система, която е обвързвана с възбудените процеси, със самосъхранението е непрекъснато задействана:
" Съответно се трансформира биохимията в тялото и човек е подготвен да прави доста бързи и недомислени реакции. Дори единствено на този елементарен принцип, в случай че към мен тръгвайки за работа някой е направил нарушаване, обиждал е, по-късно в работата някой се е държал нападателно, по-късно в магазина някой ме е прередил и някой се е държал жестоко и ме е обиждал, виждам на улицата хора, които се карат. Когато се приберем у дома всичко това ще рефлектира върху хората с които живеем, в случай че нямаме рационалното осъзнаване да се дистанцирам от всичко това ", изясни прихологът.
Според Петрова в обществото ни има необятно застъпена групова анонимност: " Никой не се бута, нагледно казано, в живота на другите хора и насилниците доста постоянно считат, че имат право, когато приказваш с подобен човек, а те доста рядко се появяват в кабинета в действителност.
" Самите насилници се появяват, в случай че има условие от шеф, в случай че към този момент, както се споделя “Ножът е опрял до кокала " и нямат избор, тъй като това рефлектира върху фамилията, в случай че имат деца и потеглят едни процеси, когато към този момент всичко е излязло нескрито като поведенчески модел за принудител. Ако изключим психопатологията, която в нашето общество доста мъчно се вижда, ние сме доста толерантни към личностните разстройства и считаме за човек с тежък темперамент ", сподели още психологът.
" Мозъкът има един доста характерен механизъм, обвързван с инстинкта за оцеляване и той се намира в прочувствения мозък, така наречен лимбична система - амигдалата. Това е когато човек живее в рецесия - на всички места към него има страшни вести - случва се нещо неприятно с родственици, съседите, на улицата хора се бият, други катастрофират непрекъснато. Всъщност, инстинкта се обостря, надлежно човек не просто изборно приема новините или ги чете, или ги запомня. В нашия език имаме доста хубава сентенция: “На страха очите са огромни ". Така че в тази ситуация, тази избирателност е неконтролируема ", разяснява психологът.
По думите й когато даден човек, група, или семейство непрекъснато са ангажирани с неприятните вести, тази част от самостоятелната нервна система, която е обвързвана с възбудените процеси, със самосъхранението е непрекъснато задействана:
" Съответно се трансформира биохимията в тялото и човек е подготвен да прави доста бързи и недомислени реакции. Дори единствено на този елементарен принцип, в случай че към мен тръгвайки за работа някой е направил нарушаване, обиждал е, по-късно в работата някой се е държал нападателно, по-късно в магазина някой ме е прередил и някой се е държал жестоко и ме е обиждал, виждам на улицата хора, които се карат. Когато се приберем у дома всичко това ще рефлектира върху хората с които живеем, в случай че нямаме рационалното осъзнаване да се дистанцирам от всичко това ", изясни прихологът.
Според Петрова в обществото ни има необятно застъпена групова анонимност: " Никой не се бута, нагледно казано, в живота на другите хора и насилниците доста постоянно считат, че имат право, когато приказваш с подобен човек, а те доста рядко се появяват в кабинета в действителност.
" Самите насилници се появяват, в случай че има условие от шеф, в случай че към този момент, както се споделя “Ножът е опрял до кокала " и нямат избор, тъй като това рефлектира върху фамилията, в случай че имат деца и потеглят едни процеси, когато към този момент всичко е излязло нескрито като поведенчески модел за принудител. Ако изключим психопатологията, която в нашето общество доста мъчно се вижда, ние сме доста толерантни към личностните разстройства и считаме за човек с тежък темперамент ", сподели още психологът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ