Когато Мая Манолова призова Христо Иванов и новите политици Кирил

...
Когато Мая Манолова призова Христо Иванов и новите политици Кирил
Коментари Харесай

Кирил и Методий градят коалиция на желаещите

Когато Мая Манолова прикани Христо Иванов и новите политици Кирил и Методий (Асен, Асен се казва) да се обединят в името на смяната, т.е. да създадат една мощна предизборна коалиция - нещата внезапно замязяха на естествени.
Ми, да бе, по дяволите, по какъв начин никой не се сети пет месеца, тъкмо по този начин би трябвало - сядат, схващат се, подписват и ей на - стават първа политическа мощ в идващия парламент, вършат държавно управление на огромната смяна и нещата потеглят с гневна скорост без спънки. Да е жива и здрава Мая - тя първа формулира

решението на политическия пъзел,

който мъчи страната ни - всички да преглътнат егото си и да се замислят за съдбините на българските жители...
Слава богу, Мая не бе сама. След нея бе Радан Кънев, който внезапно провидя по какъв начин „ Демократична България” и новият политически план "Продължаваме смяната " (и като стане партия, отново ще бъде: ПППП) дружно се преборват за... първото място в идващия парламент. “Грешно ще бъде да се изпусне шансът за първото място”, сподели безусловно вярно евродепутатът Радан. Ясно е, че следва електорален взрив за ПППП и Демократична България, ще порастват като гъби след дъжд, значи просто се събират дружно и ръководят. Просто е като боб.
Есенният блокбастър - тандемът Кирил-Асен, също заприказва на тази тематика. “121 депутати ще има Коалицията на почтените”, рече непретенциозно Кирил Петков. Когато показа “Промяната продължава” на “Лъвов мост “, той беше убеден както в личните си неограничени благоприятни условия, по този начин и във опциите на една, въпреки и неназована, само че забележима бъдеща управническа коалиция. Кой ще влезе в нея, не му беше ясно, само че пък той беше наясно, че в случай че в политиката се съблюдава златният принцип: “Няма мое, няма твое, всичко е ”Берое”, елементарно ще се стигне до властта.
Та по този начин... Накратко - в навечерието на избори 2 в 1 внезапно политическите партии, които имат сходна оценка върху ръководството на страната в интервала 2009-2021 - т.е. не харесват Бойко Борисов, Делян Пеевски, Иван Гешев и така нататък, видяха, че

работата няма да стане, без да сключат предизборно съглашение.

Тук ние просто би трябвало да им извиним, че се мотаха толкоз време като пиле в кълчища, съчинявайки невероятни идейни, теоретични и прочие глупави постановки, които трябваше да потвърдят на обществеността, че коалиция не би трябвало да има на никаква цена. Не е ясно дали в партията на Слави през днешния ден е пораснала съдружната просвета, те имат най-вече потребност от това.

Проста работа...

Всъщност - не е. Ако нещата към предизборните обединения стояха толкоз просто, те щяха да се случат още преди изборите на 4 април. Те не се случиха тогава, не се случиха през лятото, надали ще се случат елементарно и в този момент. Защото нормалността беше заровена под тонове вербален боклук и огромно риене би трябвало да падне, с цел да се почисти обществената среда.
Тук не става дума за Коалиция на искащите, а за Коалиция на умни политици, искащи в действителност да сменят порочния модел, който задръсти страната през последното десетилетие.
За страдание, в случай че се вслушате в апелите за основаване на предизборна коалиция, която да прерасне след вота в управническа коалиция, елементарно ще чуете ехото от седмиците, в които се чертаеха на едро дебели, червени, разграничителни линии.
Мая Манолова, която на този стадий не трябва да е сигурна, че изобщо ще бъде народен представител в идващия парламент, непосредствено изключва партията на Слави Трифонов от мечтаната предизборна коалиция. Защо? Има Такъв Народ към момента е най-голямата партия в страната и към момента е от тази страна на барикадата. В фантазиите на Мая, а и несъмнено на един куп други хора обаче, Има Такъв Народ залязва, а на нейното място изгрява ПППП, или там както ще се назовава. Това няма по какъв начин да се случи. ПППП в действителност ще влезе в Народното събрание с шут, само че надали ще се класира измежду първите четири партии. Популярността на Василев и Петков е гигантска, само че тя е виртуална - с цел да стане същинска, би трябвало хората от фейсбук групите да се вдигнат и да отидат да гласоподават, а това не е толкоз просто. В политиката сред “харесвам” и “гласувам” има бездна.
Та, Мая

вместо ясна коалиция, задава ново ясно разграничаване.

В нейната мечтана коалиция я няма и друга партия, която по принцип би трябвало да е там - Българска социалистическа партия. Мая Манолова поредно градеше своето политическо съществуване върху разграничението с Българска социалистическа партия и явно продължава да прави това.
Радан Кънев също не предлага коалиция, предлага сепариране. За него почтени за съюз са единствено Демократична България и ПППП, всички останали са нежелани или най-малко подозрителни политически субекти. Радан през последните месеци не спести нито една дума за сценаристите на Слави, не се е чуло и видяло да каже добра дума нито за Българска социалистическа партия, нито за Манолова. Радан обаче би трябвало да огледа оттатък фантазиите си - Кирил Петков заявява, че не се изживява като десен. Кирил Петков е корав почитател на Румен Радев, а 80 на 100 от “Демократична България “ не желае този президент, желае да гласоподава за собствен. Кирил Петков беше в ”Да, България” и излезе от там, тъй като градската десница не го припозна отрано. И през днешния ден се чуди да го припознава ли занапред добре... Защото, в случай че го припознае, наесен ще гласоподава за него, а не за ДСБ и "Да, България "... Така че - леко с еуфорията.
За страдание, май и самият Кирил Петков приказва за предизборни обединения, едвам убие времето, до момента в който се съмне. Заедно с Асен Василев той в действителност заприказва за “Коалицията на почтените “, единствено че

не изпълни със смисъл това празно разбиране.

В виталната философия на двамата харвардци, споделена ни предходната неделя, на всички места има положителни хора. Има положителни хора в Българска социалистическа партия, има положителни хора и в центъра на пленарната зала (ГЕРБ, ДПС) има прелестни хора и в десницата. Това несъмнено е по този начин. ”Всички ние сме положителни хора, само че не във всичко, не постоянно и не с всеки “, е споделил Оскар Уайлд. Проблемът е в това, че ПППП вижда положителни хора, само че не вижда положителни партии. В фантазиите на Кирил Петков положителните хора в новия парламент ще са 121. В действителния живот положителните хора ще са толкоз, колкото неприятните партии решат. За Асен и Кирил обаче това е вторичен въпрос. Първостепенният е да вземат по-голям дял от парламентарната торта. За тях, вероятно, е значима следизборната коалиция, не предизборната. После ще му мислят. Ще търсят положителни хора в останалите кьошета на Народното събрание.

Петьо Цеков, "Сега "
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР