Когато на 4 февруари 2004 г. второкурсникът Марк Зукърбърг натиска

Когато на 4 февруари 2004 година второкурсникът Марк Зукърбърг натиска бутона на един нов уебсайт обществена мрежа, в която той и състудентите му от Харвард да могат да поддържат връзка, надали е предполагал какъв триумф ще пожъне. От пространство за продан на информация сред възпитаниците на елитните университети от Бръшляноваталига, през годините обществената мрежа се трансформира в нещо доста повече от пространство за шерване на линкове с музика или място, където върху виртуалната си стена хората да напишат своите мисли. В наше време, 20 години по-късно Facebook към този момент е безспорния водач с над три милиарда дейни почитатели. Това са 60 % от ползвателите на интернет в международен мащаб. Днес пазарната капитализация на Мета, компанията майка наФейсбук, се прави оценка на към 1 трилион $. Приходите единствено за третото тримесечие на предходната година пък са за 34 милиарда $.

Какъв е пътя на най-голямата обществена мрежа до превръщането й в една от най-ценните американски корпорации, и какви са провокациите в наши дни и допустимо ли е новите й инициативи да я отведат още по-далеч, споделя в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. В авторската графа „ Икономистът приказва “ той показа тематиката „ Гледайте, само че без постове “. И разкри по какъв начин с идването на Facebook се промени самата парадигма на информационния развой, в който потребителите са и продуценти на наличие.

Предизвикателството е, сподели проф. Балтов Мета и Facebook да подхващат ограничения, с цел да лимитират публикуването, информацията в посока шерването на голям брой видеа, при които даже не става въпрос за авторство.

" Всъщност, това е модела на ТикТок. Голямото предизвикателство е дали Мета и Facebook вършат сериозна неточност с това, че потеглят да имитират мрежа, която сама по себе си е била имитатора на нещо “, акцентира той. Основен фактор за това, несъмнено, е потреблението. Вниманието, което се отделя на обществените мрежи, е изчислено на 2,3 трилиона часа годишно. „ Пикът в шерването на вести и информации в Съединени американски щати и Англия е бил през 2017 година, в Испания – през 2018 година, а от този момент се следи забележителен спад, както на потребителите, по този начин и на наличието от медиен темперамент “, уточни той.

Така на процедура, вместо да получаваме вести, минали през филтъра на професионални публицисти, се стигна до такава степен, че огромна част от информацията получаваме от обществените мрежи съгласно техните логаритми, които сортират какво да ни покажат и какво да скрият. А тези логаритми са настроени по този начин, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в обществената мрежа.

„ Изкуственият разсъдък е по този начин изработен, че да претърсва пространството и да ги намира под всевъзможна форма. Много постоянно под формата на публикуване в други мрежи. Съдържание, което не е предпазено, ясно не е обозначен създателя му и в това време се споделя непрестанно “, сподели проф. Балтов. И пред слушателите очерта и заложените планове в новата тенденция- от шерване на вести и информация към претършуване и претъпкване на ефира с всевъзможни видеа, фотоси или образно наличие. „ Може би това не е края, тъй като въпреки и от пясък този айсберг е забележителен. Ще го има, само че навлизаме в забавно време, когато сигурно ще има смяна. Надяваме се - за положително “, заключи проф. Балтов.

Чуйте " Икономистът приказва " с проф. доктор Милен Балтов в звуковия файл: