Най-големите митове за гениалността
Когато музикологът Крейг Райт стартира да учи гениалността, той се обръща първо към нормалните обвинени. Като „ негениален “ пианист, Райт за първи път демонстрира интерес по тематиката, до момента в който проучва композициите на Моцарт от неговото детство. По-късно, след като взема решение да преподава тематиката на студенти в Йейлския университет, където през днешния ден е професор, Райт пренасочва вниманието си към другите имена, за които човек се сеща, когато чуе думата талант – от Леонардо да Винчи до Алберт Айнщайн.
Както обаче Райт изяснява в оповестена неотдавна публикация в Aeon, неговата визия за това какво прави един човек талант се е трансформирала фрапантно през годините. Чрез задълбочено прочуване на тематиката и диалози със студенти с друг генезис и обществен статут, Райт доближава до заключението, че доста от нас, в това число и самият той на младини, имат вяра ва погрежни хрумвания за гениалността.
Всички са съгласни с определението за талант
Какво прави един човек талант? Има няколко имена, които малко хора биха оспорили, че попадат в тази категория, само че Райт открива, че когато зададе този въпрос на своите студенти, нещата не са толкоз ясни и безспорни, колкото си мислите. Заслужава ли Ким Кардашиян сходно избрани, като се има поради способността й да построи бизнес империя на процедура от нищото? Кой по-основателно да бъде считан за гении – именитият плувец Майкъл Фелпс, който е 23-кратен олимпийски първенец, или създателят на актуалните Олимпийските игри Пиер Дьо Кубертен?
Дебатите по тематиката са забавни, само че най-важното в тази ситуация е, че те ни дават огромен урок. Райт открива, че студентите от разнообразни културни и обществени среди дават разнообразни отговори на този въпрос. Някои от студентите с индиански генезис са дали за образец дамата, която е основала претекстовете, които се повтарят от генерации в техните килими, въпреки че никой не знае нейното име. Някои студенти от Азия, въпреки това, са изразили огромен интерес към западното схващане за гения като съответна персона, която е оказала огромно въздействие в дадена област – виждане, което наподобява необичайно за някои по-колективистки общества.
Изводът от това упражнение е, че не съществува една формулировка на думата талант. Това кои хора считаме за такива зависи от нашите разбирания за стойност и за това по какъв начин стойностните неща се основават. „ Геният е човешка структура, която зависи от времето, мястото и културата “, заключва Райт.
Всичко опира до коефициента на просветеност
Ако мислите, че можете да откриете един талант посредством някакъв елементарен тест, то грешите, споделя Райт. „ Оказва се, че смисъла на IQ-то е надценено, като същото важи и за всички стандартизирани проби, оценки, дипломи от влиятелни учебни заведения и ментори. Стивън Хокинг не е можел да чете до 8-годишна възраст, Пикасо и Бетовен не са можели да се оправят с най-базови математически уравнения. Джак Ма, Джон Ленън, Томас Едисън, Уолт Дисни, Чарлз Дарвин и Стив Джобс не са били положителни студенти. “, споделя Райт.
Ако суровата мозъчна мощност няма огромно значение, то какво прави един човек талант? Макар, че не всички гении са отлични възпитаници и студенти, всички те са любознателни и извънредно. „ Способността да се отпуснете задоволително, че да позволите на разнообразни хрумвания да се слеят и да се трансфорат в нещо ново, е от основно значение за развиването на талантливост. “, споделя Райт.
Всеки би желал да е талант, в случай че имаше избора
За страдание, имиджа на гениите като човеци, които реализират велики неща, само че в същото време с това не са изключително положителни човешки същества, има дълбоки корени в действителността. Ърнест Хемингуей е бил ужасяващ брачен партньор. Мария Кюри не е била добра майка. Всички знаят, че Стив Джобс не е бил човек, с който се работи елементарно.
Макар че множеството от нас са наясно с обстоятелството, че гениалността постоянно коства скъпо на хората към индивида, който я има, малко осъзнават каква е цената, която заплаща самият талант. Когато в първата си лекция Райт е попитал своите студенти какъв брой от тях биха желали да бъдат гении, към три четвърти са вдигнали ръка. В края на семестъра, след дълги лекции и полемики по отношение на живота на гениите, единствено една четвърт са изразили същото предпочитание.
Разбира се, множеството от нас в никакъв случай не биха могли да станат гении, колкото и да се стараят. Това обаче не стопира хората да се борят за смяна, която да направи света ни по-добър.
........................
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Както обаче Райт изяснява в оповестена неотдавна публикация в Aeon, неговата визия за това какво прави един човек талант се е трансформирала фрапантно през годините. Чрез задълбочено прочуване на тематиката и диалози със студенти с друг генезис и обществен статут, Райт доближава до заключението, че доста от нас, в това число и самият той на младини, имат вяра ва погрежни хрумвания за гениалността.
Всички са съгласни с определението за талант
Какво прави един човек талант? Има няколко имена, които малко хора биха оспорили, че попадат в тази категория, само че Райт открива, че когато зададе този въпрос на своите студенти, нещата не са толкоз ясни и безспорни, колкото си мислите. Заслужава ли Ким Кардашиян сходно избрани, като се има поради способността й да построи бизнес империя на процедура от нищото? Кой по-основателно да бъде считан за гении – именитият плувец Майкъл Фелпс, който е 23-кратен олимпийски първенец, или създателят на актуалните Олимпийските игри Пиер Дьо Кубертен?
Дебатите по тематиката са забавни, само че най-важното в тази ситуация е, че те ни дават огромен урок. Райт открива, че студентите от разнообразни културни и обществени среди дават разнообразни отговори на този въпрос. Някои от студентите с индиански генезис са дали за образец дамата, която е основала претекстовете, които се повтарят от генерации в техните килими, въпреки че никой не знае нейното име. Някои студенти от Азия, въпреки това, са изразили огромен интерес към западното схващане за гения като съответна персона, която е оказала огромно въздействие в дадена област – виждане, което наподобява необичайно за някои по-колективистки общества.
Изводът от това упражнение е, че не съществува една формулировка на думата талант. Това кои хора считаме за такива зависи от нашите разбирания за стойност и за това по какъв начин стойностните неща се основават. „ Геният е човешка структура, която зависи от времето, мястото и културата “, заключва Райт.
Всичко опира до коефициента на просветеност
Ако мислите, че можете да откриете един талант посредством някакъв елементарен тест, то грешите, споделя Райт. „ Оказва се, че смисъла на IQ-то е надценено, като същото важи и за всички стандартизирани проби, оценки, дипломи от влиятелни учебни заведения и ментори. Стивън Хокинг не е можел да чете до 8-годишна възраст, Пикасо и Бетовен не са можели да се оправят с най-базови математически уравнения. Джак Ма, Джон Ленън, Томас Едисън, Уолт Дисни, Чарлз Дарвин и Стив Джобс не са били положителни студенти. “, споделя Райт.
Ако суровата мозъчна мощност няма огромно значение, то какво прави един човек талант? Макар, че не всички гении са отлични възпитаници и студенти, всички те са любознателни и извънредно. „ Способността да се отпуснете задоволително, че да позволите на разнообразни хрумвания да се слеят и да се трансфорат в нещо ново, е от основно значение за развиването на талантливост. “, споделя Райт.
Всеки би желал да е талант, в случай че имаше избора
За страдание, имиджа на гениите като човеци, които реализират велики неща, само че в същото време с това не са изключително положителни човешки същества, има дълбоки корени в действителността. Ърнест Хемингуей е бил ужасяващ брачен партньор. Мария Кюри не е била добра майка. Всички знаят, че Стив Джобс не е бил човек, с който се работи елементарно.
Макар че множеството от нас са наясно с обстоятелството, че гениалността постоянно коства скъпо на хората към индивида, който я има, малко осъзнават каква е цената, която заплаща самият талант. Когато в първата си лекция Райт е попитал своите студенти какъв брой от тях биха желали да бъдат гении, към три четвърти са вдигнали ръка. В края на семестъра, след дълги лекции и полемики по отношение на живота на гениите, единствено една четвърт са изразили същото предпочитание.
Разбира се, множеството от нас в никакъв случай не биха могли да станат гении, колкото и да се стараят. Това обаче не стопира хората да се борят за смяна, която да направи света ни по-добър.
........................
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ