103 години от гибелта на Яворов
Когато любовта не се случва елементарно в живота ти, когато всички дами, които си обичал, си потеглят от теб, тогава можеш да намериш избавление на изморената си душа само в гения си.
Да подрежда думите по този начин, че да отекват във вечността като патрон, от какъвто е умрял и той и една от любовите му, може единствено Яворов.
На 29 октомври се навършват 103 години от неговата крах и в негова памет ви припомняме стихотворението „ Обичам те “.
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха наслада
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
положителното и прегрешението,
и ето ден - и ето мрачевина е.
Обичам те, тъй като плуваш в полумрака
на своя непокътнат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години подведен,
и в океан мъгла се заглеждам и страдая,
към тебе насочен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, тъй като се усмихваш - кротка
пред застрашителна орис,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни упрек, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Да подрежда думите по този начин, че да отекват във вечността като патрон, от какъвто е умрял и той и една от любовите му, може единствено Яворов.
На 29 октомври се навършват 103 години от неговата крах и в негова памет ви припомняме стихотворението „ Обичам те “.
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха наслада
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
положителното и прегрешението,
и ето ден - и ето мрачевина е.
Обичам те, тъй като плуваш в полумрака
на своя непокътнат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години подведен,
и в океан мъгла се заглеждам и страдая,
към тебе насочен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, тъй като се усмихваш - кротка
пред застрашителна орис,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни упрек, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ