Когато лидерите на страните от БРИКС се събраха за групови

Когато водачите на страните от БРИКС се събраха за групови фотоси в края на срещата на върха в Йоханесбург, която се организира предходната седмица, ясно се демонстрираха контурите на новия международен ред, който Пекин се пробва да оформи.

Отпред и в центъра стоеше Си Дзинпин, могъщият лидер на Китай, заобиколен от водачи от разрастващи се страни в Африка, Азия и Латинска Америка с нововъзникващи пазари.

Отстрани на актуалните водачи на БРИКС бяха техни сътрудници от Аржентина, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства – които бяха поканени да се причислят към клуба.

Срещата на върха беше най-голямата, която БРИКС е провеждала до момента, като дружно с страните членки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка участваха повече от 60 страни.

Това е огромна победа за Си, който от дълго време упорства за разширение на блока и неговото въздействие, макар запасите от страна на други членове като Индия и Бразилия.

Разширяването е първото след прибавянето на Южна Африка през 2010 година То има за цел да удвои членовете на групата и доста да разшири световния й обсег, изключително в Близкия изток.

„ Това прави Китай безапелационният победител. Привличането на шест нови членове е забележителна стъпка в желаната от него посока на придвижване “, споделя Стив Цанг, шеф на Китайския институт към Лондонския университет.

За Пекин, както и за Москва, разширението е част от устрема на Китай да трансформира хлабавата икономическа формация в геополитическа противотежест на Запада и на западните институции като Г-7.

Тази задача стана още по-неотложна през миналата година, заради ескалиращото съревнование на Китай със Съединените щати и последствията от войната в Украйна, която накара Пекин да се отчужди още повече от Запада, поради поддръжката му към Москва.

Както се вижда от разширението на БРИКС и дългия лист на чакащи за присъединение, предлагането на Си за различен международен ред намира възприемчиви уши в Глобалния юг, където доста страни се усещат маргинализирани в интернационална система, която считат за доминирана от Съединени американски щати и техните богати съдружници.

Повтаряйки настояването си за по-голямо въздействие в световните каузи, декларацията на водачите на БРИКС неведнъж приканва за „ по-голямо посланичество на нововъзникващите пазари и разрастващите се страни “ в интернационалните институции – от Организация на обединените нации и нейния Съвет за сигурност до Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

Си, който изпъстри изявленията си по време на срещата с рецензии към „ хегемонията “ на Съединени американски щати, приветства разширението като „ историческо “ и „ нова насочна точка за съдействието на БРИКС “.

Хепимон Джейкъб, професор по интернационалните проучвания в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи, сподели, че разширението акцентира смяна в световните геополитически разломи.

„ Разширяването акцентира смяната в световните геополитически разломи. Да бъдеш водач на незападен конгрес, чиито членове са недоволни от ръководените от Запада институции, непроменяемо ще помогне на Китай да се трансформира в противотежест на международния ред, воден от Съединени американски щати “, сподели Хепимон Джейкъб, професор по интернационалните проучвания в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи.
Новите членове на БРИКС
По-широкото участие повдига въпроси по отношение на сплотеността и съгласуваността на БРИКС, чиито съществуващи членове се разграничават доста по политически системи, икономическа мощност и дипломатически цели.

„ Аз съм песимистичен във връзка с успеваемостта на организацията след разширението и дали в последна сметка разширението е по-скоро алегорично, в сравнение с значително. Колкото повече членове има, толкоз повече ползи би трябвало да съгласуват “, сподели Юн Сун, шеф на китайската стратегия в Stimson Center във Вашингтон.

Това е изключително правилно за учредена на консенсус организация като БРИКС, където решенията се вземат единствено, в случай че всички членове са съгласни.

Новите страни – членки са много друга група. Две са с доста затруднени стопански системи. Аржентина, която от дълго време се бори с инфлацията и валутните рецесии, е най-големият кредитополучател от МВФ. И Египет, който е изправен пред лична икономическа рецесия, и е вторият по величина дебитор на МВФ.

Етиопия, втората по население страна в Африка, в миналото една от най-бързо разрастващите се стопански системи на континента, се отърсва от опустошенията на двегодишната революция в страната, която завърши през декември. На този декор се появяват и от ден на ден доказателства за голям брой нарушавания на човешките права.

Разширеният блок ще включва и три от най-големите експортьори на нефт в света: Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран.

Първите две обичайно са близки съдружници на Америка, само че неотдавна насърчиха по-тесни връзки с Китай, който в последно време ускори наличието си в района, поради вакуум във властта, оставен от Съединени американски щати.

Иран и Саудитска Арабия са очевидни противници, макар че по-рано тази година възвърнаха дипломатическите си връзки със договорка, подписана посредством посредничеството на Китай.

Това мощно контрастира с един доста по- единен блок като Г-7, който се състои от еднообразно мислещи демокрации с огромни индустриализирани стопански системи.

„ Без споделена идеология и ясна всеобхватна цел, прибавянето на шест нови страни-членки има възможност да направи БРИКС още по-разединена група “, счита Хелена Легарда, водещ анализатор в Института за китайски проучвания на Меркатор, мозъчен концерн в Берлин.
Вътрешни разделения
Ключов разделящ въпрос е антиамериканският дневен ред, прокарван от Китай и Русия, който беше засилен с включването на Иран.

Индия и Бразилия показаха угриженост, че блокът може да стане прекомерно антизападен и доминиран от Пекин, а някои от новите членове също са скептични, твърди Легарда.

„ Въпреки ясните геополитически цели, които Китай има за групата, доста други разрастващи се и нововъзникващи стопански системи не виждат БРИКС като извънредно геополитическо тяло. Те са стимулирани от икономическите благоприятни условия и шанса да си обезпечат фаворизиран достъп до китайския и други пазари “, сподели тя.

Но Китай се бори със личните си стопански несгоди вкъщи – от спираловидна имотна рецесия и възходящ дълг на локалното държавно управление до рекордна младежка безработица и застаряващо население. Много икономисти считат, че втората по величина стопанска система в света навлиза в епоха на доста по-бавен напредък, което ще има надълбоко влияние върху международната стопанска система.

Разширяването на БРИКС може да подхрани конкуренцията и евентуалните търкания  сред Китай и Индия, чиито връзки към този момент са обтегнати от тлеещия граничен спор.

„ Китайско-индийската конкуренция за водачеството на световния Юг в този момент ще се изостри, като Китай има ясно преимущество. Въпреки че Индия има положителни връзки с всички нови членове на БРИКС, дълбоките джобове и способността да запълва постамериканския вакуум, разрешават на Китай да въздейства на институцията доста повече, в сравнение с Индия, “, счита Джейкъб в Ню Делхи.

Съперничеството и напрежението сред Китай и Индия, както и сред Иран и Саудитска Арабия, евентуално ще усилят разрешаването на проблемите, по които страните от БРИКС могат да се спогодят и по които да работят взаимно. Разширяването сигурно построява облик на възходяща коалиция по отношение на Запада, само че съществуването на повече страни в една организация не значи по-голяма успеваемост.

*Текстът е оповестен в CNN. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!