Оцелял от атаката на Ютьоя пред Dir.bg: Бях на 15, но продължих напред, за да се боря с расизма
Когато на 22 юли 2011 година Андерш Брайвик стартира да стреля по всички младежи, които се появяват пред очите му на норвежкия остров Ютьоя, Синдре Лиса е едвам на 15 година Вижда ужаса в очите, само че оцелява. А през днешния ден споделя пред Dir.bg за претърпяното.
Питаме го за спомените му от оня ден. Предпочита да не приказва в елементи. Страницата на предишното е затворена, с цел да бъде отворена друга - на това какво може да направи в бъдеще, с цел да не стане в никакъв случай повече очевидец на сходна покруса.
" Трябваше да продължа битката против расизма. Именно тя и многообразието, с което сме толкоз горди, бяха полезностите, които бяха атакувани преди 10 години. Терористичните офанзиви на 22 юли бяха нахлуване против Норвегия, против нашата народна власт, само че и против Работническата партия и младежката ѝ организация (AUF), които се бяхме събрали на острова ", споделя Лиса.
Отбелязваме неслучайно, че той остава в идеята, която го води на острова. Пред Dir.bg Сигмунд Твайт, старши консултант в NSD - Норвежки център за проучвателен данни, повдига въпроса, че на оня лагер има доста младежи, " които през днешния ден можеше да са измежду водещите политически водачи - доста от тях обаче умират, а мнозина други се отхвърлят от политиката въобще ".
Безразборната пукотевица на Ютьоя става точно по време на събиране на младежи, които симпатизират на Работническата партия. По-рано бомба избухва и до офиса на тогавашния министър председател Йенс Столтенберг (също от Работническата партия, в този момент общоприет секретар на НАТО). При офанзивата на държавната постройка умират 8 души. " За мирна и спокойна Норвегия, осем души са доста. Това единствено по себе си беше ужасна терористична офанзива, нечувана от актуалните норвежки стандарти, само че тя остана в сянката на 69-те младежи, убити на Ютьоя. А може би за тази първа офанзива би трябвало да се приказва повече ", споделя Сигмунд Твайт.
Снимка: YouTube/Arbeiderpartiet
Синдре Лиса е измежду тези, които през днешния ден държат да се приказва точно за аргументите, довели до офанзивата. На 25 година, той е към този момент общоприет секретар на младежката организация (AUF) на норвежката Работническа партия. Ето какво още ни сподели той:
Масовата пукотевица на Ютьоя и офанзивата над държавната постройка са планувани и осъществени от крайнодесен терорист, построил своя светоглед върху расизма, антифеминизма и мощната религия в тайни теории, в които Работническата партия (най-голямата в Норвегия) и социалдемократите са основният зложелател. Тази ненавист се утвърди в нашето общество и се развиваше необезпокоявана. И в последна сметка стана толкоз мощна, че терористът да повярва, че има право да убива хора поради полезностите, в които има вяра.
След оня ден, 22 юли 2011 година, какво ви стимулира да се изправите и да продължите?
Терорът беше офанзива против моите, против нашите социалдемократични полезности и това, за което се застъпваме. Ангажиментът ми към тези полезности единствено беше засилен след 22 юли. Смисълът за мен бе в това да продължа да се боря против расизма и омразата и да работя за приобщаващо общество, в което има място за всички.
10 години по-късно кое е нещото в разбирането на хората, върху което би трябвало да се работи съгласно Вас?
Надявахме се, че бивайки разкрита, омразата и корпоративните теории ще бъдат прогонени още тогава. Последните 10 години обаче ни демонстрират противоположното. Идеите и теориите на конспирацията, стартирани от радикална десница, се трансформират в нещо обикновено, те участват в публичния спор и в норвежкото общество и в годините след 22 юли. Десният екстремизъм и терорът също откриха място за интернационален напредък. Както в Съединените щати, Германия, Нова Зеландия, по този начин и в други страни, видяхме, че лица и групи, принадлежащи към същата общественост на хрумвания като терориста зад офанзивата от 22 юли, съставляват опасност за малцинствата, дисидентите и сигурността на елементарните хора. Освен това, редом с развиването на десния екстремизъм, видяхме, че се развива и политически десен радикализъм.
Крайнодесни стачкуват по улиците в Съединени американски щати, биват избирани в Германия и ръководят Унгария. В цяла Европа се появяват политически партии с политики, които имат за цел да основат пропасти сред хората, вместо да построяват мостове. Много е незабавно да се оспорват интензивно тези хрумвания и настройки, които преди 10 година бяха в основата на терористичната офанзива против AUF и Работническата партия. Но несъмнено и обществото би трябвало да се изправи против силите, които оказват помощ на крайната десница да бъде одобрявана като нещо естествено и обикновено.
Питаме го за спомените му от оня ден. Предпочита да не приказва в елементи. Страницата на предишното е затворена, с цел да бъде отворена друга - на това какво може да направи в бъдеще, с цел да не стане в никакъв случай повече очевидец на сходна покруса.
" Трябваше да продължа битката против расизма. Именно тя и многообразието, с което сме толкоз горди, бяха полезностите, които бяха атакувани преди 10 години. Терористичните офанзиви на 22 юли бяха нахлуване против Норвегия, против нашата народна власт, само че и против Работническата партия и младежката ѝ организация (AUF), които се бяхме събрали на острова ", споделя Лиса.
Отбелязваме неслучайно, че той остава в идеята, която го води на острова. Пред Dir.bg Сигмунд Твайт, старши консултант в NSD - Норвежки център за проучвателен данни, повдига въпроса, че на оня лагер има доста младежи, " които през днешния ден можеше да са измежду водещите политически водачи - доста от тях обаче умират, а мнозина други се отхвърлят от политиката въобще ".
Безразборната пукотевица на Ютьоя става точно по време на събиране на младежи, които симпатизират на Работническата партия. По-рано бомба избухва и до офиса на тогавашния министър председател Йенс Столтенберг (също от Работническата партия, в този момент общоприет секретар на НАТО). При офанзивата на държавната постройка умират 8 души. " За мирна и спокойна Норвегия, осем души са доста. Това единствено по себе си беше ужасна терористична офанзива, нечувана от актуалните норвежки стандарти, само че тя остана в сянката на 69-те младежи, убити на Ютьоя. А може би за тази първа офанзива би трябвало да се приказва повече ", споделя Сигмунд Твайт.
Снимка: YouTube/Arbeiderpartiet Синдре Лиса е измежду тези, които през днешния ден държат да се приказва точно за аргументите, довели до офанзивата. На 25 година, той е към този момент общоприет секретар на младежката организация (AUF) на норвежката Работническа партия. Ето какво още ни сподели той:
Масовата пукотевица на Ютьоя и офанзивата над държавната постройка са планувани и осъществени от крайнодесен терорист, построил своя светоглед върху расизма, антифеминизма и мощната религия в тайни теории, в които Работническата партия (най-голямата в Норвегия) и социалдемократите са основният зложелател. Тази ненавист се утвърди в нашето общество и се развиваше необезпокоявана. И в последна сметка стана толкоз мощна, че терористът да повярва, че има право да убива хора поради полезностите, в които има вяра.
След оня ден, 22 юли 2011 година, какво ви стимулира да се изправите и да продължите?
Терорът беше офанзива против моите, против нашите социалдемократични полезности и това, за което се застъпваме. Ангажиментът ми към тези полезности единствено беше засилен след 22 юли. Смисълът за мен бе в това да продължа да се боря против расизма и омразата и да работя за приобщаващо общество, в което има място за всички.
10 години по-късно кое е нещото в разбирането на хората, върху което би трябвало да се работи съгласно Вас?
Надявахме се, че бивайки разкрита, омразата и корпоративните теории ще бъдат прогонени още тогава. Последните 10 години обаче ни демонстрират противоположното. Идеите и теориите на конспирацията, стартирани от радикална десница, се трансформират в нещо обикновено, те участват в публичния спор и в норвежкото общество и в годините след 22 юли. Десният екстремизъм и терорът също откриха място за интернационален напредък. Както в Съединените щати, Германия, Нова Зеландия, по този начин и в други страни, видяхме, че лица и групи, принадлежащи към същата общественост на хрумвания като терориста зад офанзивата от 22 юли, съставляват опасност за малцинствата, дисидентите и сигурността на елементарните хора. Освен това, редом с развиването на десния екстремизъм, видяхме, че се развива и политически десен радикализъм.
Крайнодесни стачкуват по улиците в Съединени американски щати, биват избирани в Германия и ръководят Унгария. В цяла Европа се появяват политически партии с политики, които имат за цел да основат пропасти сред хората, вместо да построяват мостове. Много е незабавно да се оспорват интензивно тези хрумвания и настройки, които преди 10 година бяха в основата на терористичната офанзива против AUF и Работническата партия. Но несъмнено и обществото би трябвало да се изправи против силите, които оказват помощ на крайната десница да бъде одобрявана като нещо естествено и обикновено.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ