Ще предизвика ли Кирил Петков „Боянски ливади“
Когато на 8 ноември 1991 година е определено, държавното управление на Филип Димитров афишира, че неговата съществена цел е промяна на системата. В този миг антикомунистическата съпротива отбелязва първия си важен триумф, като съумява да излъчи по едно и също време президент в лицето на Желю Желев, министър председател в лицето на Филип Димитров и ръководител на Народното събрание в лицето на Стефан Савов. Следва единадесетмесечно революционно ръководство, което си слага за задача да подмени всички фрагменти от времето на социалистическия режим, да извърши пазарни промени в стопанската система, да промени коренно геополитическата линия на България.
На фона на тези огромни цели разнородното държавно управление, което е подкрепено и от Движение за права и свободи (СДС има 110 депутата при 121 за болшинство в парламента), афишира война на синдикатите (включително и на КТ „ Подкрепа “, която първоначално му дава рамо), на медиите, на Българската православна черква (с решение на Министерския съвет е „ уволнен “ патриарх Максим). Само шест месеца откакто е определено държавното управление влиза в спор с президента Желю Желев. Първият признак за това е промяната на министъра на защитата Димитър Луджев, който е непосредствен до президента. Малко по-късно е задържан някогашният министър председател Андрей Луканов, като по-късно, заради липса на доказателства, обвиняванията против него отпадат, а фамилията му съумява да осъди България в Страсбург. Заедно с това, шефът на разузнаването Бриго Аспарахов, който е на послушание на президента, обществено изнася данни, че съветникът на премиера Константин Мишев е взел участие в нерегламентиран експорт на оръжие за Македония. По-късно този скандал придобива гласност, като „ Македонската спекулация “ и е измежду аргументите за рухването на държавното управление. През лятото на 1992 година Желю Желев дава конференция, на която подлага на критика държавното управление за неналичието на съществени промени и за нападателната политика във връзка с всеки, който не е склонен с него. Тази конференция остава в историята като „ Боянските ливади “ и дава началото на ескалацията на спора сред Желев и държавното управление. Малко по-късно Филип Димитров желае избор на доверие от Народното събрание, само че не получава поддръжка и е заставен да подаде оставка. Така за по-малко от година първото държавно управление на Съюз на демократичните сили завършва своя мандат, а „ промяната на системата “ е оставена за по-късно и е сменена с плаващите болшинства, които поддържат програмното държавно управление на проф. Любен Беров. Наред с всичко това, текат остри и прочувствени парламентарни диспути, които неизбежно са придружени от обществени кавги, а министърът на образованието Николай Василев даже се включва в антиправителствен митинг.
За последното се сетих откакто видях сегашния министър на районното развиване Гроздан Караджов да участва на митинг, ориентиран против политиката на държавното управление във връзка с пътищата. Впрочем, от известно време аналогиите с бурната 1992 година от ден на ден се набиват на очи. Като стартираме от промяната на министъра на защитата Стефан Янев, който е непосредствен до Румен Радев и търканията сред самия президент и държавното управление, минем през „ македонската спекулация “ на Кирил Петков и неговия консултант Весела Чернева, която беше огласена обществено от Слави Трифонов, и приключим с острата борба в границите на самото болшинство, всичко наподобява на ранния Съюз на демократичните сили. Слуховете за физически пердах сред разнообразни представители на болшинството в коридорите на властта и наличието на Гроздан Караджов на антиправителствен митинг единствено допълват тези аналогии, по този начин както черешката украсява върха на тортата. Към това можем да прибавим и мрачното наличие на финансовия министър Асен Василев, който евентуално дълго време ще носи клеймото на главен провинен за бъдещото рухване на актуалното държавно управление, по този начин както финансовият министър Иван Костов носеше клеймо за рухването на държавното управление на Филип Димитров.
Разбира се, всички тези аналогии не трябва да се възприемат безусловно. Те са единствено знаци, че през днешния ден историята се повтаря като фарс. Ако през 1991 година в действителност имаше революционна обстановка, която се развиваше бурно и по разпоредбите на революцията, то през днешния ден революционна обстановка няма. Има избран брой младежи, които са въодушевени, само че безпомощни в интелектуално и управническо отношение. Те са заобиколени от полумошеници или от откровени мошеници и цялата тази маса заедно има вяра на личната си агитация и си фантазира, че дейностите й са исторически. Ако Филип Димитров остана в паметта на последователите си като неразбираем, само че почтен политик, станал жертва на комплицираните времена, в които е трябвало да поеме ръководството на страната, то Кирил Петков е на път да остане в националната памет с невъзможността си да се показва вярно и с всекидневните си гафове. Последното стартира да граничи със симптоматика на функционална неначетеност и вродена нелепост.
По-важният въпрос е какво следва от тук нататък? Ако следваме логиката, при която държавното управление на Кирил Петков повтаря траекторията на държавното управление на Филип Димитров, то оттук насетне се задават най-малко две съвсем сигурни събития. Първото е финален разкол сред президента и държавното управление и нови „ Боянски ливади “. За сходно събитие към този момент има задоволително учредения – като стартираме от неудовлетвореното искане на Петков президентът да уволни шефа на Националната работа за защита, минем през напрежението във връзка с даването на зелена светлина за договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония и стигнем до обществените кавги, свързани с избора на гуверньор на Българска народна банка и съпътстващите ги разцепления в обединението. Второто събитие, което можем да чакаме, е искане на избор на доверие от страна на Кирил Петков. Тази опция наподобява напълно евентуална на фона на конфликтите сред „ Продължаваме промяната “ и „ ИТН “. С сходен ход в типичния си жанр Кирил Петков би играл ва банк. Какъв би бил изходът от подобен сюжет не можем да кажем сигурно, само че опцията кабинетът да падне след сходно деяние, изключително в случай че то бъде обвързано и с македонската тематика, е доста огромна.
Изводът от цялото това повтаряне на добре забравени събития, които обаче не са отминали чак толкоз от дълго време е, че българският политически хайлайф е некадърен да построява памет. Ако в актуалното ръководство имаше най-малко няколко политически грамотни фигури, свадите и блокажът на множеството системи в страната евентуално щяха да бъдат избегнат. Вместо това повторилата се история като че ли учудва тези, които я повтарят като фарс, и тези, за които тя може да изиграе ролята на покруса. Вторите сигурно са доста повече от първите.
Тома Биков за filternews.bg
На фона на тези огромни цели разнородното държавно управление, което е подкрепено и от Движение за права и свободи (СДС има 110 депутата при 121 за болшинство в парламента), афишира война на синдикатите (включително и на КТ „ Подкрепа “, която първоначално му дава рамо), на медиите, на Българската православна черква (с решение на Министерския съвет е „ уволнен “ патриарх Максим). Само шест месеца откакто е определено държавното управление влиза в спор с президента Желю Желев. Първият признак за това е промяната на министъра на защитата Димитър Луджев, който е непосредствен до президента. Малко по-късно е задържан някогашният министър председател Андрей Луканов, като по-късно, заради липса на доказателства, обвиняванията против него отпадат, а фамилията му съумява да осъди България в Страсбург. Заедно с това, шефът на разузнаването Бриго Аспарахов, който е на послушание на президента, обществено изнася данни, че съветникът на премиера Константин Мишев е взел участие в нерегламентиран експорт на оръжие за Македония. По-късно този скандал придобива гласност, като „ Македонската спекулация “ и е измежду аргументите за рухването на държавното управление. През лятото на 1992 година Желю Желев дава конференция, на която подлага на критика държавното управление за неналичието на съществени промени и за нападателната политика във връзка с всеки, който не е склонен с него. Тази конференция остава в историята като „ Боянските ливади “ и дава началото на ескалацията на спора сред Желев и държавното управление. Малко по-късно Филип Димитров желае избор на доверие от Народното събрание, само че не получава поддръжка и е заставен да подаде оставка. Така за по-малко от година първото държавно управление на Съюз на демократичните сили завършва своя мандат, а „ промяната на системата “ е оставена за по-късно и е сменена с плаващите болшинства, които поддържат програмното държавно управление на проф. Любен Беров. Наред с всичко това, текат остри и прочувствени парламентарни диспути, които неизбежно са придружени от обществени кавги, а министърът на образованието Николай Василев даже се включва в антиправителствен митинг.
За последното се сетих откакто видях сегашния министър на районното развиване Гроздан Караджов да участва на митинг, ориентиран против политиката на държавното управление във връзка с пътищата. Впрочем, от известно време аналогиите с бурната 1992 година от ден на ден се набиват на очи. Като стартираме от промяната на министъра на защитата Стефан Янев, който е непосредствен до Румен Радев и търканията сред самия президент и държавното управление, минем през „ македонската спекулация “ на Кирил Петков и неговия консултант Весела Чернева, която беше огласена обществено от Слави Трифонов, и приключим с острата борба в границите на самото болшинство, всичко наподобява на ранния Съюз на демократичните сили. Слуховете за физически пердах сред разнообразни представители на болшинството в коридорите на властта и наличието на Гроздан Караджов на антиправителствен митинг единствено допълват тези аналогии, по този начин както черешката украсява върха на тортата. Към това можем да прибавим и мрачното наличие на финансовия министър Асен Василев, който евентуално дълго време ще носи клеймото на главен провинен за бъдещото рухване на актуалното държавно управление, по този начин както финансовият министър Иван Костов носеше клеймо за рухването на държавното управление на Филип Димитров.
Разбира се, всички тези аналогии не трябва да се възприемат безусловно. Те са единствено знаци, че през днешния ден историята се повтаря като фарс. Ако през 1991 година в действителност имаше революционна обстановка, която се развиваше бурно и по разпоредбите на революцията, то през днешния ден революционна обстановка няма. Има избран брой младежи, които са въодушевени, само че безпомощни в интелектуално и управническо отношение. Те са заобиколени от полумошеници или от откровени мошеници и цялата тази маса заедно има вяра на личната си агитация и си фантазира, че дейностите й са исторически. Ако Филип Димитров остана в паметта на последователите си като неразбираем, само че почтен политик, станал жертва на комплицираните времена, в които е трябвало да поеме ръководството на страната, то Кирил Петков е на път да остане в националната памет с невъзможността си да се показва вярно и с всекидневните си гафове. Последното стартира да граничи със симптоматика на функционална неначетеност и вродена нелепост.
По-важният въпрос е какво следва от тук нататък? Ако следваме логиката, при която държавното управление на Кирил Петков повтаря траекторията на държавното управление на Филип Димитров, то оттук насетне се задават най-малко две съвсем сигурни събития. Първото е финален разкол сред президента и държавното управление и нови „ Боянски ливади “. За сходно събитие към този момент има задоволително учредения – като стартираме от неудовлетвореното искане на Петков президентът да уволни шефа на Националната работа за защита, минем през напрежението във връзка с даването на зелена светлина за договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония и стигнем до обществените кавги, свързани с избора на гуверньор на Българска народна банка и съпътстващите ги разцепления в обединението. Второто събитие, което можем да чакаме, е искане на избор на доверие от страна на Кирил Петков. Тази опция наподобява напълно евентуална на фона на конфликтите сред „ Продължаваме промяната “ и „ ИТН “. С сходен ход в типичния си жанр Кирил Петков би играл ва банк. Какъв би бил изходът от подобен сюжет не можем да кажем сигурно, само че опцията кабинетът да падне след сходно деяние, изключително в случай че то бъде обвързано и с македонската тематика, е доста огромна.
Изводът от цялото това повтаряне на добре забравени събития, които обаче не са отминали чак толкоз от дълго време е, че българският политически хайлайф е некадърен да построява памет. Ако в актуалното ръководство имаше най-малко няколко политически грамотни фигури, свадите и блокажът на множеството системи в страната евентуално щяха да бъдат избегнат. Вместо това повторилата се история като че ли учудва тези, които я повтарят като фарс, и тези, за които тя може да изиграе ролята на покруса. Вторите сигурно са доста повече от първите.
Тома Биков за filternews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ